Решение № 184 от 22.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5876/2007 г.

Решение № 184 от 22.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5876/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по член 218а ал. 1 б. "а" от ГПК /отм/ във връзка с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Н. Т.,/починал в процеса на касационното производство, заместен от законните си наследници - К. Н. Т.,М. Н. М.,Л. Н. Г. и И. И. Н./, против решение № 296/17.07.2007 г. на Софийски окръжен съд,ГО,II състав, постановено по гр. д. № 505/2006 г. по описа на същия съд. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и се иска отмяна на въззивното решение. Ответниците по касационната жалба С. К. С. и А. М. С. молят жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение. При извършената проверка касационният съд установи следното: Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Подадената касационна жалба е неоснователна. С решението си, въззивният съд е оставил в сила решение от 14.02.2006 г. по гр. д. № 302/2005 г. по описа на С. районен съд, с което е отхвърлен иска на Т. Н. Т. /първоначалния ищец по делото/, срещу С. К. С. и А. М. С., с правно основание член 27 от ЗЗД във вр.с член 28, ал. 1 от ЗЗД - за унищожаване на договорите, сключени от Т. Н. Т. поради грешка в съдържанието им, съгласно нотариален акт № 59, т.IIа, рег. № 2087, н.д. № 254/2003 г. на нотариус Б. М. за покупко-продажба на описания в същия недвижим имот на С. М. С. и А. М. С. и сключения с нотариален акт № 61, т.IIА, рег. № 2089, н.д. № 256/2003 г. на нотариус Б. М., вписан под № 411 в регистъра на нотариалната камара, с който Т. Н. Т. продал на С. М. С. и А. М. С. описания в този нотариален акт недвижим имот. Съдът е анализирал доказателствата по делото и след тяхната цялостна преценка е стигнал до извода, че по делото не се установява по несъмнен и категоричен начин, че при изповядването на нотариалните актове за покупко-продажба на описаните недвижими имоти, ищецът да е имал убеждението, че от извършените сделки ще настъпят други правни последици, а именно задължение за ответниците да го издържат и гледат занапред, както и че няма данни ищците да са създали и поддържали такава невярна представа за сключените помежду им два договора, като такива, при които имотите се прехвърлят срещу поемане на задължение за издръжка и гледане на прехвърлителя. Съдът е посочил, че чрез изложените пред тази инстанция твърдения за здравословното състояние на ищеца-данните за напреднала мозъчна атеросклероза, за старческа глухота и слепота, не може да се обоснове извод за унищожаемост на договорите за покупко-продажба на соченото основание-грешка в съдържанието им. Тези изводи на въззивния съд са правилни и законосъобразни. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, като се твърди, че към момента на сключване на договора касаторът не е могъл да разбира и ръководи действията си, независимо, че е имал качеството на дееспособно лице, поради което е налице хипотезата на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД. Тези оплаквания са неоснователни. Видно от изложеното в исковата молба, първоначалният ищец Т. Н. Т., твърди, че е сключил договор за прехвърляне на имотите, описани в цитираните два нотариални акта, с които прехвърля собствеността на ответниците срещу задължението на последните да го гледат и издържат, а не срещу "пари", т.е. както е оформено с тези актове с договор за покупко-продажба, като в петитума на молбата заявява, че е бил измамен от ответниците, защото не е искал пари, а грижи и издръжка срещу това прехвърляне на двата му собствени имота. Тези негови твърдения са останали недоказани, както вече бе посочено, според анализа на доказателствата по делото и направените от съда изводи, които им съответстват, изложени във въззивното решение от съда. Няма твърдения от страна на първоначалния ищец, нито са навеждани доводи, че същият, при сключването на процесните два договора, не е могъл да разбира или да ръководи действията си, каквито съображения са изложени едва с подадената въззивна жалба и правилно въззивният съд е разгледал заявената от ищеца претенция, с посоченото правно основание, такава каквато е била поддържана от него и по която се е произнесъл с решението си първоинстанционният съд. Ето защо, съдът правилно е приложил материалния закон и е постановен законосъобразен съдебен акт. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд