Решение № 3830 от 29.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12666/2016 г.

Решение № 3830 от 29.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12666/2016 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1489 от 01.09.2016 г., постановено по адм. д. № 589/2016 г. Административен съд - Б., е отхвърлил жалбата на "Текстил - груп изток" ЕООД - С., ЕИК *********, срещу ревизионен акт № Р - 02002015002707 - 091 - 001/27.11.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Б., потвърден с Решение № 46/19.02.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - Б. при ЦУ на НАП, с който е установен ДДС за месец март 2014 г. в размер на 2 563 502,59 лева, ведно с начислените лихви в размер на 422 394,99 лева и е осъдил жалбоподателя да заплати на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Б. при ЦУ на НАП разноски по делото в размер на 18 488 (осемнадесет хиляди четиристотин осемдесет и осем) лева. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Текстил - груп изток" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С., ж. к. "Индустриален", ул. "С. К." ...., представлявано от управителя В. В. Б., чрез пълномощник адвокат Н. С. Б. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в тази насока. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - Б. и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени Ревизионния акт в обжалваната му част. Претендира се заплащане на направените по делото разноски. Ответният по касационната жалба - Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Б., редовно призован, чрез своя процесуален представител юрк. Монев, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, по същество е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението Бургаският административен съд, е отхвърлил жалбата на "Текстил - груп изток" ЕООД - С., ЕИК *********, срещу ревизионен акт № Р - 02002015002707 - 091 - 001/27.11.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Б., потвърден с Решение № 46/19.02.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - Б. при ЦУ на НАП, с който е установен ДДС за месец март 2014 г. в размер на 2 563 502,59 лева, ведно с начислените лихви в размер на 422 394,99 лева. Фактическата обстановка по спора е описана подробно от административния съд на стр. 2 - 3 от съдебния акт. След това съдът е пристъпил към изграждане на своите изводи по отношение на материалната законосъобразност на спора. С оспорената част на РА на касатора за данъчен период месец март 2014 г. са установени задължения за ДДС в размер на 2 563 502,59 лева главница и 422 394,99 лева лихви за забава в резултат на извършена корекция на ползван от дружеството данъчен кредит (ДК) за стоки и материали чл. 79, ал. 3 ЗДДС. За ревизирания период дружеството осъществявало дейност по ВОП на стоки и материали от доставчици регистрирани по ЗДДС в съответните държави членки на общността. В хода на ревизията се установява, че при пожар в производственото помещение на дружеството на 24.03.2014 г. са унищожени всички налични материали, стоки и производствена към момента готова продукция. Приходните органи са счели, че на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС ревизираното дружество е следвало в данъчен период месец март 2014 г. да издаде протокол по чл. 66 ППЗДДС, да извърши корекция и да начисли на основание чл. 86 ЗДДС данък в размер на ползвания данъчен кредит за погиналите стоки и материали с отчетна стойност по счетоводни данни към 24.03.2014 г. в размер общо 12 817 512,95 лв. (материали - 6 981 115,60 лв. и стоки 5 836 397,32 лв.). На основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС е извършена корекция на ползвания ДК за стоките и материалите в размер на 2563502.59 лв. начислени са лихви за забава от 422394.99 лв. Ревизиращите органи са намерили за неприложими изключенията по чл. 80, ал. 2 ЗДДС - непреодолима сила, авария, катастрофа или бедствие. Прието е, че ревизираното дружество не е ангажирало доказателства, че не е могло да предвиди възникването на пожар в стопанисваното от него заведение, а напротив - пожарът е имал умишлен характер резултат от вредоносно поведение на неизвестен извършител, което обосновавало приложението на чл. 79, ал. 3 ЗДДС. Административният съд е възприел извода, че не са налице изключенията по чл. 80, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗДДС. За целта е изследвал легалните определения за "непреодолима сила" по чл. 306, ал. 2 ТЗ, § 1, т. 3 от ДР на Закона за защита при бедствия (ЗЗБ) и § 1, т. 12 от Закона за държавните резерви и военновременните запаси (ЗДРВВЗ). Приел е, че пожарът не е възникнал в резултат на природно бедствие, а имал локален характер, резултат от умишлено деяние. Заключил е, че не се касае за авария или бедствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗЗБ и § 1, т. 12 от ДР на ЗДРВВЗ, поради което е намерил за законосъобразна извършената на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС корекция. Решението на Административен съд - гр. Б. е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се поддържа тезата за наличие на изключващо основание по чл. 80, ал. 2, т. 1 ЗДДС - корекции по чл. 79 не се извършват в случаите на унищожаване, липса или брак, причинени от непреодолима сила. За целите на данъчното облагане, съдържанието, което се влага в понятието "непреодолима сила" следва да се извлича от разпоредбата на чл. 306, ал. 2 от ТЗ - непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер. За да бъде квалифицирано едно събитие като непреодолима сила същото трябва да има извънреден характер за данъчно задълженото лице, да е случайно по своя произход, непредвидено и непредвидимо, настъпващо независимо и въпреки волята на лицето, да не се дължи на причини, за които последното отговаря. Съществен елемент на понятието е, че събитието и неговите последици биха настъпили и при полагане на всички възможни усилия за ненастъпването им от добрия търговец в дадена сфера на дейност. Не е налице непреодолима сила когато съответното събитие е могло да бъде предотвратено, макар предвиждането му да е било трудно. Твърди се, че дружеството е предприело всички необходими мерки, които обичайно се изискват в търговската практика за предпазване от престъпни посегателства. По така направите оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти. Както правилно е посочил и първоинстанционният съд, основният спор между страните е по тълкуването и прилагането на материалния закон и по специално налице ли е изключението по чл. 80, ал. 2, т. 1 ЗДДС, според което корекциите по чл. 79 от закона не се извършват в случаите на унищожаване, липса или брак, причинени от непреодолима сила, както и в случаите на унищожаване на акцизни стоки под административен контрол по реда на Закона за акцизите и данъчните складове. Даденият отрицателен отговор на спорния въпрос от страна на административния съд е логически обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване на закона и се споделя от настоящата съдебна инстанция. Предвид липсата на легална дефиниция на понятието "непреодолима сила" решаващият съд правилно се е насочил към дефиницията, дадена в нормата на чл. 306, ал. 2 ТЗ, според която непреодолимата сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключване на договора, на база на която разпоредба е изградил извод, че това понятие е свързано с настъпването на природни събития от извънреден характер - земетресения, наводнения, силен снеговалеж, буря, чийто определящ белег е това, че самите събития, както и вредоносните последици настъпват случайно, вън и независимо от волята на дадения субект и са извън възможностите на дадения субект да ги предвиди. Като продължение на анализа правилно е прието, че няма да е налице непреодолима сила, когато съответното събитие може да бъде предвидено, макар и трудно. Като аргументи в тази насока в конкретния случай могат да бъдат изложени обстоятелствата, че в производствения обект на дружеството са складирани и разположени големи количества стоки, без обектът да е бил въведен в експлоатация по предвидения нормативен ред, при липса на пожаро-гасителна инсталация в обекта, отсъствие на физическа охрана в обекта след приключване на работното време, липса на пожароустойчиви врати между склада за съхранение и производственото помещение, и т. н. Следва да бъде посочено, че в съдебната практика не се приема еднозначно, че пожарът във всички случаи съставлява непреодолима сила по смисъла на чл. 80, ал. 2, т. 1 ЗДДС във вр. с чл. 306, ал. 2 ТЗ, а се съблюдават белезите на пожара и останалите факти по делото. В този смисъл освен решенията на ВАС, цитирани в касационната жалба, съществува и друга съдебна практика /например решение № 1626 от 08.02.2017 г. на ВАС, първо отделение, постановено по адм. д. № 1739/2016 г./, в която е направено тълкуване и прилагане на закона, аналогично на настоящия казус. В касационната жалба се прави оплакване, че административният съд неправилно е приел, че в случая не е налице и хипотеза по чл. 80, ал. 2, т. 2 - ЗДДС - неприложение на корекциите по чл. 79 ЗДДС в случаите на унищожаване, липса или брак, причинени от аварии или катастрофи, за които лицето може да докаже, че не са причинени по негова вина или по вина на лицето, което използва стоката. Следва да бъде посочено, че поначало в жалбата си до съда, жалбоподателят се е позовавал на наличие на хипотеза на чл. 80, ал. 2, т. 1 ЗДДС, като доводи за наличие и на хипотеза по т. 2 от същата норма не са поддържани. Съдът е изложил мотиви в тази насока допълнително с оглед на задължението му по чл. 160, ал. 1 ДОПК да реши спора по същество, а и с оглед наличието на известно сходство между двете разпоредби - тази на т. 1 и на т. 2. Даденият отрицателен отговор се споделя от настоящата съдебно инстанция. Понятията "авария" или "катастрофа" също не са дефинирани в ЗДДС. В съдебната практика се приема, че за разлика от хипотезата на "непреодолима сила" по т. 1, в хипотезата на авария или катастрофа вредите настъпват в процеса на ползване на материални активи, без наличие на виновно поведение на техния собственик или ползващото ги лице. Поначало аварията предполага внезапност и неочакваност на повредата, която води до извеждане на материалния актив от експлоатация /решение № 7567 от 04.06.2013 г. по адм. д. № 4156/2013 г. на ВАС, осмо отделение/. По делото не са събрани никакви данни пожарът в помещението да е възникнал в резултат на промишлена или друга авария или катастрофа. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на издадения ревизионен акт и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд - гр. Б. е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците на касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на ответната по касация дирекция разноски по делото за настоящата инстанция/юрисконсулско възнаграждение/ в размер на 18 488 лв. Водим от горното и на чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,