Решение № 10083 от 26.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4787/2024 г.

Производството е по гл. ХІІ от АПК. Образуване е по касационна жалба на Страноприемница Габрово ЕООД срещу решение 192/16.02.2024 г. на Административен съд Габрово по адм.д. 250 по описа за 2023г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ Р-04000723000531-091-001/18.07.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспорва изводите на съда за осъществяване на предпоставките на чл. 96, ал. 1 и ал. 10 ЗДДС за регистрация на дружеството за целите на ДДС. Настоява на правното значение на отсъствието на достъп за информация за облагаемия оборот на стопанския субект, осъществявал независима икономическа дейност в търговския обект в периодите предшестващи началото на собствената му дейност. Отрича свързаността си с предшестващия търговец. Изразява убеждение, че упражненото от него право на приспадане на данъчен кредит и е неправилно отричането му от съда заради отсъствието на опис на наличните активи към датата на регистрацията по ЗДДС. Твърди пропуск на съда да отговори на възраженията му и да извърши преценка на доказателствените средства. Иска отмяна на решението и отмяна на РА, а евентуално признаване на правото на приспадане на данъчен кредит в определен размер. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Велико Търново отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. С обжалвания пред Адм. съд Габрово ревизионен акт са установени в тежест на Страноприемница Габрово ЕООД задължения за ДДС в размер 12 673.22 лева за данъчен период от 02.12.2022 г. до 31.12.2022 г. и за лихви за забава в размер 754.46 лева. Източник на задължението на ДЗЛ е неизпълнението в срока по чл. 96, ал. 1, изр.2 ЗДДС на задължението да подаде заявление за регистрация по този закон при достигнат облагаем оборот 622 470.04 лева към 02.12.2022 г. и извършването от дружеството на облагаеми доставки в общ размер 126 469.34 лева за времето от 02.12.2022 г. до датата на регистрацията му за целите на ДДС на 30.12.2022 г. /датата на връчване на акт за регистрация по ЗДДС 070422204768857/29.12.2022 г./. Облагаемият оборот е формиран по реда на чл. 96, ал. 10 ЗДДС с включване на реализирания в търговския обект оборот на Визия 22 ЕООД от 01.08.2022 г. до 01.12.2022 г. Администрацията се позовава на разпоредбите на чл. 102, ал. 4 във вр. с чл. 67, ал. 2 ЗДДС и на отчетените от дружеството продажби в ревизирания период. При определянето на резултата за периода е отречено правото на приспадане на данъчен кредит в размер 6 862 лева, упражнено по фактури с предмет на доставките стоки, чиято наличност към датата на регистрацията не е доказана. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу РА. Първостепенният съд е приел за доказани констатациите на органите по приходите. Споделил е правните им изводи, основани на правилото на чл. 96, ал. 10 ЗДДС, за дължимо включване в облагаемия оборот на жалбоподателя на реализиран при последователното осъществяване на еднородна дейност в същия търговски обект оборот от Визия 22 ЕООД. Според съда е налице идентичност на ползваните от двете дружества активи за извършване на ресторантьорската дейност в обекта; част от персонала е преминал на работа в продължилото дейността дружество след 02.12.2022 г.; ползвани са едни и същи доставчици и управителят на Страноприемница Габрово ЕООД е работил по трудово правоотношение на длъжността готвач във Визия 22 ЕООД до 01.12.2022 г. С тези установявания е скрепен извод за свързаност между последователно осъществяващите дейността субекти, която ги определя като лица, действащи съгласувано по смисъла на § 1, т. 93 от ДР на ЗДДС. Първостепенният съд е зачел действието на стабилния административен акт за регистрацията на Страноприемница Габрово ЕООД по ЗДДС. Определил е като дължимо начисляването на ДДС за извършените от ДЗЛ облагаеми доставки от датата на достигане на облагаемия оборот за регистрация за целите на ДДС до датата на регистрацията. При решаване на спора за съществуването на упражненото в д.п.м. 12.2022 г. право на приспадане на данъчен кредит в размер 6 862 лева съдът е ценил като факт с правно значение този за отсъствието на инвентаризационен опис за наличните към 30.12.2022 г. стоки в контекста на правилото на чл. 74, ал. 1 ЗДДС. Решението е правилно. Касационният съдебен състав споделя изцяло мотивите от първоинстанционното решение и препраща към тях чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Отнесеният пред съда спор е за съществуването и размера на установените с РА публични задължения за данъчен период от 02.12.2022 г. до 31.12 2022 г. и за законосъобразността на акта за установяването им. С арг. от чл. 88, ал. 2 ЗДДС и доколкото с РА е определен данък за внасяне, размерът на публичното задължение е функция от превишението на начисления данък над данъчния кредит. Затова и споровете за задължението на касатора за начисляване на ДДС в хипотезата на чл. 102, ал. 4 ЗДДС във вр. с чл. 96, ал. 1, изр. 2 ЗДДС и за правото му на приспадане на данъчен кредит за налични активи по чл. 74, ал. 1 ЗДДС са обуславящи за решаването на главния спор. Правилно съдът е зачел конститутивното и установителното действие на акта за регистрация по ЗДДС /арг. чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/. Правната промяна идентификацията за целите на ДДС и обвързаната с това разширена правосубектност на ДЗЛ настъпват на датата на връчване на акта за регистрация /вж. чл. 102, ал. 1 ЗДДС/. При регистрация по ЗДДС по инициатива на органа по приходите съдържанието на акта за регистрация включва основанието и датата, на която е възникнало задължението за регистрация. Затова и при пропуск на ДЗЛ да оспори акта за регистрация по ЗДДС ДЗЛ, то не може да противопостави на насрещната страна възражения, основани на отричането на основанието и датата на регистрацията в производството по оспорване на РА за задължения, които са функция от основанието и датата на регистрация за целите на ДДС. В тази връзка е съобразен с материалния закон изводът на първостепенния съд, че за Страноприемница Габрово ЕООД е следвало да начислява на ДДС за извършени от него облагаеми доставки от 02.12.2022 г. /когато е възникнало задължението за регистрация; съобр. и чл. 102, ал. 4, изр. 1 ЗДДС в ред. до новелата от ДВ бр. 58 от 2022 г./. Реализираният облагаем оборот след тази дата е определен по изходящи от касатора счетоводни документи и липсват оплаквания срещу начина на изчисляване на начисления данък въз основа на този оборот. Касаторът, чиято е тежестта да установи несъмнено осъществяването на предпоставките за възникване на отреченото от администрацията данъчно предимство /арг. чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/, не сочи информационни източници, чието убеждаващо въздействие да е подценено от съда. Съобразен с процесуалния закон е отказът на съда да приема за настъпили правните последици на недоказаните факти. За правото на данъчен кредит за придобити преди датата на регистрацията активи правопораждащият фактически състав включва активите да са налични към датата на регистрацията по ЗДДС. След отмяната на чл. 74, ал 2, т. 3 ЗДДС динамичният фактически състав на ползване на данъчното предимство не включва изготвяне на регистрационен опис на наличните активи. Съдът не е заявил очакване за съществуване на такъв и не е обективирал изводи във вреда на жалбоподателя от отсъствието му. Доколкото публичноправното задължение на касатора за начисляване на ДДС е съществувало от 02.12.2022 г., не се оспорва размера на начисления с РА данък и без да са осъществени предпоставките по чл. 74, ал. 1 ЗДДС за правото му на приспадане на данъчен кредит върху налични активи, то актът за установяване на задължения за данък за внасяне и за лихви за забава е законосъобразен, а съдебното решентие за отхвърляне на оспорването срещу него правилно. Правилното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на Националната агенция за приходите се следват деловодни разноски в размер 1 608 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение