Решение № 9039 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8590/2016 г.

Решение № 9039 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8590/2016 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Агенция "Митници", чрез процесуалния представител гл. юрк. Т. Симеонова, срещу Решение № 1105 от 01.06.2016 г., постановено по адм. дело № 2177/2015 г. от Административен съд П. с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на съдебния акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна - "СТЕВИКА ГОЛД" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Р., представлявано от управителя И. Г., чрез пълномощника му адв. И. Кемалов, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Счита, че отнемането в полза на държавата на процесните стоки по своята същност представлява принудителна административна мярка с наказателна функция, която е част от поризводството по ЗАНН във връзка с издаването на наказателно постановление, не се касае за индивидуален административен акт, поради което имуществените вреди следва да се търсят по общия исков ред, а не по реда на специалния ЗОДОВ.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения:

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е осъдил А. М.-С. да заплати на "СТЕВИКА ГОЛД" ЕООД, сумата 331 328, 48 лева, представляваща обезщетение за причинени на дружеството имуществени вреди - претърпяна загуба от незаконосъобразното задържане с Митнически манифест 164/20.08.2010 г. и Разписка № 2010 0299 от 20.08.2010 г. на 369, 215 кг сребърна сплав, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателно изплащане на сумата. Осъдил е А. М.-С. да заплати на ищеца и сумата от 5 325 лв., представляваща разноски по делото.

За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че са налице изискуемите от чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предпоставки за реализиране на отговорността на държавата, а именно незаконосъобразни действия на митническата администрация на А. С., извършени при или по повод изпълнение на административна дейност, изразяващи се в задържане с Митнически манифест 164/20.08.2010 г. и Разписка № 2010 0299 от 20.08.2010 г. на 369.215 кг сребърна сплав, на стойност 331 328, 48 лева, предназначени за износ, без да е налице основание за това.

Така постановеното решение е валидно и допустимо, но е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, което е довело до неправилност на изводите относно прилагането на материалния закон.

1. Съдът не е изяснил предмета на правния спор.

В исковата молба противоречиво се сочат обстоятелствата, на които се основава искът. От една страна се твърди незаконосъобразно издаване на актове от страна на митническите органи - митнически манифест № 164 от 20.08.2010 г. и Акт за установяване на митническо нарушение без посочени дата и номер, въз основа на които сребърната сплав с тегло 369. 215 кг, е била спряна, свалена от транспортното средство и държана на неизвестно място в периода от 18.08.2010 г., на която е предадена на спедиторската фирма "Е. С." ООД, до 20.08.2010 г., а след 20.08.2010 г. - била предадена на съхранение на Митница "А. С.", за което е съставена Разписка № 2010 0299 от 20.08.2010 г. При така описаните обстоятелства се твърди, че основанието за задържане на стоката - Акт за установяване на митническо нарушение - е "изцяло незаконосъобразно", тъй като такъв не е съставян на търговското дружество. "Въпреки това, от датата на задържане, до настоящия момент, задържаната стока не е върната ... нито (ни) е възстановена нейната равностойност. ", т. е. вредата произтича от сочения акт.

От друга страна в обстоятелствената част на исковата молба се сочи, че на 11.02.2012 г. на управителя на търговското дружество е съставено Наказателно постановление № 29/2012 г. и му е наложена глоба в размер на 144 558. 32 лева и отнемане в полза на държавата на 1 845. 19 гр. платина, в което било посочено, че за обезпечаване на наложената глоба служи редовно декларираната сребърна сплав по митническата декларация и така наложеното обезпечаване е незаконосъобразно, тъй като със стока на търговското дружество, "което не е извършило митническо нарушение, се обезпечава евентуално задължение на трето лице". Вредата е следствие от наложено обезпечение.

Соченото наказателно постановление е било отменено изцяло с влязъл в сила съдебен акт - Решение № 4600 от 04.07.2014 г. на АССГ, постановено по КНАХД № 2514/2014 г., т. е. този акт е преценен от съда за незаконосъобразен и след отмяната му "продължаващото задържане на стоката от страна на Митницата е без всякакво основание, като от тези действия "СТЕВИКА ГОЛД" ЕООД търпи вреди". Следователно вредата се твърди от незаконосъобразното наказателно постановление.

Не е посочен и исковия период.

Липсва ясен и конкретен петитум в исковата молба: от какво произтича твърдяната имуществена вреда: 1. действия на административен орган; на кой административен орган или длъжностно лице на органа; 2. от акт/актове, издаден/и от административен орган или длъжностно лице на органа; 3. от кои актове; 4. отменен/и по съответния ред, като незаконосъобразен/ни или други акт/актове на длъжностни лица, издадени при и по повод административна дейност, които не са били предмет на съдебен контрол за законосъобразност.

Неяснотата в предмета на правния спор личи и от отговора на ответник (л. 35, 8-ми абзац), който е приел, че ищецът претендира имуществени вреди под формата на "пропуснати ползи" от отмененото, като незаконосъобразно, с влязъл в сила съдебен акт, наказателно постановление, както и от допълнението на отговора (л. 46), където е посочено, че конкретната вреда произтича от "действията по задържането на стоките".

От съдържанието на определение № 21954 от 08.10.2015 г. на съда (л. 38) е видно, че искова молба вх. № 14489 от 18.08.2015 г. е приета за редовна и допустима. Докладът е непълен и в него не е очертан предмета на правния спор.

1. С молба - допълнение към отговора на исковата молба вх. № 17501 от 13.10.2015 г. пълномощникът на ответната страна е възразил за недопустимост на иска поради липса на пасивна процесуална легитимация за участието на Агенция "Митници" в процеса с подробно изложени мотиви. Към него са приложени писмени доказателства под опис.

С резолюция на съдията от същата дата допълнението и доказателствата са внесени в открито съдебно заседание, без да бъдат изпращани на ищеца за становище (л. 45). В о. с. з., проведено на 27.11.2015 г. процесуалният представител на ищеца е поискал да му бъде дадена възможност да се запознае с допълнението и доказателствата и да изложи своето становище. Съдът е дал такава възможност, след което адв. Кемалов не е взел отношение. Съдът, на свой ред, също не е обсъдил в мотивите си това възражение на ответната страна и въпросът е останал висящ.

1. В проведеното на 13.05.2016 г. открито съдебно заседание е била приета съдебно-оценителната експертиза на в. л. А. Д., която юрк. Симеонова е оспорила, като е поискала назначаването на тройна експертиза. Страните не са взели отношение по искането, а съдът не е допуснал разширяването на експертизата, като се е обосновал, че поставените на вещото лице въпроси не са сложни, заключението е обективно и компетентно.

1. В същото заседание съдът е отказал да приеме като доказателства сертификат 1335 и фактура, които пълномощникът на ответната страна е поискал да бъдат приети като доказателства по делото във връзка с установяване чистотата на процесното сребро и неговия вид - инвестиционно сребро или сребърна сплав, респ. неговата стойност. Съдът е отказал с мотив, че тези доказателства не се сочат своевременно, трябвало е да бъдат посочени с отговора на ответника.

С тези свои процесуални действия съдът е засегнал правото на защита на конституирания ответник, лишил го е от възможност да докаже тезата си, като от друга страна делото е останало непопълнено с относими за правния спор доказателства.

Изложеното сочи, че съдебният акт е постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до необоснован правен извод за основателност и доказаност на претенцията до размера на 331 328, 48 лева, респ. до неправилно приложение на материалния закон.

Предвид изложеното налице са основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на постановения съдебен акт, за връщане на делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение