Решение № 408 от 12.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1055/2011 г.

Решение № 408 от 12.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1055/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 479 от 19.06.2012 г. по гр. д. № 1055 по описа за 2011 г. на Върховния касационен съд, Първо отделение е допуснал по касационната жалба на [фирма], представлявано от адвокатите С. Д. и А. Г. касационно обжалване на решение от 22.12.2010 г. на Софийския градски съд, Гражданска колегия, IV"б" състав по гр. д. № 9234 от 2009 г., с което се обезсилва решение от 15.05.2009 г. по гр. д. № 27344 от 2006 г. на Софийския районен съд, 46 състав и се прекратява производството по предявеният иск от касатора срещу Т. К. Р. и С. Й. Р. отрицателен установителен иск за собственост. Касация е допусната по следните въпроси: налице ли е правен интерес от провеждането на отрицателен установителен иск за собственост от страна на ответника при предявен иск по чл. 59 ЗЗД срещу него; допустим ли е отрицателен установителен иск за собственост за конкретен минал момент, ако първоначалният ищец е основал иска си на обстоятелства, предпоставящи правата му на собственик върху недвижим имот и претендира от ответника облигационно вземане основано на този юридически факт. В касационната жалба се инвокират оплаквания неправилност и необоснованост на съдебният акт, представляващи нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответниците Т. К. Р. и С. Й. Р. не са депозирали отговор. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Жалбата е допустима защото е подадена от надлежни страни, срещу съдебен акт, които засяга материалните й права, в срока по чл. 283 ГПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. Софийския градски съд е обезсилил първостепенното решение и е прекратил производството по делото по предявеният от [фирма] против Т. К. Р. и С. Й. Р. отрицателен установителен иск за собственост върху им. пл. № 505, находящ се в [населено място], [жк], който е описан в н. а. № 3, т. 1-а, рег. № 1596, н. д. № 46 от 2000 г. за периода от 26.05.1999 г. до 30.05.2003 г. Настоящия състав споделя изводите направени в касираното решение и намира, че те не противоречат на представеното решение № 233 от 16.03.2010 г. по гр. д. № 619 от 2009 г. на Върховния касационен съд, Трето отделение. Установяването на съществуването или несъществуването на едно правоотношение при наличието на правен интерес от това се извършва с предявяване на установителен иск. Правоотношението обаче следва да съществува по време на неговото установяване съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК. Допустимо е установяването на правоотношение и към минал момент когато това изрично е предвидено в закона. В случая ако се извърши анализ на исковата молба ще се установи, че е предявен отрицателен установителен иск не за липсата на правоотношение, а за установяването на факт, а именно: "че за периода от 26.05.1999 г. до 30.05.2003 г. Р. не са били собственици". Правилно е посочено, че в рамките на производствата по чл. 59 ЗЗД касаторът е могъл да оспори правото на собственост на Т. К. Р. и С. Й. Р. за периода от 26.05.1999 г. до 30.05.2003 г., включително и като се позове на нищожността на административният акт. Освен това с решение по гр. д. № 700 от 2002 г. на Софийския окръжен съд касатора е бил осъден да заплати на ответниците обезщетение за ползването на този имот за част от исковия период 27.05.1999 г. до 27.05.2002 г. Следователно не е налице сила на пресъдено нещо за обезщетението само за периода от 27.05.2002 г. до 30.05.2003 г. Действително въпросът за наличието или липсата на собственост като правоотношение е съществен при определяне на обезщетението за ползване на имота по реда на чл. 59 ЗЗД. Нещо повече в диспозитива на цитираното по-горе решение е посочено, че обезщетението се дължи за собственият на Р. имот и съгласно чл. 189, ал. 1 ГПК (отм.) вр. с чл. 221, ал. 1 ГПК (отм.) именно диспозитива формира силата на пресъдено нещо между страните. Постановеното от въззивният съд решение е правилно и следва да се остави в сила. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.