Решение № 8827 от 23.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3688/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. Иванов от [населено място], обл. Плевен срещу Решение 140 от 11.03.2021 г. по адм. дело 1140/2020 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед РД-14-2778 от 18.11.2020 г. на директора на Регионална дирекция Автомобилна администрация (РД АА) Плевен.

В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, поради което е достигнал до неправилен извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Иска се отмяна на решението и на административния акт, както и присъждане на разноски.

Ответникът директорът на Регионална дирекция Автомобилна администрация - Плевен, в писмен отговор по касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Производството пред административния съд е образувано по жалба на Д. Иванов срещу Заповед РД-14-2778 от 18.11.2020 г. на директора на РД АА, с която са приложени следните принудителни административни мерки:

1. по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. a от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) - спиране от движение на моторно превозно средство лек автомобил марка Фолксваген, модел Джета, регистрационен номер [рег.номер на МПС], собственост на Д. Иванов до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца;

1. по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б ЗАвтП - временно отнемане на СУМПС на Д. Иванов до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца.

Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че на 10.09.2020 г. след получен сигнал е установено, че в [населено място], обл. Плевен, [улица], Д. Иванов като водач на лек автомобил Фолксваген, модел Джета, регистрационен номер [рег.номер на МПС], извършва обществен превоз на 3 бр. пътници, без да притежава лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на Република България или лиценз на Общността за превоз на пътници.

За да отхвърли жалбата, съдът е мотивирал извод, че от представените доказателства се установява наличието на описаните в заповедта факти и обстоятелства, които правилно са квалифицирани като основание за прилагане на принудителните административни мерки по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. a и чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б ЗАвтП.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон.

Неправилен е изводът на съда, че административният орган е изяснил относимите факти и обстоятелства и е приложил правилно материалния закон. Заповедта не съдържа данни по какъв маршрут е извършен превозът, нито за платено възнаграждение. Посочени са само датата на проверката и имената на пътниците. Въпреки че заповедта препраща към акт за установяване на административно нарушение (АУАН), съставен на Д. Иванов, в който превозът е дефиниран като таксиметров, в самата заповед като нарушение не е посочено, че лицето няма удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превози на пътници, а че извършва обществен превоз, без да притежава лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на Република България или лиценз на Общността за превоз на пътници.

Относно различните видове превози законодателят е дал дефиниции в специалния закон (§ 1 на ДР на ЗАвП), като регламентацията им (включително необходимите документи и условията за извършването им) се подчинява на различни законови разпоредби. Различни са и законовите разпоредби, които предвиждат принудителни административни мерки за преустановяване на административни нарушения при извършването им.

Предвид неизяснения характер на извършения превоз не става ясно какви действия и/или бездействия следва да предприеме лицето, за да се приведе в съответствие с изискванията на административния орган, както и при какви обстоятелства органът би приел, че нарушението е отстранено. При това положение макар и в заповедта да е предвидено, че мярката се прилага до отстраняване на нарушението, продължителността й фактически се свежда до максималния срок от 12 месеца, с което е нарушен принципът на съразмерност и по-конкретно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 АПК, която предвижда, че административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Безспорно е, че една от целите на закона е да се осигури безопасност на автомобилните превози на пътници, но това трябва да става със законосъобразни средства.

По горните съображения административният акт е незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 4 и 5 АПК. Обжалваното съдебно решение е неправилно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго за отмяна на административния акт.

С оглед изхода на делото в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски за платени държавни такси в общ размер на 80 лв. за двете съдебни инстанции. На основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА) за предоставена безплатна правна помощ на роднина в полза на адв. Дойкова следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв. за първата инстанция и 500 лв. за касационната инстанция. За касационната инстанция съдът определи размера съгласно предвидения минимален такъв по административни дела без определен материален интерес в чл. 8, ал. 3 Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. чл. 38, ал. 3 ЗА. За първата инстанция размерът от 450 лв. е под нормативно установения, тъй като това е посоченият от адв. Дойкова размер, с който съдът е обвързан.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, седмо отделение