Решение № 15487 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11114/2009 г.

Решение № 15487 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11114/2009 г., VI о., докладчик съдията Иван Трендафилов С решение от 7.07.2009 г. по адм. д. № 2350 от 2008 г. Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на ЕТ "Звезда - Атанас Венков" от Пловдив против решение № 31 от 14.01.2008 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив и потвърдения с него ревизионен акт № 2279 от 27.11.2007 г. на Териториалната дирекция на НАП - Пловдив, с който е задължен да внесе за своя сметка осигурителни вноски за 2002 г. в размер на 2 253, 01 лв. и лихви за забава в размер на 2 217, 70 лв. Против това решение на административния съд ЕТ "Звезда - Атанас Венков" е подал касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Оплакването, в което се поддържа, че неправилно касаторът бил задължен да внася осигурителни вноски за 2002 г., през която бил проверил търговската си дейност на прокурист е неоснователно. Административният съд след като е констатирал, че касаторът не е подал декларация за прекратяването на дейността като едноличен търговец през 2002 г. е приел, че той не е прекъснал трудовата си дейност на едноличен търговец с назначаването на прокурист, който да извършва дейността на фирмата от негово име, поради което не е отпадало задължението му за осигуряване. Това становище на административния съд е правилно. Доводите на съда в тази насока почиват на правилно преценени от фактическа и правна страна обстоятелства. Преценката на съда, която почива на събраните по делото доказателства, не подлежи на касационен контрол. Тя би могла да бъде проверена при оплакване за изопачаване на преценените от съда доказателства. Такова оплакване обаче в случая не е формулирано. От обстоятелството, че след преценка на доказателствата са направени едни, а не други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да се е стигнало до логично противоречие в обосновката, не може да се направи извод в смисъл, че решението е неправилно. Задължението за осигуряване на лицата по чл. 4, ал. 3 КСО (към които безспорно спадат и едноличните търговци) възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата им дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (вж. чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани в чужбина). Прекъсването на осигуряването е налице когато едноличният търговец е прекъснал дейността си и е подал декларация за прекъсване на осигуряването. След като едноличният търговец не е подал декларация за прекъсване на осигуряването се презумира, че той продължава да упражнява трудова дейност. Във всички случаи на прекъсване на осигуряването едноличният търговец следва да уведоми Териториалното поделение на НОИ в 7-дневен срок, което се осъществява с подаването на декларация по утвърден образец. Само при наличие на подадена декларация за прекъсване на дейността, едноличният търговец може да не внася осигурителни вноски. Назначаването на прокурист, който да извършва дейност от името на едноличния търговец не дава основание за друг извод, защото той може управлява фирмата си и при назначен прокурист. От момента на назначаване на прокуратурата трудовата дейност се счита за поверена на прокуриста, което може да има за последица прекъсване на трудовата дейност на едноличния търговец. И в този случай обаче, подаването на декларация за прекъсване на дейността е основание за прекъсване на осигуряването. Задължението на едноличния търговец за осигуряване отпада от подаването на декларация за прекъсване на дейността, а не от назначаването на прокурист. Останалите доводи са неотносими към възникналия спор. Ето защо решението на административния съд поради това, че е правилно, следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд,