Решение № 456 от 2.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2299/2011 г.

Решение № 456 от 2.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2299/2011 г., II н. о., НК, докладчик председателят Савка Стоянова Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Осъденият Г. И. Б. е направил искане за отмяна на влезлия в сила съдебен акт, тъй като е "издадена задочна присъда в размер на седем години и шест месеца лишаване от свобода", и наказанието било завишено. В искането, наименовано "въззивна жалба" не се излагат конкретни съображения в негова подкрепа. В съдебното заседание осъденият заявява искане за връщане на делото за ново разглеждане, а назначения му служебен защитник намира, че съдът неправилно е разгледал делото в отсъствие на подсъдимия и само на това основание присъдата подлежи на отмяна по реда на възобновяването. Гражданският ищец не се явява и не взема становище по искането. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура е на становище, че искането е неоснователно и на двете основания - чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и чл. 423, ал. 1 от НПК, поради което следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, независимо, че не е конкретизирано основанието, тъй като е направено от легитимно лице в допустимия от закона срок и касае влязъл в сила съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК. Разгледано по същество то е неоснователно по следните съображения: Искането на осъдения за отмяна на влязлата в сила присъда, поради неучастието му в съдебното производство е неоснователно, тъй като не са налице предпоставките по чл. 423, ал. 1 от НПК. Обстоятелството, че производството е проведено в негово отсъствие се е достатъчно за възобновяване на наказателното дело по негово искане. От материалите по делото се установява, че осъденият е знаел за наказателното производство, участвал е в досъдебното производство, където е ползвал и адвокатска защита. След внасяне на обвинителния акт в съда, препис от същия му е бил връчен и е била изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК. Уведомен е бил за съдебното заседание, на което поради неявяването му съдът е променил мярката за неотклонение в "задържане под стража". Въпреки предприетите действия за привеждане в изпълнение на мярката за неотклонение той не е бил открит и една тогава съдът с участието на назначен защитник е разгледал делото в негово отсъствие и постановил атакуваната присъда. При тези факти очевидно е, че не са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 от НПК, осъденият е знаел за воденото съдебно производство срещу него, не се е явил в съдебното заседание, за което е бил редовно призован, с което сам се е поставил в положение съдебният акт да бъде постановен в негово отсъствие. Искането е неоснователно и разгледано на плоскостта на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Влязлата в сила присъда не е проверявана по касационен ред, поради което и подлежи на проверка по реда на възобновяване на наказателните дела. Соченото в искането касационно основание по чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК - явна несправедливост на наказанието не е налице. При определяне на наказанието съдът е отчел и правилно преценил всички обстоятелства, имащи значение при индивидуализацията на наказанието. Извършеното от осъдения престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3 вр. чл. 26, ал. 1 от НК е с много висока степен на обществена опасност, такава е и личността на осъдения, който макар и осъждан не само не е коригирал поведението си, но и в един много кратък период от време очевидно е възприел грабежа като единствен начин за набавяне на средства за живот. Правилно при преценката на относителната тежест на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства съдът е наложил наказанието от седем години и шест месеца лишаване от свобода, макар и в рамките на смекчаващите обстоятелства, но над минималното предвидено за престъплението наказание. Това наказание по размер в най-голяма степен отговаря на целите, предвидени в чл. 36 от НК и чрез него би могло да се очаква постигане на поправителен и превъзпитателен ефект върху осъдения. Поради изложените съображения и при липсата на допуснати нарушения при постановяване на влязлата в сила присъда искането за възобновяване на наказателното дело следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 424, ал. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение