Решение № 7009 от 10.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14303/2018 г.
ВАСIV отделение10.05.2019 г.докладчик Владимир Първанов
Диспозитив
ОСТАВЯ в сила решение № 5537 от 1.10.2018 г. по адм. д. № 12325/2017 г. на Административен съд София-град. ОСТАВЯ без уважение искането на Комисия за енергийно и водно регулиране за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. ОСТАВЯ без уважение искането на "Електроразпределение Север" АД за присъждане на адвокатско възнаграждение. ОСЪЖДА Комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на "Албена" АД с ЕИК 834025872 сумата 2000 /две хиляди/ лева, представляваща направени пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 7009 от 10.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14303/2018 г., IV о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, представлявана от Председателя, срещу решение № 5537 от 1.10.2018 г. /неправилно посочено в жалбата като решение от 2017 г./ по адм. д. № 12325 по описа за 2017 г. на Административен съд София-град, с което е отменен мълчалив отказ на КЕВР да се произнесе по жалба с вх. № Е -12-00-268#4 от 27.07.2017 г. на "Албена" АД с ЕИК 834025872 срещу "Енерго – Про Мрежи" АД /с наименование към настоящия момент "Електроразпределение Север" АД/ и преписката е върната на административния орган за произнасяне по жалбата с изричен акт при съобразяване с дадените в мотивите на решението указания, като е определен едномесечен срок от влизане в сила на решението. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че мълчалив отказ се формирал само тогава, когато КЕВР трябва да издаде индивидуален административен акт, а при подаването на жалбата се дължало произнасяне по нея, което по същество не представлявало акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Било налице за издаване на решение, но след провеждане на нормативно определена процедура, която включвала и действия по доброволно уреждане на спора. Иска се отмяна на съдебното решение като недопустимо и неправилно и постановяване на друго, с което жалбата на "Албена" АД да бъде оставена без разглеждане, алтернативно да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като се прави възражение за прекомерност на претендираното от представителите на дружеството за присъждане адвокатско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба страна - "Албена" АД, чрез процесуалния си представител адв. Дрехарова и адв. Стефанов оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното съдебно решение да се остави в сила като валидно, правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Заинтересованата страна "Електроенергиен системен оператор" ЕАД не се представлява и не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба в частта относно разноските, и неоснователност на същата в останала и част и предлага обжалваното решение в тази му част да бъде оставено в сила. Производството пред Административният съд София-град е образувано по жалба на "Албена" АД срещу мълчалив отказ на КЕВР да се произнесе по депозираната от дружеството жалба с вх. № Е -12-00-268#4 от 27.07.2017 г., срещу "Енерго – Про Мрежи" АД, наричан в решението "Електроразпределение Север" АД поради надлежно вписана промяна в наименованието му към настоящия момент, в качеството му на координатор на специална балансираща група. С оспореното пред настоящата инстанция решение, състав на Административен съд София – град е отменил мълчаливия отказ на КЕВР и е върнал преписката за произнасяне с изричен акт по подадената жалба, съобразно дадените в мотивите на решението указания, в едномесечен срок от влизане в сила на решението. Комисията е осъдена да заплати на "Албена" АД направени по делото разноски в размер на 1950 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел, че "Албена" АД е сезирало КЕВР с жалба от 27.07.2017 г. срещу "Електроразпределение Север" АД, входирана под № Е -12-00-268-4 от същата дата. Установено е, че с писмо изх. № Е -12-00-268 от 8.09.2017 година, КЕВР е уведомил страните в производството, че срока за произнасяне се удължава със седем дни на основание чл. 146, ал. 1 и 2 от Наредба № 3 от 2013 година. "Електроразпределение Север" АД е изготвило становище с изх. № 4623697 от 15.09.2017 г., с което е уведомило "Албена" АД и КЕВР, че е отказало да съгласува изграждането на контролно измервателна система, отделна от търговската, в подстанция "Албена", където се намира границата на собственост на курортния комплекс и мястото на търговско измерване на ел. енергията, ползвана от к. к. "Албена", собственост на "Албена" АД. В писмото е изразено и становище по чл. 143, ал. 3 от Наредбата. Прието е, че двумесечния срок по чл. 146, ал. 2 е започнал да тече от датата на подаване на жалбата – 27.07.2017 г. Този срок е бил удължен от КЕВР със седем дни – до 4.10.2017 г. След изтичането му е формиран и мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 от АПК. Жалбата, подадена на 31.10.2017 г. срещу мълчаливия отказ, е преценена като процесуално допустима, подадена от надлежна страна при наличието на правен интерес и в срока, при спазване на предвидения в чл. 149, ал. 2 от АПК срок. При произнасянето си съдът е приел, че според чл. 147 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката /НЛДЕ/, КЕВР следвало да се произнесе по постъпилата жалба с изричен акт. След като това задължение на Комисията не е изпълнено в сроковете, предвидени в приложимите норми и удължавани от органа с нарочно решение, обективирано в писмото с № Е- 12-00-268 от 07.09.2017 г., бил налице формиран мълчалив отказ, който е преценен като незаконосъобразен поради липсата на изрично произнасяне, несъбиране на относими към спора доказателства, неизясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, несъставяне на доклад, в който да са отразени становищата на страните, събраните доказателства, правните и фактическите констатации по жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от участник в първоинстанционното производство, за който оспорения акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Съобразно разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, в правомощието на КЕВР е да разглежда подадени жалби от клиенти срещу лицензианти, като при нужда осъществява контрол за спазване на условията по издадените лицензии и съответствието на извършените лицензионни дейности с предвидените в тях условия. Редът за подаването на жалби е този, предвиден в Наредба № 3, като в чл. 143, ал. 3 е предвидено, че жалбата до КЕВР да се подава, чрез съответното енергийно предприятие. В конкретния случай жалбата е подадена от "Албена" АД до КЕВР, поради което и на основание чл. 22, ал. 4 от ЗЕ, същата е изпратена на "Енергоразпределение север" АД /"Енерго – про Мрежи" АД/ с писмо изх. № Е-12-00-268 от 4.08.2017 г. с уточнение, че комисията разглежда жалби на потребители срещу лицензианти след разглеждането им от лицензианта и жалбоподателя не е удовлетворен от отговора на дружеството. Посочено е, че на Комисията следва да се изпрати цялата преписка, ведно с материалите по извършената проверка, заедно с мотивирано становище. С писмо с вх. № Към Е-12-00-268 на 17.08.2017 г. в КЕВР е получено писмо от "Енергоразпределение север" АД, с формулирано в него становище за неоснователност на жалбата. С писмо изх. № Е-12-00-268 от 7.09.2017 година, КЕВР е уведомила страните по спора, че е необходимо извършването на допълнителна проверка за изясняване на обстоятелства по случая и формулиране на отговор на поставените по жалбата въпроси. За изпълнение на описаните действия е даден допълнителен седмодневен срок. Датата до която е следвало регулатора да се произнесе е 4.10.2017 г., от когато е започнал да тече едномесечния срок по чл. 149, ал. 2 АПК за обжалване на мълчалив отказ. При така установените по делото и неоспорени от страните факти, първоинстанционният съд е достигнал до обоснован извод за допустимост на жалбата срещу мълчалив отказ, с която е сезиран. Настоящата инстанция не споделя твърденията на касационния жалбоподател, свързани с възможността за формиране на мълчалив отказ единствено и само при отправено искане за издаване на индивидуален административен акт. За да упражни дадените от законодателя правомощия и да разреши възникналия между страните спор, КЕВР следва са се произнесе с изричен акт. Както издадените в изискуемия писмен вид решения, така и мълчаливият отказ на КЕВР, съобразно разпоредбите на чл. 13, ал. 9 от ЗЕ, чл. 148, ал. 1 от Наредба № 3, подлежат на съдебен контрол по реда на АПК. При предвидено правомощие по закон за органа да се произнесе с изричен акт, непроизнасянето му в срок формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. Правилно съдът е направил извод, че този мълчалив отказ е формиран при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, които задължават КЕВР да се произнесе с изричен акт. Мълчаливият отказ е формиран в нарушение на изискването за форма, при липса на събрани относими към производството доказателства и изясняване на релевантните факти, при липса на данни за обсъждане на становищата на страните и правни и констатации. Жалбата в частта, касаеща присъденото от първоинстанционния съд в полза на "Албена" АД адвокатско възнаграждение е неоснователна и следва също да се остави без уважение. Същото е в рамките на предвиденото в съответната наредба за определяне на размера на адвокатските възнаграждения и с оглед естеството на производството, неговата правна и фактическа сложност, правилно е определено над предвидения минимум в размер на 1950 лева, като липсва основание за квалифицирането му като прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. С оглед изхода на настоящото производство, искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на заинтересованата страна "Електроразпределение Север" АД за присъждане на адвокатско възнаграждение, следва да се оставят без уважение. Искането на ответната по касационната жалба страна - "Албена" АД, за присъждане на направени пред настоящата съдебна инстанция разноски е основателно. На основание чл. 78, ал. 5 ГПК, касаторът е направил възражение за прекомерност на размера на претендираните за присъждане разноски. Настоящият състав намира, че възражението за прекомерност е основателно. С оглед на получената от дружеството правна помощ, свързана с осъществяване на процесуално представителство в хода на касационното производство, в това число изготвяне на становище и явяване в съдебно заседание, както и фактическата и правна сложност на спора, договореното и заплатено от "Албена" АД възнаграждение в размер 21 600 лева с ДДС е прекомерно по размер и следва да се намали до размер от 2000 лв. КЕВР следва да бъде осъден да заплати на дружеството направени по делото разноски в този размер. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховен административен съд, четвърто отделение