Решение № 6876 от 24.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1913/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Л. Б. А., чрез адв. О. Найденов, против решение 11374/30.12.2024 г., постановено по адм. дело 1770/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив (АС Пловдив). Иска отмяна на решението като неправилно поради материална незаконосъобразност, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел за установено извършеното противообществено деяние поради необсъждане на всички релевантни факти и доказателства по делото. Претендира разноски. Ответната страна - началникът на Шесто Районно управление (Шесто РУ) при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) Пловдив, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на първоинстанционния съд да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в 14-дневния срок по чл. 211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Пловдив е заповед за прилагане на принудителна административна мярка 9/ 31.07.2024 г. на началника на Шесто РУ при ОДМВР Пловдив, с която на основание на чл. 25, ал. 1 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия (ЗООРПСМ) и чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с извършено нарушение на чл. 21, т. 10 от ЗООРПСМ на Л. Б. А. е приложена принудителна административна мярка - забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от една година. За да постанови отхвърлително решение, съдът е приел за установено, че на 28.07.2024 г. около 22:48 ч. в гр. Пловдив, в спортен обект Христо Ботев, находящ се на бул. Източен 10, по време на провеждане на футболна среща от кръг на между отборите на ПФК Ботев и ПФК Локомотив, Л. А. като посетител на мероприятието е извършил следното нарушение: предизвиква сбиване чрез блъскане с ръце и ритане с крака други лица фенове на ПФК Ботев в резултат на което възниква масово сбиване между привържениците на клуба, с което извършва противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на ЗООРПСМ. Административният орган е приел, че Л. А. е нарушил нормата на чл. 21, т. 10 от ЗООРПСМ и на основание чл. 25, ал. 1 от ЗООРПСМ му е наложена е наложена принудителна административна мярка - забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от една година. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган, същата е съобразена със законовите изисквания и не са налице основания за нейната отмяна. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. Оспореното съдебно решение е постановено от законен състав, след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на оспорване административен акт. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Административният съд задълбочено е обсъдил всички релевантни доказателства, които е обсъдил при правилно разпределяне на доказателствената тежест в процеса и въз основа на тях е установил извършените в административното производство действия и относимите към спора факти, които е анализирал в мотивите. Съдът е спазил разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, като е проверил законосъобразността на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК, включително и наведените от жалбоподателя. Изводите на първоинстанционния съд са правилни и изцяло се споделят от настоящата инстанция, като в условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК препраща към тях. Съгласно чл. 21, т. 10 от ЗООРПСМ, противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се предизвикване или участие в сбивания. В съответствие с разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗООРПСМ, в срок не по-късно от 24 часа от съставянето на акт за установяване на нарушение по чл. 26, ал. 1, началникът на районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението или оправомощено от него длъжностно лице издава наказателно постановление и заповед за принудителна административна мярка - забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина в случаите по чл. 21, т. 1 - 10 от ЗООРПСМ. Неоснователни са доводите на касатора за материална незаконосъобразност на оспорения съдебен акт. В съдържанието на оспорения административен акт се съдържа описание на извършената от жалбоподателя противообществена проява (спортно хулиганство) предизвикване на сбиване, въз основа на която, ведно с другите доказателства по преписката, административният орган е изразил волята си по ясен и недвусмислен начин. Думата предизвиквам, както правилно е преценил решаващия съд, в конкретния случай има значение на провокирам, а чрез действията си - избутване с ръце на други лица и динамично навлизане напред в конфликта, жалбоподателят А. безспорно е провокирал негативни реакции. Неоснователно е твърдението на касатора за липса на безспорни доказателства за извършеното от него, респективно за неизяснена фактическа обстановка. От приетите по делото доказателства дадени обяснения от служители на ОДМВР - Пловдив, разпитани и като свидетели в съдебната фаза на производството, се установява, че Л. А. е извършил противообществената проява предизвикване на сбиване, за което му е приложена принудителната административна мярка. Правилно съдът е приложил материалния закон, като е приел, че процесната заповед за налагане на принудителна административна мярка е съобразена със законовите изисквания и не са налице основания за нейната отмяна. Налице е хипотезата на чл. 21, т. 10, във вр. с чл. 25 от ЗООРПСМ. Съдът е обсъдил минималния срок за налагане на мярката от една година, като правилно е посочил, че административният орган не дължи излагането на изрични мотиви в тази насока, тъй като минималният срок е законоустановен и следователно мярката е съразмерна и съобразена с целта на закона. По отношение на искането за разноските, следва да се има предвид изхода на спора и неоснователността на първоначалната и касационната жалби. Ответната страна обаче не претендира разноски. По тези съображения, Върховният административен съд, състав на Пето отделение, приема, че не са налице сочените от касатора касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение и същото следва да се остави в сила. По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение