Решение № 11702 от 12.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1991/2010 г.

Решение № 11702 от 12.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1991/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 12, ал. 3 от Наредба за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища . Образувано е по жалба на Елена Минчева Филкенщайн, със съдебен адрес: гр. София, ул. "Хан Крум" № 32, срещу обективиран в писмо № 06-00-34/13.01.2010 г. отказ на министъра на образованието, младежта и науката да признае висшето й образование по специалността "международни отношения" на образователно-квалификационна степен "бакалавър" от Киевския национален университет "Тарас Шевченко", Украйна. По развити в жалбата и поддържани в съдебно заседание доводи за незаконосъобразност на отказа, се претендира отмяната му. Ответникът по жалбата - министър на образованието, младежта и науката, чрез процесуалния си представител изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна, имаща право и интерес от търсената съдебна защита. Разгледана по същество - жалбата е основателна. От данните по делото е видно, че жалбоподателката Елена Минчева Филкенщайн е подала заявление вх. № 04-ЕЕ-1567 от 15.11.2004 г. до министъра на образованието, младежта и науката за признаване на висше образование, придобито в чуждестранно висше училище - Киевският национален университет "Тарас Шевченко", Украйна, специалност "Международни отношения" (л. 36). Към заявлението са приложени изискуемите се по чл. 8 от Наредбата документи. Според представените по делото протоколи от 2.12.2004 г., 15.02.2005 г., 4.04.2005 г., 31.05.2005 г., 3.10.2005 г., 14.11.2005 г. и 8.05.2006 г. назначената от министъра Комисия за признаване на висше образование, придобито в чуждестранни висши училища (КПВОПЧВУ/Комисията), многократно е отлагала произнасянето по заявлението на Филкенщайн с цел събиране на нови доказателства във връзка с мястото и начина на провеждане на обучението, приключване на прокурорска проверка на дейността на структури, открити по Търговския закон и изясняване на възможностите за признаване в Република България на академичното образование, придобито в Украйна. С молба от 4.12.2009 г. (л. 60) Филкенщайн е поискала изрично произнасяне по заявлението й. На заседанието си от 14.12.2009 г. Комисията е взела решение да предложи постановяването на отказ поради това, че заявителката не е представила необходимите доказателства, че обучението й е проведено във висшето учебно заведение на територията на Украйна, а не в търговското дружество, което представлява университета на територията на Република България. Посочено е още, че след извършената проверка на документите по реда на чл. 10, ал. 1, т. 1 и в съответствие с чл. 2 от Наредбата е установено, че обучението е проведено в нарушение на § 4, ал. 1 от ДР на Закона за висшето образование (ЗВО), съгласно който чуждестранните висши училища не могат да разкриват свои поделения на територията на Република България. С оспорения отказ, материализиран в писмо № 06-00-34/13.01.2010 г. министърът на образованието, младежта и науката на основание чл. 12, ал. 1, т. 3 от НДИППВОЗПОЧВУ, във връзка с § 4, ал. 1 от ДР на ЗВО и чл. 2 от Наредбата е отказал признаване на висше образование на Елена Филкенщайн по специалността "международни отношения" на образователно-квалификационна степен "бакалавър" от Киевския национален университет "Тарас Шевченко", Украйна. Мотивирайки отказа си, министърът е възприел изцяло мотивите на Комисията. Акцентирал е на непредставянето на доказателства, че обучението е проведено в Киевския национален университет "Тарас Шевченко" на територията на Украйна, а не в търговско дружество, което представлява академията на територията на Република България. Посочил е, че заявителката се е обучавала в нарушение на § 4, ал. 1 от ДР на ЗВО. Позовал се е и на чл. 2 от Наредбата, съгласно който право на признаване на придобито висше образование в чуждестранни висши училища имат български граждани, чужденци и лица със статут на бежанци, които са се обучавали във висши училища, създадени и функциониращи по законоустановения ред в страната, в която е придобито висшето образование. С жалба вх. № 06-00-31/28.01.2010 г. Финкелщайн е оспорила отказа на министъра да удовлетвори искането й. Твърди, че обучението й е проведено в Киевския национален университет "Тарас Шевченко", който е част от системата на светско висше образование в Украйна, а не от негово поделение в България. Поддържа, че обучението е проведено по учебни програми на университета и той е издател на дипломата. Релевира довод, че органът е допуснал нарушение по чл. 13 от Наредбата , като не я е уведомил за възможните мерки, които да предприеме с цел признаване на дипломата. Поддържа, че при произнасянето си министърът не е спазил препоръките на Конвенцията за признаване на квалификациите, отнасящи се до висшето образование в Европейския регион (№ 165), съставена в Лисабон на 11.04.1997 г. Преценявайки оспореният индивидуален административен акт в контекста на изискванията на чл. 146 АПК, настоящият съдебен състав намира същия за незаконосъобразен като постановен в нарушение на материалния закон и установените административно-производствени правила, по следните съображения: Нормативната уредба на реда и условията за признаване на висше образование на лица, завършили в чужбина се съдържа в издадения по силата на законовата делегация на чл. 9, ал. 3, т. 9 ЗВО подзаконов нормативен акт - НДИППВОЗПОЧВУ. Съгласно предписанията на тази Наредба компетентен орган за признаване на висше образование, придобито в чуждестранно висше училище е министърът на образованието, младежта и науката, а процедурата се организира чрез Националния център за информация и документация (Арг.: чл. 4, ал. 3 и чл. 7). Министърът назначава със заповед КПВОПЧВУ, която включва председател - заместник-министър на образованието, младежта и науката и 12 членове, от които 10 хабилитирани лица от основните области на висшето образование. Комисията е помощен орган към министъра, заседава най-малко веднъж месечно и приема становището си с обикновено мнозинство, като функциите й са детайлно регламентирани с нормите на чл. 7, ал. 3; чл. 9, ал. 2 и чл. 10 на НДИППВОЗПОЧВУ. Самата процедура по признаване на висше образование включва четири етапа, изброени в чл. 10, ал. 1 от Наредбата, а именно: 1). проверка на автентичността на документите, приложени към заявлението; 2). сравняване на данните от дипломата и другите представени документи с държавните изисквания за придобиване на висше образование в Република България (съобразно показателите, посочени в чл. 11); 3). вземане на решение за признаване на образователно-квалификационна степен на висшето образование с професионална квалификация, когато тя е посочена в дипломата, за отказ то да бъде признато или за прекратяване на процедурата; 4). издаване на удостоверение по образец. С новелата на чл. 12, ал. 1 от Наредбата са уредени материалноправните основания за отказ, начина на постановяването му и реда за неговото оспорване. Предписано е, че признаване на висше образование, придобито в чуждестранни висши училища, се отказва, когато: 1). се установят съществени различия между данните от представените документи и установените изисквания за придобиване на висше образование по същата и/или по сродна специалност в българските висши училища; 2). дипломата е издадена от чуждестранно висше училище, което не е признато от компетентен държавен орган на съответната страна за част от системата й за светско висше образование; 3). след извършване на проверка се установи, че висшето училище не е издало представения документ, удостоверяващ завършено висше образование. В ал. 2 от текста законодателят е предвидил, че отказът се мотивира. На плоскостта на цитираната нормативна уредба, относима към спорното материално правоотношение, при установените релевантни за спора юридически факти следва да се приеме, че по отношение искането на жалбоподателката Филкенщайн за признаване на диплома № ДI 001345 от 29.06.2004 г. на Киевския национален университет "Тарас Шевченко", Украйна за присъдена образователно-квалификационна степен "бакалавър" по специалността "международни отношения" не е проведена процедурата по чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2, във връзка с чл. 11 от Наредбата. Вследствие това нарушение на предписанията, съставляващи административнопроизводствени правила за издаване на акта по чл. 10, ал. 1, т. 3 НДИППВОЗПОЧВУ, не е установено и наличието на обстоятелства по чл. 12, ал. 1 за постановяването на оспорения отказ. Изложените в решението факти, преценени поотделно и в съвкупност не осъществяват посоченото правно основание на чл. 12, ал. 1, т. 3 от Наредбата (висшето училище не е издало представения документ, удостоверяващ завършено висше образование). По преписката няма данни ответникът да е изследвал дали представената диплома е издадена от Киевския национален университет "Тарас Шевченко" в Украйна, като и в самия отказ липсват мотиви в тази връзка. Развитите съображения за липса на доказателства относно пребиваването на Филкенщайн в Украйна и обучението й в търговско дружество, представляващо учебното заведение на територията на страната по споразумение с Киевския университет, са относими към евентуална процедура по § 12 ПЗР на ПМС № 150/26.07.2010 г., вр. с чл. 7а, ал. 1, т. 2 от Наредбата, но не кореспондират на възприетата правна квалификация на постановения отказ. При условие, че не е осъществен фактическият състав на чл. 12, ал. 1, т. 3 от Наредбата отказът, издаден на това основание се явява незаконосъобразен. Разпоредбата е ограничителна и разширителното й тълкуване е недопустимо. Неоснователно е и позоваването на разпоредбата на § 4, ал. 1 ДР на ЗВО, съгласно която чуждестранните висши училища не могат да разкриват свои поделения на територията на Република България. Забраната не касае процедурата по признаване на дипломи за висше образование, издадени от чуждестранни висши учебни заведения, независимо на чия територия е проведено обучението. При липсата на доказателства, че дипломата на Елена Финкелщайн е получена след проведено обучение във филиал на университета - издател, това обстоятелството е неотносимо към основанието на постановения отказ. Безспорно висше образование се придобива само във висши училища, получили акредитация и създадени при условия и по ред, определен от националното законодателство, като е недопустимо придобиване на висше образование в друго юридическо лице, още по-малко в поделение на чуждестранно висше училище, разкрито на територията на страната. По делото няма доказателства, че обучението на жалбоподателката е проведено в местно юридическо лице, ангажирано с извършване на образователна дейност на територията на Република България (обучение на студенти), която има за цел като краен резултат получаване на диплом за завършено висше образование. Ако този факт е осъществен (установяването му е в тежест на страната, която го твърди), несъмнено юридическото лице трябва да отговаря на изискванията на българското законодателство, с оглед придобиване статут на висше учебно заведение, т. е. да е създадено с решение по чл. 16 ЗВО и да е акредитирано по реда на Глава Х ЗВО. Само в този случай то ще има право да издава валидни по българското законодателство дипломи за завършено висше образование. По преписката обаче няма данни дипломата на Филкенщайн да е издадена от такова поделение. Министърът изобщо не е събирал доказателства за издателя на дипломата, респ.: признат ли е Киевският национален университет "Тарас Шевченко" за част от системата на светското висше образование в Украйна; по какъв начин е проведено обучението на Филкенщайн; издал ли е университета диплома № ДI 001345 от 29.06.2004 г. въз основа на решение на държавна изпитна комисия от 27.05.2004 г. и как е била сформирана тази комисия, при което необосновано се е позовал на нормата на чл. 12, ал. 1, т. 3 от Наредбата за да откаже да упражни компетентността си по чл. 5 от същата. Следва да бъде отбелязано, че доводът за незаконосъобразност на акта, мотивиран с твърдение за допуснато нарушение на Конвенцията за признаване на квалификациите, отнасящи се до висшето образование в Европейския регион (№ 165), обнародвана в ДВ, бр. 51/23.06.2000 г., е неоснователен.