Решение № 12036 от 18.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8236/2010 г.

Решение № 12036 от 18.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8236/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Матейска Производството пред петчленен състав на Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на подадена касационна жалба от Върбан Димитров Върбанов, гр. Генерал Тошево, област Добрич, чрез пълномощника си адв. Деспина Караилиева, САК, срещу решение № 6577/19.05.2010 г. на ВАС - Трето отделение по адм. дело № 15078/2009 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № К-7805/2.10.2009 г. на Министъра на вътрешните работи. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и са цитирани като касационни основания за обжалване разпоредбите на чл. 12, т. 3, 4 и 5 от Закона за Върховния административен съд, а именно: А/ противоречия с материалноправни разпоредби; Б/ съществени нарушения на административнопроизводствените правила; В/ несъответствие с целта на закона. По подробно развити съображения моли решението да бъде отменено. Срещу същото съдебно решение е постъпила и касационна жалба, подадена лично от Върбан Димитров Върбанов, която е идентична по съдържание на жалбата на пълномощника, със същите доводи и искания. Общото твърдение е, че не е извършено престъпно деяние, поради което не е извършено посоченото в мотивите на заповедта тежко нарушение на служебната дисциплина. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. В открито съдебно заседание касационният жалбоподател се явява лично и с пълномощника си, поддържат касационната жалба и молят да бъде уважена. Представени са и писмени бележки. От процесуалния представител на ответника - Министъра на вътрешните работи са постъпили писмени бележки, в които се моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в законния срок, но по същество е неоснователна. Касационните жалби на адв. Деспина Караилиева и на Върбан Димитров Върбанов (които всъщност трябва да се разглеждат като една), са подадени в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок и са насочени срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за страната по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, се явяват и основателни. С решение № 6577 от 19.05.2010 г. по адм. дело № 15078/2009 г., в производство по реда на чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК), тричленен състав на Върховния административен съд на Република България - Трето отделение ОТХВЪРЛЯ жалбата на Върбан Димитров Върбанов от гр. Ген. Тошево против заповед № К-7805 от 2.10.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на инспектор Върбан Димитров Върбанов, старши разследващ полицай в РУ на МВР към "Полицейско разследване" при Областна дирекция на МВР - Добрич, категория Г-III степен. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е констатирал, че процесуалните норми на дисциплинарното производство са спазени, а отразените в заповедта факти за целите на дисциплинарното производство са установени. За неоснователни са приети оплакванията на жалбоподателя, че при извършване на служебната проверка по случая е било нарушено процесуалното му право на защита, както и че не са доказани нарушенията, за които е обвинен, а именно, че е извършвал срещу заплащане услуги на физически и юридически лица със собствена селскостопанска техника, в това число жътва със зърнокомбайн на 1450 дка пшеница на Кооперация "Демокрация", а също и възражението, че наказанието е наложно след срока по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Съдът е посочил, че установените в хода на дисциплинарното производство действия, посочени в заповедта, представляват нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в системата на МВР, съгласно който държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява и насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си. Така установените действия непосредствено нарушават принципите, на които се основава дейността на Министерството на вътрешните работи, регламентирани в разпоредбата на чл. 4, т. 1 от ЗМВР. Доколкото съгласно нормата на чл. 5 от ЗМВР при изпълнение на служебните си задължения служителите на МВР представляват цялото общество, следва да се приеме, че нарушението на етичните правила на държавните служители в МВР непосредствено уронва престижа на службата. При това положение те правилно са квалифицирани като дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за които на осн. чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР и 230, ал. 2 от ППЗМВР задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Като краен извод съдът е счел, че обжалваната пред него заповед е законосъобразна, същата е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, и същата съответства на целта на закона. Така постановеното решение е неправилно. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, тричленният състав на ВАС е достигнал до незаконосъобразни правни изводи. В заповед рег. № К-7805 от 2.10.2009 г. на Министъра на вътрешните работи е посочено, че дисциплинарното наказание "уволнение" се налага за "извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 6.10.2008 г. в нарушение изискванията на т. т. 7 и 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - да пази доброто име на институцията, която представлява и да насърчава хората да уважават закона като дава личен пример с поведението си, за да погаси свое старо задължение, е подбудил трето лице да издаде документ за извършена услуга, на името на частна фирма - деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижът на службата". Както се вижда, жалбоподателят не е уволнен за това, че е "извършвал срещу заплащане услуги на физически и юридически лица със собствена селскостопанска техника, в това число жътва със зърнокомбайн на 1450 дка пшеница на Кооперация "Демокрация", поради което съдът не е следвало да обсъжда такъв факт, още повече, че в самата първоинстанционна жалба (неправилно наименована "касационна"), няма направено такова оплакване. Във връзка с деянието, за което всъщност е уволнен жалбоподателя - "за да погаси свое старо задължение, е подбудил трето лице да издаде документ за извършена услуга, на името на частна фирма", и по-конкретно за това, че "на 6.10.2008 г. в гр. Добрич в съучастие, Върбан Димитров Върбанов като подбудител, а Теменуга Николова Желева като извършител и като длъжностно лице управител на "Агрива прима" ООД, гр. Добрич, в кръга на службата си съставили официален документ - фактура № 0000000557/6.10.2008 г., в който удостоверили неверни обстоятелства с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства" - престъпление по чл. 311, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 по отношение на Желева и ал. 3 по отношение на Върбанов от НК, с Постановление от 25.06.2009 г. е било образувано досъдебно производство № 15/2009 г. по описа на ОСО (Окръжен следствен отдел) при ОТ (Окръжна прокуратура) гр. Добрич. С постановление за прекратяване на наказателно производство от 8.01.2010 г. на Районна прокуратура - Добрич, е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 15/2009 г., като е прието, че спрямо обвиняемите Върбанов и Желева липсва извършено престъпление. Констатираното, че формално са осъществени "признаците на извършено документно престъпление, но неговата обществена опасност е явно незначителна", се отнася за положилия подписа във фактурата в графата получател Петър Георгиев Петров, а не спрямо Върбан Димитров Върбанов. Постановлението за прекратяване на наказателното производство е влязло в сила на 9.02.2010 г. и с него е следвало да се съобрази тричленният състав на ВАС постановявайки решението си три месеца по-късно. Вярно е становището, че наказателната отговорност не изключва административната и дисциплинарната такава, тоест те са различни, но в конкретния случай освен че няма извършено престъпление, няма извършено такова деяние. Във въпросния документ - фактура № 0000000557/6.10.2008 г. не са удостоверени неверни обстоятелства. Селскостопанската услуга между "Агрива Прима" ООД, гр. Добрич и Кооперация "Демокрация" гр. Генерал Тошево е извършена реално и реално е извършено заплащането й. Не е налице подбуждане на трето лице за издаване на документ. Самият Върбанов е прекратил дейността си в "ПВ - АГРО" ООД, гр. Генерал Тошево преди постъпването си в МВР чрез продажба на собствените си дружествени дялове на 15.08.2007 г. Вписването на друг управляващ и представляващ дружеството с ограничена отговорност на 1.10.2007 г. е последващ факт, независещ от волята на лицето, а от фирмения съд. С Договор за наем на движимо имущество от 15.08.2007 г. Върбан Димитров Върбанов отдава на "ПВ - АГРО" ООД собствената си селскостопанска техника, която е придобил в качеството си на частен земеделски производител преди постъпването си в МВР на 16.08.2007 г., а с Договор от 10.06.2008 г. "ПВ - АГРО" ООД, представлявано от новия управител Петър Петров, а не от името на Върбан Върбанов, отдава под наем на "Агрива Прима" АД, представлявано от Теменуга Желева, зърнокомбайн "Клас - Мега - 208", с който всъщност реално е извършена и респективно заплатена услугата "жътва на пшеница", за която е издадена процесната фактура. От данните по делото се установява, че всички арендни договори от името на Върбанов в качеството си на "арендатор" са сключени преди датата на постъпването му на длъжност в МВР и са от периода, в който е бил регистриран като земеделски производител, отписан като такъв на 15.08.2007 г. От изложеното следва, че деянието, за което е наложено дисциплинарното наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на инспектор Върбан Димитров Върбанов в действителност не съществува в правния мир, за да се квалифицира като тежко нарушение на служебната дисциплина и да води до нарушение на изискванията на т. 7 и т. 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. В случая липсва поведение, което да обуславя дисциплинарно нарушение, за което да се наложи дисциплинарно наказание. Като е стигнал до противоположния правен извод, тричленният състав на ВАС е постановил неправилно решение, което ще трябва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което спорът да се реши по същество, при което обжалваната заповед на Министъра на вътрешните работи да бъде отменена. Необходимо е да се отбележи за прецизност, че и в двете касационни жалби са посочени несъществуващи правни основания за обжалване - Законът за Върховния административен съд (ЗВАС) е отменен преди близо четири години, но дори и да е действащ - цитираните в него разпоредби на чл. 12 се отнасят за пороци на административните актове, а не за пороци на съдебно решение. Независимо от това разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК задължава касационната инстанция служебно да следи за съответствие на решението с материалния закон и при тази проверка петчленният състав прие, че решението на тричленния състав е неправилно като краен резултат, въпреки че се споделя изцяло изложеното за липсата на нарушения на процесуални норми при провеждане на дисциплинарното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - Петчленен състав - Първа колегия,