Решение № 7146 от 20.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12195/2010 г.

Решение № 7146 от 20.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12195/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Маринела Роева, в качеството й на процесуален представител на началника на митница Варна, срещу решение № 1741 от 9.08.2010 г. по адм. дело № 1658 по описа за 2010 г. на административния съд - Варна. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на съдопроизводствените правила, както и поради необосноваността му. Иска се неговата отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - "НВ-Николай Димитров" ЕООД не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - Варна е бил сезиран с жалба от управителя на "НВ-Николай Димитров" ЕООД срещу мълчаливия отказ на началника на митница Варна да издаде разрешение за търговия с тютюн и тютюневи изделия по подадено от него заявление по реда на чл. 114 и сл. от ППЗАДС. Постановен е съдебен акт, в който е направена преценка за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, като настоящият съдебен състав споделя същата като правилна и съответствата на фактическата обстановка по спора. В производството пред съда е установено, че при депозиране на това заявление са представени документите, които са подробно изброените в ал. 1 от разпоредбата и които се изискват за осъществяване на преценка дали са налице предпоставките за издаване на исканото разрешение за търговия. В изпълнение на чл. 115 (отм.) от ППЗАДС е извършена проверка на място при заявителя, а именно на 3.05.2010 г. При това е установено, че обектът се стопанисва от ЕТ "Николай Димитров-Вилия", като от негова страна няма депозирано искане за издаване на разрешение за търговия. Според съда е налице индивидуален административен акт, а именно мълчалив отказ да се издаде такъв акт. Прието е, че не е спазено изискването за форма и съдържание, според разпоредбите на АПК, респ. за мотивиран отказ, каквото е уредено в чл. 116, ал. 1 (отм.) от ППЗАДС. Това препятства правото на защита на заявителя, поради липса на изрични мотиви. Направена е преценка, че са представени всички изискващи се писмени доказателства, осъществена е проверка на място на обекта и че не са налице хипотезите на чл. 115, ал. 2 и ал. 3 (отм.) от ППЗАДС. Според тях когато представените документи не отговарят на изискванията или представената информация е недостатъчна, сезираният орган в 14-дневен срок от получаването на заявлението уведомява заявителя и му определя срок за отстраняване на нередовностите или предоставяне на допълнителна информация. При неотстраняване на нередовностите или непредоставяне на необходимата информация в дадения срок, началникът на митницата отказва издаването на разрешение. Съдът ги преценява с оглед произнасянето за наличието на материалноправните предпоставки за издаване на процесното разрешение, които са материализирани в съдържанието на изискващите се документи, изброени в чл. 114, ал. 1 от ППЗАДС и които в процесния спор са налице. Съдът се произнася и по установеното разминаване, доколкото в обекта при проверката е намерен друг търговец, както и по повод констатирано в лицето на този субект нарушение, което от своя страна не следва да рефлектира върху жалбоподателя по повод произнасянето по подаденото от него заявление. Според съда няма законово изискване да се подава заявление за такава търговия след започване на такава търговска дейност, поради което не може да се приеме като основание за отказ, че към момента на проверката обектът не се експлоатира от жалбоподателя. Изложените съображения от съда са правилни, като следва да се приеме, че е неоснователен доводът в касационната жалба, че съдът е квалифицирал като преклузивен срока по чл. 115 (отм.) от ППЗАДС, в който административният орган следва да се произнесе. Съдът не е обосновал такъв извод, а преценката му е насочена към съобразяване на допустимостта на жалбата, с която е сезиран с оглед срока на депозирането й при осъществен мълчалив отказ на компетения орган в определения от закона срок. Срокът за произнасяне е инструктивен, за което по делото няма спор (в този смисъл решение № 4563 от 31.03.2011 г. по адм. дело № 11774 по описа за 2010 г. на ВАС, първо отделение и ТР № 7/2008 г. на ОСС на ВАС). Неоснователно е и другото възражение относно неотчитане на констатирани нарушения при проверка на обекта, осъществени от посочения едноличен търговец, който като физическо лице се явява управител и едноличен собственик на капитала на дружеството - заявител. Преценката при подаване на заявление и реализиране на процедурата по чл. 114 и сл. от ППЗАДС, сега уредена в чл. 90а и сл. от ЗАДС, се прави по отношение на заявителя в определеното от него качество, а именно не като едноличен търговец, а като дружество, което в именно това качество ще реализира търговска дейност с посочените изделия, респ. ще бъде и данъчен субект. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение