Решение № 333 от 29.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 282/2009 г.

Решение № 333 от 29.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 282/2009 г., III н. о., докладчик съдията Цветинка Пашкунова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимите В. Н. С. и И. Т. Д. срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд от 12.02.2009 г., постановено по в.н.о.х.д. № 973/2008 г., с което е изменена присъда № 122/22.01.2008 г. на Окръжен съд - Враца. В касационната жалба на подсъдимите лица се релевират оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения при реализираната от въззивната инстанция доказателствена дейност, обосновали постановяване на осъдителен съдебен акт, базиращ се на негодни доказателствени средства и на предположения. Поставя се акцент на липсата на доказателствена стойност на направените в хода на досъдебното производство и депозирани пред съдия самопризнания на И. Д., които са изтръгнати след упражнено насилие, не обективират свободно формирана, действителна воля, и индицират на "отговор" спрямо С. Излагат се фрагментарни съображения за пороци при събиране и проверка на веществените доказателства - угарка от цигара и пушка, тип помпа "Маверик", и за юридическа непрецизност при установяване на вещите - предмет на посегателство. Аргументира се позиция и за налични касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 3 НПК, в подкрепа на която се визират доводи за несъблюдаване на материалния закон в контекста на установените субективни измерения на инкриминираното деяние, предпоставящи необходимост от знание за извършване на въоръжен грабеж, характеристиките и стойността на отнетото имущество, и се предлагат бланкетни възражения за явна несправедливост на наложените наказания. Предявяват се алтернативни искания за отмяна на обжалваното решение и оправдаване на подсъдимите лица, поради недоказаност на повдигнатото срещу тях обвинение по чл. 199, ал. 2, т. 3, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 НК и субективна престъпна несъставомерност на осъщественото от В. С., или за ревизия на съдебния акт в санкционната му част, чрез намаляване на наложените наказания лишаване от свобода и прилагане на института на условното осъждане. Депозиран е и протест от представителя на обвинителната власт, в който се изразява недоволство от прекомерната заниженост на наказателните санкции на подсъдимите С. и Д. в изменителното въззивно решение и се предлага отмяна на атакувания акт, и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски АС, за увеличаване срока на наказанието лишаване от свобода. В съдебно заседание на 15.09.2009 г. прокурор при ВКП поддържа касационния протест и предлага убедителни съображения, обосноваващи неоснователност на подадените от подсъдимите лица жалби. В производството пред касационната инстанция се явяват лично подсъдимите С. и Д., които при предоставената им възможност за процесуално участие твърдят, че не са извършили престъплението и молят за справедливост. Процесуалните права и законни интереси на В. С. и И. Д. се охраняват и от упълномощени адвокати. Защитата след подробен коментар на несъстоятелността на протеста на Софийска АП и изчерпателно възпроизвеждане на съдържанието на касационните жалби пледира за оправдаване на подсъдимите или за правоприлагане на чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК и връщане на делото на фаза досъдебно разследване за разкриване на обективната истина относно останалите лица, съпричастни към престъпния акт. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото, в пределите на касационната проверка по чл. 347 НПК, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 122 от 22.01.2008 г., постановена по н.о.х.д. № 113/2004 г., Врачански окръжен съд е признал И. Т. Д. и В. Н. С. за виновни в това, че на 29.03.1999 г. в местността "Лаката", край с. Г., в съучастие като съизвършители помежду си и с неустановени по делото лица, след употреба на сила отнели чужди движими вещи и пари на стойност 103 235,38 лева от владението на Д. Д. и Й. Й. на мандра, собственост на ЕТ "Х. и фамилия", представлявана от П. Х., като предметът на престъплението е в особено големи размери и грабежът е въоръжен, поради което и на основание на чл. 199, ал. 2, т. 3, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от същия закон, ги осъдил на десет години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване. Със същия съдебен акт е ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимите лица за сумата от 103 235,38 лева, представляваща обезщетение за причинените с инкриминираното посегателство имуществени вреди, присъдено в полза на гражданския ищец - ЕТ "Х. и фамилия", ведно със законната лихва, считано от 29.03.1999 г. до окончателното изплащане. По жалби на В. С. и И. Д. е инициирано съдебно производство по в.н.о.х.д. № 973/2008 г., финализирало с въззивно решение № 33 от 12.02.2009 г. на АС - София, с което е изменена първоинстанционната присъда чрез преквалификация на престъпното деяние по чл. 199, ал. 2, т. 3, вр. чл. 198, вр. чл. 20, ал. 4 НК и редуциране срока на наложените им наказания на четири години лишаване от свобода, при общ режим на изпълнение. Касационните жалби на подсъдимите лица са неоснователни. Претендираното несъблюдаване на процесуалните норми, предписващи задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на значимите за обвинителната теза обстоятелства, и за задълбочен анализ на инкорпорираната по делото доказателствена съвкупност, не е съобразено с реализираните от първостепенния съд и въззивния съдебен състав процесуални действия. ВКС не констатира процесуални нарушения при осъществените от съдебните инстанции, интерпретация и оценка на гласните, писмени и веществени доказателства, обосновали погрешни очертания на фактологията досежно извършване на инкриминираното престъпление и неговото авторство, и довели до неправилно прилагане на материалния закон. Правилно Софийски АС е възприел установената от първостепенния съд, фактическата обстановка-подробно изяснена и хронологически пресъздадена в контекста на повдигнатото обвинение. След внимателен преглед на обстоятелствата, сочещи на предхождащи инкриминираното престъпление срещи на В. С., И. Д. и техни познати в заведението на Д., предпоставили вземането на решение за извършване на грабеж, и при акцентиране на трудовата заетост на подсъдимия С в пострадалата фирма (до края на 1998 г.) като личен бодигард на нейния собственик П. Х. и на създадените помежду им отношения на взаимно доверие, е описана конкретиката на неправомерното посегателство. Същата е индивидуализирана по време, място, механизъм на осъществяване на престъпното деяние и причинен вредоносен резултат - упражнена на 29.03.1999 г. принуда от неустановени лица по отношение на работещите в построената и оборудвана мандра от ЕТ "Х. и фамилия" в землището на с. Г., Й. Й. и Е. Е., и отнемане на вещи и пари (2 бр.пушки, 2 бр. мобифони "Бенефон", 1 бр. радио-телефон "Панасоник" със слушалки, 6 бр. резервни ключове за бус "Форд Транзит" и джип "Форд Ескорт", патрони и намиращите се в касата 85 000 български лева, чуждестранна валута (щатски долари и германски марки) на обща стойност 13 000 лева, златни и сребърни монети и предмети. Очертани са и фактическите данни досежно каузалния принос на И. Д. и В. С., изразяващ се в предоставяне на изискуемата се информация от С. (за местонахождението на мандрата, разположението на отделните сгради и помещения на прилежащата й територия, организацията на производствения процес, охраната на нейното имущество, и времевите периоди за разплащане с доставчици и клиенти); последвано от транспортирането на извършителите до местността "Лаката", с участието и на Д.; и осъществено от двамата подсъдими на инкриминираната дата наблюдение в района на гориста местност в близост до процесния обект, чрез преносими радиостанции за връзка. Изводите на контролираните съдебни инстанции досежно релевантните факти за съставомерността на престъпната дейност и съпричастните към нея лица, са направени след обстойно обсъждане и преценка на събраните по делото доказателства, приобщени чрез обясненията на подсъдимите И. Д., В. С.