Решение № 5180 от 8.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11667/2018 г.

Решение № 5180 от 8.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11667/2018 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. К., чрез адв. Палашки, срещу Решение № 4910 от 19.07.2018 г. по адм. дело № 5025 по описа за 2017 г. на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № ЗСП/Д-СЛЦ/778 от 20.01.2017 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – район Л., потвърдена с Решение № 22-РД06-0080/05.04.2017 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" С.- град. И. е оплакване за неправилност на обжалваното съдебно решение, което според касатора е издадено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Посочва, че съдът не е обърнал внимание на всички данни и обстоятелства по делото, които са относими към предмета на спора, същевременно не е обсъдил задълбочено всички приети по делото доказателства, като някои е интерпретирал повратно. Иска отмяна на съдебния акт и решаването му по същество, а в условията на алтернативност- делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът- директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Л., чрез процесуален представител оспорва касационната жалба изцяло, като излага подробни аргументи и в депозирания по делото писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. За да се произнесе по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд С. – град е Заповед № ЗСП/Д-СЛЦ/778 от 20.01.2017 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – район Л., потвърдена с Решение № 22-РД06-0080/05.04.2017 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" С.- град, с която на М. К. от [населено място] е отказано отпускане на еднократна социална помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП, с мотиви, че няма инцидентно възникнала жизненоважна потребност. С обжалваното решение Административен съд С. – град е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е приел за правилна преценката на административния орган, че не са доказани инцидентни жизненоважни потребности, които съгласно чл. 16 от ППЗСП имат внезапен, непредвиден, извънреден характер. Първоинстанционният съд е извършил анализ на доказателствата по делото, като е приел, че посочените от лицето заболявания- перфорация на тъпанчето и ингвинална херния, не изпълняват състава на посочената норма. Решението е постановено при правилно прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 16, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Целта на Закона за социално подпомагане (ЗСП) е подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности. Еднократната социална помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП, която може да се отпуска веднъж годишно, има за предназначение да задоволи инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата. С молба-декларация, вх. №ЗСП/Д-С-ЛЦ/778 от 30.12.2016 г. М. К. е поискал отпускане на социална помощ за "последици от перфорация на тъпанчето и разходи за лечение на херния". Към декларацията не са приложени документи за извършени медицински прегледи на внезапно възникнало медицинско заболяване или лечение на такова. Впоследствие е представено отоневрологично изследване от УМБАЛ "Царица Йоанна- ИСУЛ" ЕАД- С. за направена тотална аудиометрия от 13.01.2017 г. със заключение: "остро възпаление на дясно ухо и назначена терапия". В заключението не е дадена препоръка за ползване на слухов апарат. Видно от социалния доклад, лицето е насочено към лекуващ лекар за издаване на протокол на ЛКК и е уведомено за реда и условията за отпускане на целева помощ за покупка на слухов апарат по реда на Закона за интеграция на хората с увреждания и правилника за неговото прилагане. По отношение на сочената като внезапно възникнало заболяване ингвиноскротална херния, касационната инстанция отчита факта, че депозираното писмено доказателство от проведена образна диагностика на пациента е с дата 14.05.2018 г., т. е. след момента на предявяване на претенцията за отпускане на еднократна помощ. В този смисъл абсолютно правилен е изводът на първоинстанционния съд, че към 30.12.2016 г. няма данни това заболяване да е съществувало, а и да е, не е било констатирано по надлежния ред, съответно не е било провеждано лечение, нито е предприемана някаква хирургична интервенция. Голословни са твърденията на касатора, че не са обсъдени всички събрани доказателства по делото или че са тълкувани превратно. Анализът на събрания доказателствен материал, вкл. и представените в хода на съдебното производство документи, налага извод, че в конкретния случай не са налице предпоставките по чл. 16, ал. 1 ППЗСП за подпомагане на г-н Карим, защото не е налице инцидентно възникнала потребност в резултат на непредвидени обстоятелства, която да е предизвикала такова отклонение от обичайните изисквания на индивида, че да налага отпускането на еднократна социална помощ. В чл. 16, ал. 1 ППЗСП е предвидена възможност за отпускане на еднократна помощ веднъж годишно за инцидентно възникнали жизненоважни потребности на лицата и семействата. От съдържанието на нормата недвусмислено се установява, че помощта се отпуска за задоволяване на потребности, които са възникнали неочаквано, внезапно, инцидентно - в резултат на непредвидими обстоятелства и в отклонение от обичайния начин на живот на молителя, излизащи извън рамките на обичайните му разходи. Еднократната помощ по цитираната разпоредба е само правна възможност (а не безусловно законово право) за подпомагане при непредвидено, неочаквано събитие и невъзможност за преодоляването му, поради липса на собствени средства, каквито обстоятелства, към момента на извършване на преценката от административния орган, не са били налице. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, като е извел обосновани изводи, които изцяло се възприемат от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти, като касационната инстанция счита, че посочените потребности нямат инцидентен характер и не са свързани с извършване на непредвидено възникнали здравни, комунално-битови или други жизненоважни потребности. Оспорената заповед е издадена при спазване на материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд С. – град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,