Решение № 7903 от 29.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5055/2016 г.

Решение № 7903 от 29.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5055/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на М. С. - процесуален представител на министъра на околната среда и водите срещу решение № 2862/15.03.2016 г. по адм. дело № 15093/2014 г. на ВАС, пето отделение, като се иска отмяна на същото изцяло и да се постанови друго, с което да се потвърди заповедта на министъра. Ответницата по жалбата взема становище да се остави в сила решението. Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд - Петчленен състав - II колегия приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С касираното решение тричленният състав на пето отделение на Върховния административен съд е отменил заповед № 233 от 25.03.2014 г. на министъра на околната среда и водите, с която е прекратено служебното правоотношение на Д. К. Н.-Й. на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител. За да постанови решението си, съдът е приел, че счита за недоказано от органа по назначаването реално съкращаване на длъжността, заемана от Й., каквото задължение той има съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК. Длъжността "старши експерт" като нормативно определена позиция продължава да съществува според длъжностното разписание в отдел "Мониторинг" на новосформираната дирекция. Липсва намаляване на броя на служителите, ангажирани с изпълнението й, напротив - щатните бройки са увеличени с 2, една от които е незаета. Не може да бъде проверено от съда и дали длъжността на Й. като система от функции, задължения и изисквания по длъжностна характеристика е запазена, тъй като такава характеристика не се съдържа в служебното й досие и не е представена по делото. Следователно липсва материалноправното основание на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за издаване на процесната заповед. Отделно от това, съдът констатира и нарушение по чл. 107б, ал. 2 от ЗДСл, тъй като жалбоподателката представи писмени доказателства за това, че към датата на издаване на заповедта е била в напреднал етап на лечение ин-витро, което обстоятелство й дава закрила при прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Разпоредбата е императивна и не поставя изискване органът по назначаването да е бил информиран за тази процедура от държавната служителка. Крайният извод на първоинстанционния съд е, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон и следва да се отмени съгласно чл. 146, т. 4 от АПК. Решението е правилно. Съгласно чл. 107б, ал. 2 ЗДСл органът по назначаването не може да прекрати служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 с държавна служителка, която е бременна или е в напреднал етап на лечение ин-витро. Прекратяването в този случай се допуска, ако има друга подходяща длъжност в същата администрация и служителката откаже да я заеме. Това нарушение е достатъчно основание за отмяна на незаконосъобразната заповед, но по делото не се установява съкращаване на длъжността, заемана от ответницата по касационната жалба. Ето защо правилното решение на първоинстанционния съд следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - петчленен състав - II колегия