и С. С.; свидетелските показания на П. Х., Д. Д., Й. Й., Е. Е., С. Л., Т. М., Б. Б., Г. Г., Б. Б., Петър П.; приложените писмени и веществени доказателствени материали; и проверени посредством изготвените заключения по съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства, съдебно- счетоводната и ювелирна, балистическата и трасологическите експертизи. Визираната доказателствена маса е интерпретирана в съответствие с изискванията на процесуалния закон, с оглед източника на доказателства, предвид характеристиките на съдържанието на инкорпорираните в гласните, писмени и веществени доказателствени средства фактически данни, и съществуващата между тях корелация, като настоящият касационен състав споделя предложената при реализирания доказателствен анализ, аргументация за доказателствените им сила и тежест. Логическа последица от изложената позиция е формираното вътрешно убеждение на касационната инстанция за неоснователност на доводите в касационната жалба за дерогиране на процесуалните предписания при депозиране обясненията на И. Д. пред съдия в досъдебно производство и тяхното приобщаване в съдебната фаза, и за прояви на тенденциозност при оценката на доказателствената им годност. Проведеният на 5.10.2000 г. разпит на подсъдимия Д, при осъществен съдебен контрол по отношение на досъдебното процесуално-следствено действие, е съобразен с процесуалните норми на чл. 210 НПК (нов чл. 222 НПК) и чл. 279, ал. 1, т.т. 3 и 4 от действуващия кодекс, като очертаната в рамките на посочения способ за доказване фактология, коректно и професионално обсъдена. Обясненията на обвиняемото лице са дадени пред компетентен орган - следовател при ОСС - Враца, след осигурена адвокатска защита и в присъствието на съдия от Врачански ОС, като същите са инкорпорирани към доказателствената съвкупност по изискуемия се процесуален ред. Аргументирано първостепенният съд и АС-София са приели, че заявеното от И. Д. звучи убедително и житейски правдиво досежно правнозначимите обстоятелства за инкриминирания акт. Д. пресъздава в детайли фактите, индициращи на времевите и пространствени характеристики на престъплението, на предварителното му организиране и на съпричастните към него лица, като описва с подробности реализираната от подсъдимите дейност по даване на разяснения, придвижване до процесната мандра с леки автомобили, пазене на извършителите при осъществяване на престъпното посегателство и впоследствие натоварване на отнетите вещи, тяхното транспортиране до гр. С. и разпределението им между участвуващите Достоверността на коментираното гласно доказателствено средство е проверена чрез анализ на останалия доказателствен материал, който сочи на несъстоятелност и на лансираната теза за "отговор" спрямо конституирания в процесуалното качество подсъдим С. Установеното чрез разказа на подсъдимия Д кореспондира на лимитираните от обясненията на подсъдимите С. и С., и от показанията на разпитаните свидетели, фактически данни за отношенията между И; за ангажиментите на последния в пострадалата фирма - ЕТ "Х. и фамилия" преди инкриминираното деяние; за предадената от С. С. пушка-помпа, марка "Маверик", отнета при грабежа и опосредено (чрез С. Д. и Т. М.) получена от Д.; и за изхвърлените и намерени в река Огоста, огнестрелни оръжия (2 броя пушки - едната използувана при въоръжения грабеж, а другата предмет на престъплението). На съответност с визирания доказателствен източник сочат и съдържимите се обстоятелства в писмените протоколи за оглед, за доброволно предаване и разпознаване от 29.03.1999 г., 17.06.99 г., 7.07.1999 г., 5.10.2000 г. и 23.03.2001 г. (л. 1 и 3, т. 6 и л. 81-84, т. 4 от сл.д.), указващи на налични автомобилни следи в района на мандрата и на открити вещи, свързани с престъплението; и приобщените веществени доказателства- мобилен телефон "Бенефон", взет при грабежа и предоставен на разследващите органи от подсъдимия Д; и угарка от цигара, за екстрахираната ДНК от чийто биологичен материал, съдебно-медицинската експертиза е категорична, че е с генотип, идентичен с този на И. Д. Формулираното заключение не се опровергава от релевираните оплаквания на защитата за упражнено от полицейски служители физическо насилие спрямо подсъдимия Д, предхождащо депозираните пред съдия обяснения, и от изявленията за психическо въздействие