Решение № 9598 от 12.10.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Т. Николова, против решение 1480 от 07.03.2023г. постановено по адм. дело 1982/2022г. на Административен съд София-град, с което по жалба на Интер Агро-2010ЕООД е отменено решение за изплащане на финансова помощ изх. 01-2600/7115 от 22.12.2021г. в частта по т. II, с която е отказано частично изплащане на финансова помощ в размер на 42 928лв. по договор 16/04/1/02148 от 10.11.2017г. съгласно заявка за плащане 16/04/1/0/02148/2/01 и 16/04/1/0/02148/3/01 и преписката е изпратена на органа за ново произнасяне по заявката. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател заявява искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да се потвърди издадения акт. Направено е искане за присъждане на разноски, ведно с юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар. Представена е писмена молба. Ответникът Интер Агро - 2010ЕООД чрез пълномощника си адв. Г. Гълъбова в писмен отговор оспорва касационната жалба като излага съображения за неоснователност и необоснованост. При изложени съображения прави искане жалбата да бъде оставена без уважение, а съдебното решение да бъде потвърдено. Алтернативно се прави искане постановеното от Административен съд - София-град решение да бъде обезсилено в частите, с които съдът е наложил финансова редукция по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 6, т. 7, т. 8, т. 9, т. 10 и т. 11 Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че постановеното решение не страда от касационни пороци и предлага същото да бъде оставено в сила. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение 1480 от 07.03.2023г., постановено по адм. дело 1982/2022г. Административен съд София-град , с първи диспозитив е отменил по жалба на дружеството решение за изплащане на финансова помощ изх. 01-2600/7115 от 22.12.2021г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, в частта по т. II, с която е отказано частично изплащане на финансова помощ в размер на 42 928лв. по договор 16/04/1/02148 от 10.11.2017г. съгласно заявка за плащане 16/04/1/0/02148/2/01 и 16/04/1/0/02148/3/01 и е изпратил преписката на органа за ново произнасяне по заявката, съобразно мотивите на съдебното решение и с последващ диспозитив е осъдил административния орган да заплати на дружеството разноски по делото в размер на 3111 лева. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд София-град е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, но при постановяването му са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които са повлияли върху правилното и точно прилагане на материалния закон. Административния съд е обосновал извода, че в настоящия случай ЗУСЕСИФ е изцяло приложим по отношение на издаденото решение за изплащане на финансова помощ, поради което за административния орган е било налице задължението преди да издаде решението по чл. 73, ал.1 от ЗУСЕСИФ е трябвало да осигури възможност бенефициера да представи в разумен срок да престави възражение по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да представи доказателства. От доказателствата по делото е видно, че административния орган е предоставил тази възможност и дружеството се е възползвало от същата, но в административния акт същите не са обсъдени, поради което административния съд е приел, че е налице съществено нарушение на административно производствените правила на чл.73, ал.3 от ЗУСЕСИФ. На следавщо място по отношение на нарушението по т. 5 от административния акт съдът е приел, че не е спазена разпоредбата на чл. 72, ал.1 от ЗУСЕСИФ, тъй като в случая липсва анализ на сериозността на допуснатото нарушение и дали същото дава финансово отражение върху заявените за изплащане разходи със средства от ЕСИФ. Съдът е приел, че това нарушение е налице и по отношение на останалите отказани суми по т.II от акта. На последно място по т. 12 от административния акт съдът е приел, че е налице пълна липса на мотиви при постановяването му, както и че не е налице препращане към друг документ по преписката. По тези решаващи мотиви Административен съд София-град е отменил оспореното решение за изплащане на финансова помощ в частта по т. II. Обжалваното решение е правилно. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът е формулирал обоснован и правилен извод относно незаконосъобразност на оспорената пред него част от индивидуалния административен акт. Несъстоятелен е просторно изложения довода на касационния жалбоподател, че е спазена разпоредбите на чл. 73 от ЗУСЕСИФ. Видно от съдържанието на оспорения административен акт липсват мотиви и по отношение на представеното от Интер Агро-2010ЕООД писмено възражение, ведно с доказателствата. Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта, а според ал. 3 на същата разпоредба решението за налагане на финансова корекция се издава в едномесечен срок от представяне на възраженията по ал. 2, като в неговите мотиви се обсъждат представените от бенефициента доказателства и направените от него възражения. Правилен е изводът на административния съд, че в процесното решение за налагане на финансова корекция липсват мотиви относно представените от ответника възражения и доказателства. Ирелевантно е твърдението относно съставените контролен лист и неговата доказателствена сила, тъй като не се оспорват фактите изложени в същия, а в случая отношение има бездействието на административиня орган изразяващо се в неизпълнение на разпоредбата на чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ. Неоснователен е довода на касационния жалбоподател, отнасящо се до неправилен извод на съда, че административния акт е издаден в нарушение на чл.72, ал.1 от ЗУСЕСИФ. В съдебната практика трайно е заложено, че акта не отговоря на законовото изискване за съдържание, когато липсват мотиви относно елементите - нанесена финансова вреда или опасност, възможност за такава върху бюджета на ЕС в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с нарушението, какъвто е и процесния казус. Установяването на реална или потенциална финансова вреда е в обхвата на релевантното изследване, респ. - явява се съставомерен компонент. Анализът на разпоредбите от националното и съюзното право в разглежданата материя води на извод, че не всяко нарушение на разпоредба на общностното или националното законодателство, произтичащо от действие или бездействие на стопански субект, е нередност по смисъла на съюзното право и основание за налагане на финансова корекция, а само такова, което има или би имало финансово отражение, като следва да е налице причинно-следствена връзка между нередността и потенциалния вредоносен финансов резултат върху бюджета на Съюза от нея. В случая въпросът за сериозността на допуснатото нарушение и същото дава ли финансово отражение върху заявените за изплащане разходи със средства от ЕСИФ, не е изследван от решаващия орган. Бидейки елемент от фактическия състав на административната мярка, размерът на корекцията е от съществено значение за нейната законосъобразност, както и сериозността на допуснатото нарушение. Липсата на анализ на горепосоченото, опорочава волеизявлението на административния орган, тъй като при липса на указано правно основание и валидна обосновка не става ясно по какъв начин, въз основа на коя разпоредба и по какви критерии е разпоредено възстановяване на получената сума. Недопустимо е мотивите на акта да бъдат допълвани едва в хода на съдебното производство, какъвто опит е направил процесуалният представител на ответника, посочвайки, същите в касационната жалба опитвайки се да докаже, че е спазена разпоредбата на чл.72, ал.1 от ЗУСЕСИФ. Неоснователно е възражението на касатора за произнасяне на съда извън предмета на спора и правораздавателната му власт, тъй като същия е бил сезиран с жалба от дружеството срещу оспорения административен акт по отношение на т. II. Видно от мотивите на съдебния акт съдът е разгледал и обсъдил именно отказаното частично плащане на финансовата помощ по тази точка. По изложените съображения, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143 от АПК, на касатора не се дължат разноски. Такива следва да бъдат присъдени на ответника във връзка със своевременно предявеното от процесуалния му представител искане и представените списък на разноските по чл. 80 от ГПК, фактура, пълномощно и извлечение за заплащане на адвокатско възнаграждение. Направеното възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК от страна на касационния жалбоподател е неоснователно. При съобразяване на фактическата и правна сложност на делото и обема на осъществената адвокатска защита разходите за адвокатско възнаграждение в размер на 2030 лв. не са прекомерни, които Държавен фонд "Земеделие" следва да бъде осъден да заплати на Интер Агро-2010ЕООД. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,