Решение № 13696 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6056/2016 г.

Решение № 13696 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6056/2016 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Регионален отдел (РО) "Национален строителен контрол" (НСК) - В. при Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) - Североизточен район (СИР), срещу решение № 745 от 06.04.2016 г., постановено по адм. дело № 2811/2015 г. по описа на Административен съд В., с което е отменена негова заповед № ДК - 11 - В - 09 от 18.06.2015 г. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - А. А. Е., с писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез процесуалния си представител, счита същата за неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд В. е образувано по жалба на А. А. Е. от град В., срещу заповед № ДК - 11 - В - 09 от 18.06.2015 г. на началника на Регионален отдел "НСК" - В. при РДНСК - СИР, с която е отменено разрешение за строеж № 82 от 29.05.2015 г. на главния архитект на община А. за строеж на "оранжерии - 8 броя", с площ 8 бр. ? 200 кв. м. = 1600 кв. м. в поземлен имот № 045107, в землището на град И., община А., област В., местност "К. Г.". Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалноправните разпоредби, а именно в противоречие с чл. 147, ал. 1, т. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), с оглед на което е отменил оспорения административен акт. Решението е правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и относимост, като при постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е обосновано. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за наличие на отменително основание спрямо оспорената заповед е законосъобразен. Отмененото с оспорената заповед разрешение за строеж № 82 от 29.05.2015 г. на главния архитект на община А. е издадено на основание чл. 147, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, която разпоредба, с оглед настъпилата промяна в закона (ДВ, бр. 101 от 22 декември 2015 г.) е отменена, като е предвидено в чл. 151,, ал. 1, т. 3 ЗУТ, че не се изисква разрешение за строеж на оранжерии с площ до 200 кв. м. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК, съдът преценява съответствието на оспорения акт с материалния закон към момента на издаването му, което в случая е 29.05.2015 г., но не и след това. Изключението за преценка наличието на нови факти от значение за делото към един по-късен момент, а именно към момента на приключване на устните състезания по чл. 142, ал. 2 от АПК, в случая е неприложимо. Това е така, тъй като нови факти от значение за делото са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Приемането на нов закон, изменението на отделни разпоредби на действащ закон или частичната им отмяна, не съставлява правопогасяващ юридически факт, чието действие може да опорочи вече възникнало и валидно упражнено публично право. Правно значение имат само нови факти, които може да променят съществувалото към момента на издаване на оспорената заповед правно положение и на които по силата на нормативен акт е придадено обратно действие. В настоящия случай, отмяната на т. 3 на чл. 147, ал. 1 от ЗУТ (ДВ, бр. 101 от 22 декември 2015 г.) действа само занапред. На това изменение не е придадено обратно действие с изрична правна норма. Ето защо, цитираното изменение на разпоредбата на чл. 147 от ЗУТ не е нов юридически факт, който следва да бъде преценяван от съда към момента на приключване на устните състезания по отношение на оспорената заповед. Спрямо нея е приложима разпоредбата на чл. 147 от ЗУТ в редакцията преди посоченото по-горе, като съдът правилно е отчел и обсъдил приложимата в случая правна норма. Преди да бъде отменена цитираната разпоредба е гласяла, че за издаване на разрешение за строеж за оранжерии с площ до 200 кв. м. не се изисква одобряване на инвестиционни проекти, а се представя становище на инженер-конструктор с указания за изпълнението им. В настоящия случай, от доказателствата по делото и с оглед заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, първоинстанционният съд правилно е приел, че визираните законови изисквания при издаването на разрешението за строеж са били спазени от страна на главния архитект на община А.. Последното е било издадено за изграждането на 8 броя оранжерии, като всяка една от тях е с площ до 200 кв. м., същите са разположени на съответните разстояния, обозначени линии на застрояване и височини, като за издаването на разрешението за строеж са представени скица с виза, становище на инженер-конструктор, с указания за изпълнение на строежа. В законът не е посочен ограничителен брой на отделните самостоятелни оранжерии, които могат да бъдат изградени, стига площта на всяка да не надвишава 200 кв. м. В случая, и това изискване е спазено, тъй като изградените оранжерии, предмет на разрешението за строеж, представляват самостоятелни съседни обекти, всеки от които може да функционира технологично самостоятелно, като наведените в обратна насока доводи на касатора не могат да бъдат споделени. Ето защо, издаденото разрешение за строеж на главния архитект на община А. е законосъобразно, а заповедта на началника на Регионален отдел "НСК" - В. за неговата отмяна - издадена при неправилно приложение на материалния закон, с оглед на което правилно е била отменена от съда. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба основания за отмяна на съдебното решение, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Направеното от страна на ответника по касация искане за присъждане на разноски за настоящето касационно производство не следва да бъде уважено, тъй като по делото не са представени доказателства за реалното извършване на такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,