на присъствуващите по време на разпита оперативни работници. Подобни възражения, преценени в аспекта на словесно отразеното съдържание на протокола за разпит на обвиняем от 05.10.2000 г. и на обективираните в останалата интерпретирана доказателствена маса фактически данни, и обсъдени при съблюдаване на изслушаните от въззивния съд съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична експертизи за физическото състояние на И. Д. към датата на извършеното процесуално-следствено действие и за запазената му психическа годност да възприема и възпроизвежда своите спомени и възприятия за случилото се, не внасят съмнения в достоверността на дадените обяснения и не обосновават процесуални пороци на доказателственото средство. Същите предпоставят надлежно изясняване на заявените обстоятелства, като при доказателствена обезпеченост на твърденията за полицейски произвол в досъдебното производство, отговорните длъжностни лица следва да понесат предвидените в трудовото, гражданско и наказателно законодателство санкции за своето неправомерно поведение. Касационната инстанция не споделя и предложените в касационната жалба на упълномощения представител на И. Д. и лишени от конкретика декларативни съображения за допуснати процесуални нарушения при събирането и оценката на веществените доказателства, с поставен акцент на намерения на местопрестъплението "фас от цигара", и не възприема съпровождащите ги крайни оценъчни съждения за хипотетична вероятност от "подхвърлянето им от оперативните служби за подсилване на самопризнанието на подсъдимия." Вещественото доказателство - угарка от цигара е приобщено в съответствие с правните предписания на чл. 128 - чл. 130, вр. чл. 106 НПК (сега чл. 155 - 156, вр. чл. 109 НПК) и при спазване на установения нормативен регламент на чл. 85, ал. 2 НПК (нов чл. 105, ал. 2 НПК). Аргументи, подкрепящи очертаната позиция се съдържат в реквизитите на приложения протокол за оглед от 29.03.1999 г., описателната част на който удостоверява обективна находка - фас от цигара с бял филтър, открит в "затревената част на възвишение, обрасло с храсти, източно от новострояща се сграда в района на мандрата", и в свидетелските показания на участвувалите при използувания способ за доказване поемни лица - М. Г. и Г. П., разпитани в съдебно заседание на 11.02.2009 година от Софийски АС. Визираното надлежно събрано веществено доказателство е иззето по сл.д. № 163/99 г., поставено в плик с надпис и съхранявано в оригиналната си опаковка в НИКК до 20.01.2000 г., когато с постановление на разследващия С. и след осигуряване на сравнителен материал от заподозрени лица е предоставено на експерта И. Иванов за лабораторно изследване по метода ДНК профилиране, финализирало със заключение, сочещо че цигарата е изпушена от И. Д. В контекста на очертаните обстоятелства и при допълнително внесената яснота, във връзка с назначаването и изготвянето на съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства с предложените разяснения от вещото лице Иванов пред въззивния съд, правилна е интерпретацията на контролираната съдебна инстанция за доказателственото значение на намерената угарка, като твърденията за възможното й "преднамерено подхвърляне", коментирани на плоскостта на времевите параметри на повдигнатото срещу подсъдимия Д обвинение (5.10.2000 г.), сочат на проявена некоректност. В тази насока за пълнота на изложението ВКС счита за необходимо да добави, че дори при хипотетична вероятност за подобно противоправно деяние на участвуващи в досъдебното разследване, възприемането на лансираното от защитата становище, при липса на категорични доказателства, противоречи на законодателната воля при възлагане на компетентност и властнически правомощия на държавните органи, изхождаща от презумпцията за добросъвестност при тяхното упражняване, и би довело до обществена и юридическа несигурност. Заявените доводи биха били правно релевантни и основателни, при надлежно реализирани следствени действия, установяващи извършено престъпление от дознател, следовател, прокурор, съдебен заседател или съдия в хода на наказателното производство, респективно неистинност на доказателствата, обосноваващи постановяването на съдебен акт, като при категорична доказаност, подобна процесуална ситуация би предпоставила ревизия на фактическите констатации и мотивираните от тях правни изводи по делото, чрез иницииране на извънреден способ за съдебен контрол по чл. 422, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК. Същите не обуславят обаче необходимост от интервенция по отношение на приетата фактическа обстановка, и произтичащите от нея правни очертания на инкриминираното деяние, при настоящия инстанционен съдебен контрол. Неоснователни са и обективираните в касационната жалба на подсъдимия С възражения за демонстрирана юридическа непрецизност в процесуалната дейност по доказване на отнетите от извършителите на грабежа вещи, собственост на ЕТ "Х. и фамилия". Предметът на престъпление, визиран в обстоятелствената част на обвинителния акт и в депозирания в писмена форма, и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск, чрез изчерпателно изброяване на инкриминираните предмети и пари, е установен по изискуемия се в закона процесуален ред - чрез депозираните в хода на досъдебното производство свидетелски показания на представляващия пострадалата фирма - П. Х., възпроизведени в съдебно заседание на 25.11.2005 г. пред първостепенния съд, с известни затруднения в детайлите, поради дължаща се на изтеклия период от време липса на спомен; приложените писмени и веществени доказателства (протоколи за доброволно предаване и разпознаване от 7.07.99 г., 5.10.2000 г. и 23.03.2001 г. и мобилен телефон "Бенефон"), и изготвената въз основа на същите оценителна и ювелирно-нумизматична експертиза. При реализирания съдебен контрол, настоящата инстанция не установи и релевираните в чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК, касационни основания. Съответно на описаната и доказана фактология в обжалваното решение, е мотивираното заключение на въззивния съд, че В. С. и И. Д. са съпричастни към неправомерното посегателство, субсумиращо се от престъпния състав на чл. 199, ал. 2, т. 3, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 НК, с обусловените от това наказателноправни санкции, индивидуализирани по справедливост. Подсъдимите лица са осъществили обективни действия, предшествуващи и съпътствуващи изпълнението на престъплението, сочещи на помагачество като форма на усложнена престъпна дейност. С предоставената от В. С. информация за местонахождението на процесната мандра, нейния производствен потенциал и финансови възможности, с дадените от него разяснения за разположение на въоръжената охрана; и с участието на двамата подсъдими в транспортирането на извършителите до района на инкриминирания обект и в "организираната от разстояние стража", насочена към пазене на останалите съучастници в престъпната задружна дейност, същите са създали предпоставки за инкриминираното посегателство и улеснили неговото изпълнение. Констатациите за предхождащите инцидента събития (познанството и съвместната работа на С. и пострадалия Х., в рамките на които е изградено доверие; съществуващите взаимоотношения между И, В. С. и неустановените по делото участници), и коментираните факти за съпровождане на извършителите на престъпното деяние на инкриминираната дата от подсъдимите; за тяхното неотклонно присъствие в близост до местопрестъплението по време на осъществяване на посегателството; и за ролята им при заличаване на следите и разпределение на благата, обосновават субективните измерения на общ пряк умисъл Ревизия в заявената позиция не предпоставя визираното от защитата на В. С. нарушение на материалния закон, изразяващо се в престъпна субективна несъставомерност на инкриминираното поведение по чл. 199, ал. 2, т. 3 НК, поради незнание на подсъдимото лице за извършването на въоръжен грабеж и липса на съзнателни представи за качествените, количествени и стойностни параметри на отнетото имущество. Описаните и обсъдени обстоятелства за проявите на съпричастност на подсъдимите Д. и С. към инкриминираното престъпление, и установените от доктрината характеристики на неопределения умисъл като вид, с оглед очертаната в съзнанието на дееца степен на конкретизация на желаните или допускани общественоопасни последици, предопределящи облика на вината, категорично обуславят изводи за доказателствена необезпеченост и правна ирелевантност на подобни оплаквания. Законосъобразно контролираната съдебна инстанция в рамките на очертаната правна квалификация, на базата на данните за личността на В. С. и И. Д., и при съблюдаване смекчаващите и отегчаващи обстоятелства е диференцирала наказателната отговорност на подсъдимите лица. Наложените при условията на чл. 58, б "б", вр. чл. 55 НК, санкции - четири години лишаване от свобода, ВКС счита за справедливи и съответни на изискванията на чл. 36 НК. При тяхната индивидуализация въззивният състав е преценил тежестта на престъплението, формата на съучастие (помагачество) и каузалният принос на подсъдимите С. и Д. за настъпването на вредоносния резултат. Обосноваващи определените наказания са и фактите, сочещи на степента на лична опасност на подсъдимите лица - чистото съдебно минало (същите са неосъждани предвид настъпилата реабилитация, която по силата на чл. 85, ал. 1 НК заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват с него), добрите характеристики и оказаното съдействие в хода на досъдебното и съдебно разследване за разкриване на обективната истина в наказателния процес. При задълбочената преценка на обстоятелствата, имащи значение за санкционните последици правилно Апелативен съд - София е интерпретирал и изтеклия период от време от извършване на инкриминираното престъпление до неговото санкциониране. Съблюдавайки константната практика на Европейския съд по правата на човека и на касационната инстанция, въззивният състав обосновано е приел, че подсъдимите лица следва да бъдат премирани с определяне на по-леко наказание, което да компенсира продължителността на наказателното производство и произтичащите от това негативи по отношение гарантираното му от чл. 6, т. 1 ЕКПЧ право на разглеждане на обвинението в "разумен срок". Аргументацията на Софийски АС за пределите и съдържанието на отговорността като вид, размер на наказанията и начин на тяхното изтърпяване е убедителна, обезпечена от доказателствените материали по делото, и настоящият касационен състав не намира основания за изменение на атакуваното решение, чрез намаляване на наложените санкции лишаване от свобода и приложение института на условно осъждане. Корекция в претендираната от посока, интерпретирана в контекста на облика на очертаната усложнена престъпна дейност и настъпилите общественоопасни последици, тангира с безнаказаност. неоснователен е и касационният протест на представителя на Софийска апелативна прокуратура. Предложената от касационната инстанция мотивация, във връзка с визираната от подсъдимите лица процесуална необходимост от правоприлагане на чл. 354, ал. 1, т. 3, вр. ал. 2, т. 1 и 3, вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, предпоставят необоснованост и на предявените доводи в протеста на прокурора за прекомерна заниженост на определените на В. С. и И. Д. наказания, и неоснователност на съпровождащата ги претенция за тяхното увеличаване. Въззивният съд е интерпретирал обективно и всестранно фактологията по делото, касаеща инкриминираната проява, предмет на настоящия казус и внимателно анализирал доказателствените източници досежно подсъдимите С. и Д., участвуващи в задружната престъпна дейност в качеството на помагачи - правнозначими за диференциране на наказателната отговорност, като убедително заключил, че лимитираните санкционни последици са от естество да удовлетворят целите на индивидуалната и генерална превенция, и да обезпечат предупредително-възпиращото и поправително-възпитателно въздействие спрямо съпричастните към неправомерното посегателство лица и да гарантират същото по отношение на останалите членове на обществото. По изложените съображения касационната инстанция счита, че в пределите на възложената й компетентност и с оглед предоставените й процесуални правомощия в настоящото съдебно производство, следва да остави в сила атакувания съдебен акт, с който е изменена присъда № 122 от 22.01.2008 г.на Врачански окръжен съд, по н.о.х.д. № 113/2004 г. Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение