Решение № 3697 от 19.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13737/2008 г.

Решение № 3697 от 19.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13737/2008 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по две касационни жалби, съответно на кмета на район "искър" на Столична община и на Йордан Тодоров Михайлов от гр. София и двете срещу решение от 9.07.2008 г,. постановено по адм. д. № 2710 по описа за 2006 г. на СГС, III ДВ състав на административно отделение. С него е отменена заповедта на кмета, издадена с правно основание в чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ в частта, с която площта от 175 кв. м от бившия имот е определена като застроена, като вместо административния орган, съдът е определил тази част за свободна от застрояване. В останалата част жалбата срещу заповедта е отхвърлена. С решението съдът е осъдил кмета на район "искър" на Столична община да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски от 100 лв. Касационната жалба на кмета на район "искър" е срещу частта от решението, с която заповедта му е отменена. В нея се прави оплакване за неправилност на обжалваната част от решението, като се навежда довод за нарушение на материалния закон. Моли се, решението в обжалваната част да бъде отменено, като в полза на общината се присъди юрисконсултско възнаграждение. Касационната жалба на Йордан Тодоров Михайлов е срещу частта от решението, с която площта от имота от 1260 кв. м е определена като застроена. В нея се прави оплакване за неправилност на решението като се инвокират нарушения, съставляващи и трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображенията изложени в нея се моли, решението в обжалваната част да се отмени, като жалбата се уважи. Направено е и алтернативно искане след отмяна на обжалваната част от решението, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав при същия съд. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на кмета на район "искър". Намира, че решението в частта, с която е отменена заповедта на кмета е постановено в нарушение на материалния закон, защото не е съобразено с факта на реализираното мероприятие по отреждането на имота, изискванията на ЗУТ за урегулиран поземлен имот и Наредба № 7 от 2003 г. Заключението на прокурора за касационната жалба на Йордан Михайлов, е че тя е неоснователна. Решението е постановено въз основа на заключението на вещото лице. Според него частта от имота с площ от 1260 кв. м е заета от бетонни корита, които са част от реализираното мероприятие по отреждането на имота и са строителни дейности по смисъла на § 1в ДР на ППЗСПЗЗ, в който изброяването не е изчерпателно. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени от страни, за които решението в обжалваните му части е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество, касационната жалба на кмета на район "искър" е основателна, а тази на Йордан Михайлов е неоснователна, по следните съображения: СГС е бил сезиран с жалба срещу заповед № 414 от 5.04.2006 г. на кмета на район "искър", с която на основание чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗ, като е одобрено решението по преписка № 94-Й-36 от 25.10.2005 г. на назначената от кмета комисия, имот № 50 304, к. л. 653, м. "садината", понастоящем попадащ в кв. 20, УПИ-IV, отреден за ДСО-помощни дейности и озеленяване е определен изцяло за застроен. Активната легитимация на жалбоподателя и компетентността на органа, издал акта, не се били спорни. Спорът е бил за законосъобразността на заповедта, с която площта на бившия имот е определена за застроена. За изясняването на това обстоятелство съдът е допуснал заключение на вещо лице. От него е било установено, че частта от имота от 1260 кв. м, в върху която са били изградени бетонни корита, оцветена в зелен цвят по скицата на вещото лице е застроена. Останалата част от 175 кв. м, заключена между буквите Л-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-И-М-Л, оцветена в червен цвят по скицата е приета за свободна от застрояване. Тази част от заповедта на кмета на района съдът е приел, че е незаконосъобразна, поради което я е отменил и вместо административният орган е определил площта от 175 кв. м за свободна от застрояване. За останалата част от имота жалбата като неоснователна е отхвърлена. Частта от решението, с която заповедта на кмета на района е отменена е неправилна, защото е постановена в нарушение на материалния закон § 1в, ал. 1 ДР на ППЗСПЗЗ. От данните по делото е прието за установено, че бившият имот попада в УПИ IV, в кв. 20, отреден за "помощни дейности и озеленяване". Прието е за установено освен това, че мероприятието по отреждането е реализирано изцяло. Изградените две сгради и бетонни корита за разсад, макар и неизползваеми са реализирани. Свободното пространство от 175 кв. м около сервитутното отстояние на двете сгради е елемент от подпомагащата инфраструктура на реализиране на мероприятието, част от което са и алеите, зелените площи и затревените пространства. Реализирането на мероприятието, за което е отреден имота не изисква плътност от застрояване от 100%, поради което свободната площ, като част от мероприятието, също се определя като застроена, според § 1в ДР на ППЗСПЗЗ. По тези съображения частта от решението, с което заповедта на кмета е отменена, като неправилна ще следва да се отмени и вместо нея постанови друго решение в тази част, с което жалбата се отхвърли изцяло като неоснователна. Заповедта на кмета на района и в тази част е законосъобразна, а касационната му жалба срещу обжалваната част от решението е основателна. По касационната жалба на Йордан Михайлов: Неоснователен е доводът за допуснато от съда нарушение на съществени процесуални правила. Този довод не е обоснован с никакви твърдения и обстоятелства. Неоснователен е и следващият довод за необоснованост на решението. Съдът, чрез заключение на вещо лице е установил фактите по спора, относно наличието на изградени бетонни корита за разсад, поради което обосновано е приел, че тази част от имота е застроена. Обстоятелството, че бетонните корита не се използват не сочи на нереализиране на мероприятието по отреждането на имота. Напротив. От данните по делото безспорно е установено обратното, че цялото мероприятие е реализирано. Неоснователен е и последният довод за допуснато от съда нарушение на материалния закон, с обжалваната част от решението. Позоваването на т. 38 от § 5 разпоредби в ЗУТ не сочи на допуснато от съда нарушение на закона. Изпълнението на благоустройствено мероприятие е част от съдържанието на думата строеж, чийто смисъл е легално определен с точката от преходната норма. Направеното позоваването в касационната жалба на чл. 11, ал. 3 ППЗСПЗЗ е неоснователно. Нормата не може да се тълкува самостоятелно и изолирано без нормите на Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и на хигиенните и противопожарни норми. Направеното искане от кмета на район "Искър" за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. С оглед крайния изход на спора и чл. 143, ал. 4 АПК. Йордан Михайлов ще следва да бъде осъден да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 150 лв., определени на основание чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изм. и доп., обн. в ДВ, бр. 2 от 9.01.2009 г. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение