Решение № 10616 от 8.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5105/2024 г.

ВАСВторо отделение08.10.2024 г.докладчик т Таня Радкова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение 587 от 21.03.2024 г. по адм. дело 411/2023 г. на Административен съд Кюстендил, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. Д. С. срещу заповед 8121К-15182/18.12.2023 г., издадена от министъра на вътрешните работи.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ТАНЯ РАДКОВА Членове: /п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА/п/ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

Мотиви

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи чрез неговия пълномощник срещу решение 587 от 21.03.2024 г. по адм. дело 411/2023 г. на Административен съд Кюстендил. Счита обжалваното решение за недопустимо и неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда обезсилването или отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадената от касатора заповед. Ответникът по касационната жалба Т. Д. С. чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна и претендира присъждане на сторените от него разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за правилност на съдебното решение. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Т. Д. С. срещу заповед 8121К-15182/18.12.2023 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл) във връзка с чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР и заповед 8121К-15123/15.12.2023 г. на министъра на вътрешните работи за изменение на щат на дирекция Инспекторат МВР е прекратено служебното правоотношение с оспорващия на длъжност началник на отдел 03 Проверка на декларации и установяване на конфликт на интереси към дирекция Инспекторат при Министерството на вътрешните работи, поради съкращаване на длъжността, считано от 18.12.2023 г. С обжалваното решение съдът е отменил оспорената заповед. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Обжалваната заповед е издадена от компетентен по чл. 106, ал. 1 ЗДСл орган и в предвидената по чл. 108, ал. 1 ЗДСл писмена форма. При издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна. Заповедта обаче е издадена в разрез с материалния закон и при нарушение на целта на закона, поради превратно упражняване на правомощията на административния орган в несъответствие с преследваната от закона цел. Според съда съкращаването е извършено формално, едва един месец след възстановяването на служителя на заемания от него пост след предходна заповед за прекратяване на служебното му правоотношение. Приложената като основание заповед на министъра на вътрешните работи за извършените структурни промени в дирекцията не сочи конкретни основания за тяхното осъществяване. Изложеното според съда поставя под съмнение наличието на обективна нужда от предприетото намаляване на щатните бройки за длъжността началник на отдел. Съответно прекратяването на служебното правоотношение на оспорващия непосредствено след възстановяването му на тази позиция според съда представлява заобикаляне от органа на задължението да изпълни предходното съдебно решение. Изложеното е възприето като нарушение на изискването по чл. 122, ал. 1 ЗДСл служебното правоотношение да бъде възстановено във вида, в който е съществувало преди отмяната на предходната заповед за прекратяване на служебно правоотношение. Така постановеното решение е допустимо като постановено по оспорване от лице с правен интерес адресата на издадената заповед. Жалбата до съда е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. Изложените доводи в касационната жалба, обективиращи теза за недопустимост на съдебния акт поради обсъждане на предходна непредставена по делото заповед за извършено прекратяване на служебното правоотношение на служителя (след което актът е отменен по съдебен ред и лицето е възстановено на сега заемания пост) не обосновават извод за недопустимост на съдебното решение, доколкото със сила на пресъдено нещо се ползва единствено неговия диспозитив, с който е отменена като незаконосъобразна именно процесната заповед. Решението е материално незаконосъобразно при следните съображения: Според събраните по делото доказателства, преди издаването на оспорената заповед служителят е заемал длъжността началник на отдел 03 Проверка на декларации и установяване на конфликт на интереси към дирекция Инспекторат при Министерството на вътрешните работи, след възстановяването му на този пост със заповед 8121К-14543/23.11.2023 г. на министъра на вътрешните работи, считано от 24.11.2023 г. след отмяна по съдебен ред на предходна издадена заповед за прекратяване на служебното му правоотношение. Със заповед 8121К-15123/15.12.2023 г. министърът на вътрешните работи е изменил своя заповед 8121К-9303/25.09.2020 г. за утвърждаване на щат на дирекция Инспекторат МВР като са: 1. Съкратени от щата на дирекция Инспекторат - МВР и включени в резерва на Министерството на вътрешните работи 12 щатни бройки за държавни служители с висше образование и е закрит отдел 01 Контрол на управленската дейност в главни дирекции и структури на територията на Южна България; 2. Съкратени от щата на дирекция Инспекторат - МВР и включени в резерва на Министерството на вътрешните работи 10 щатни бройки за държавни служители с висше образование и е закрит отдел 02 Контрол на управленската дейност в дирекции и административни дирекции на МВР, АМВР, НИК, ИП, МИ, ЗВО, ЗМП и структури на територията на Северна България; 3. Съкратени от щата на дирекция Инспекторат - МВР и включени в резерва на Министерството на вътрешните работи 7 щатни бройки за държавни служители с висше образование и е закрит отдел 03 Проверка на декларации и установяване на конфликт на интереси; 4. Включени в щата на дирекция Инспекторат МВР от резерва на Министерството на вътрешните работи са 14 щатни бройки за държавни служители с висше образование и е създаден отдел 01 Контрол на управленската дейност, проверки на декларации и установяване на конфликт на интереси в главни дирекции и структури на територията на Южна България, с една бройка за началник на отдел, 12 бройки за държавен инспектор и една бройка за главен инспектор; 5. Включени в щата на дирекция Инспекторат МВР от резерва на Министерството на вътрешните работи са 13 щатни бройки за държавни служители с висше образование и е създаден отдел 02 Контрол на управленската дейност, проверки на декларации и установяване на конфликт на интереси в дирекции и административни дирекции на МВР, АМВР, НИК, ИП, МИ, ЗВО, ЗМП и структури на територията на Северна България, с една бройка за началник на отдел и 12 бройки за държавен инспектор. Съгласно утвърденото със заповед 8121К-9303/25.09.2020 г. на министъра на вътрешните работи щатно разписание на длъжностите на дирекция Инспекторат МВР, и в трите отдела е предвидена длъжността началник на отдел, като към момента на прекратяване на служебното му правоотношение оспорващият е заемал една от тях началник на отдел 03 Проверка на декларации и установяване на конфликти на интереси. Според заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, дейностите на отдел 03 са включени в тези на другите два отдела, като не е налице идентичност между функции, задачи и изисквания за заемане на длъжностите на началник на отдел на закритите и на новите отдели на дирекцията. Експертът обобщава, че с преструктурирането на отделите числеността на щатните бройки е намаляла с две тази на началника на вече несъществуващия отдел 03 и втора незаета такава в отдел 01 на дирекцията. Спрямо така установените фактически констатации съдът е приложил материалния закон неправилно. Изводът му за издаване на обжалваната заповед в противоречие с целта на закона също не се споделя от касационната инстанция. За да е съкратена една длъжност по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл трябва да са налице кумулативно две предпоставки: 1. длъжността вече да не фигурира като наименование (нормативно определена позиция) в длъжностното разписание на административната единица или ако съществува, то да е намален броят на длъжностите, при запазване на системата от функции, задължения и изисквания, т. е. намалява се броят на служителите, които изпълняват длъжността, но тя остава да съществува и 2. длъжността като системата от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика вече не съществува. По преценка на органа по назначаването може да се преустанови някоя от осъществяваните в администрацията видове дейност или да се намали обемът й, което се изразява в премахване на предвидените в длъжностното разписание щатни бройки. И в двата случая е налице съкращаване на длъжността като основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. В настоящия случай, видно от щатните разписания от 2020 г. и 2023 г., налице е реално намаляване от 3 на 2 щатните бройки в дирекцията за пост началник на отдел, продиктувано от реорганизацията на дирекцията със закриването на трите съществували отдели и инкорпорирането на материята им в създадените два нови отдели. В този случай на преценка подлежи и обстоятелството дали в резултат на структурните промени привидно премахната длъжност се запазва под различно наименование, инкорпорираща еднаква или в достатъчно висока степен същата система от функции, задължения и изисквания на закритата длъжност. При анализ между длъжностните характеристики на началник на отдел преди и след изменението на щатното разписание, не съществува припокриване на служебните функции, задължения и изисквания за заемане, в каквато насока е и заключението на вещото лице по проведената по делото съдебно-техническа експертиза. Изложеното обосновава извод за реално съкращаване на длъжността. Предвид изложеното, с оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение поради съкращаването на щатната бройка на служителя не е нарушен материалния закон. Липсата на компетентност за съда да упражнява контрол по целесъобразност на извършена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл преценка на административния орган, не изключва правомощието по чл. 169 от АПК за осъществяване на контрол за законосъобразност на актовете на органа, действащ в условията на оперативна самостоятелност. Проверката за съответствие на оспорената заповед с целта на закона включва задължително и отговор на въпроса дали органът не е упражнил превратно предоставените му по закон правомощия. При упражняване на правомощията си по определяне на щатното разписание на дирекция Инспекторат МВР, министърът на вътрешните работи извършва такива промени в рамките на нормативно определената структура и численост на персонала на министерството, в резултат на които е постигната целта за оптимизиране на работата и подобряване качеството на работа, засилване на контрола и оперативното управление на дейностите в дирекцията чрез обединяване на трите закрити отдела в два нови, предвид докладната записка на директора на дирекция "Човешки ресурси". В частност, изпълнението на решение 10682 от 07.11.2023 г. по адм. дело 4425/2023 г. на Върховния административен съд за отмяна на предходна заповед за прекратяване на служебното правоотношение на служителя не подлежи на пряко обсъждане в настоящото производство, доколкото и оспорващият служител не спори, че е възстановен на пост началник на отдел 03 преди промяната в щатното разписание на 15.12.2023 г. или процесната заповед за прекратяване на служебното правоотношение, и по двете считано от 18.12.2023 г. Въпросът за издаването на последния акт едва месец след възстановяването на служителя е такъв по целесъобразност и попада извън предмета на съдебна проверка. С оглед изтъкнатото, като е приел обжалваната заповед за материално незаконосъобразна, решаващият съд неправилно е приложил материалния закон. Оспореният административен акт като постановен в съответствие с материалните разпоредби не подлежи на отмяна, което налага отмяна на постановеното в този смисъл съдебно решение и постановяване на друго по съществото на спора в смисъл на отхвърляне на жалбата на Т. Д. С.. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,