Решение № 5722 от 19.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9608/2014 г.

Решение № 5722 от 19.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9608/2014 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Цветан Георгиев Цветанов, жив. в гр. София, чрез процесуален представител, срещу решение № 3435/21.05.2014 г. по адм. дело № 5185/2013 г. на Административен съд - София -град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 4855/1.04.2013 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно постановено в противоречие с материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по реда на чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че съдът е направил неправилна преценка относно налагане на дисциплинарното наказания в преклузивния по реда на ЗМВР срок, неправилни са констатациите на съда за нарушаване на норми на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, иска отмяна на съдебния акт и претендира разноски. Ответникът по касационна жалба - директорът на Столична дирекция на вътрешните работи, не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение АССГ е приел за установено, че обжалваната заповед, с която на основание чл. 229, ал. 1-4 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР - отм. ДВ. бр. 53 от 27 юни 2014 г./, 228, т. 3 от ЗМВР, чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗМВР вр. т. 17, б. "в" от раздел първи на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР /ППЗМВР - отм. ДВ. бр. 60 от 22 Юли 2014 г./ е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на Цветанов и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР, е издадена от компетентен орган, при спазване на административно - производствените правила по издаването и в съответствие със законовите разпоредби. Съдът е приел за установено, че на 26.08.2012 г. около 01 ч. 40м. в с. Габра, Община Елин Пелин, в извънработно време, Цветан Цветанов - младши автоконтрольор в 05 група "Ескорт и пилотиране" на 02 сектор "Контрол, регулиране и осигуряване на мероприятия" към отдел "Пътна полиция" при СДВР, категория Е- I-ва степен, при управление на мотоциклет КТМ без регистрационен номер, самокатастрофира в дърво. Местопроизшествието е посетено екипи на спешна медицинска помощ и от екип на отдел "Пътна полиция". Взета му е кръвна проба в 03 ч. 00 м. като от същата е установена концентрация на алкохол в кръвта от 2,00 промила, обективирани в протокол за химическо изследване № 1477/27.08.2012 г. За да отхвърли оспорването съдът е приел от правна страна, че не са били налице основанията за отмяна на административния акт на основанията, предвидени с чл. 146 от АПК. Така постановеното решение е правилно. Настоящият съдебен състав споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви относно квалификацията на деянието. Съгласно чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.) вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМР (отм.) деянията, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители, уронващи престижа на службата са тежки нарушения на служебната дисциплина. Както правилно е приел АС жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на дисциплинарното нарушение, описано в оспорената заповед. Водещ принцип, на който не основава дейността на служителите МВР, е спазване на Конституцията и законите - чл. 4, т. 1 от ЗМВР (отм.), а нормата на чл. 176, ал. 2, предл. първо от ЗМВР(отм.) повелява държавните служители в МВР да изпълняват и извън установеното работно време задълженията, произтичащи от функциите на МВР. Цитираният в съдебното решение и оспорената заповед чл. 17, б. "б" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР императивно разпорежда на служителя - участник в пътното движение да се подчинява на забраната да не управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда както по време на изпълнение на служебните си задължения, така и в извън установеното работно време или по време на ползване на разрешен отпуск. Правилна е преценката на съда за налагане на дисциплинарното наказание в предвидения със ЗМВР срок. Съгласно чл. 225 от ЗМВР (отм.) дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл. 223, ал. 1 и ал. 2 от ППЗМВР (отм.) дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а нарушението се счита за установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Видно от заповедта за образуване на дисциплинарно производство с рег. № 16557/17.12.2012 г. целта на проверката е изясняване на постъпили данни за управляваното от касатора моторно превозно средство след употреба на алкохол. В рамките на проведеното производство са установени и конкретизирани нарушенията на служителя. Както мотивирано сочи първоинстанционния съд началният момент на краткия двумесечен срок тече от откриване на нарушението, което цели установяване от дисциплинарнонаказващия орган на извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Последното е станало, когато обобщената справка от проведеното дисциплинарно производство с всички данни за извършеното нарушение и извършителя му е достигнала до знанието на директора на СДВР, удостоверено в случая с негова резолюция върху справката от 31.01.2013 г. а безспорно към тази дата не е изтекъл дългият срок по разпоредбата, броен от извършване на нарушението на 26.08.2012 г. Неоснователни са и твърденията на касатора за липса на фактически основания за издаване на заповедта, респ. с извършеното деяние да е накърнен престижът на службата. От събраните по делото материали безспорно е установено, че деянието е станало достояние на очевидеца на произшествието Чакъров, подал сигнала за състояло се ПТП, полицаите от пристигналия автопатрул Доротеев и Джамбазки, както и на медиците в МБАЛ "Света Анна", което е накърнило престижа на МВР. Неоснователни са и твърденията на касатора за неправилно кредитиране на изследванията от кръвната проба за установяване на алкохолно съдържание, предвид обективирането им в протокол за химическа експертиза, който е част от приобщената административна преписка и по арг. от чл. 171, ал. 1 от АПК има доказателствена сила и пред съда. Съдържанието му не е било оспорено от касатора пред съда и не са направени доказателствени искания във връзка с установените от него факти, а даденото възражение в тази насока пред административния орган е взето предвид от съда при преценката на всички доказателства, събрани по делото. С оглед изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение