Решение № 722 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11456/2011 г.

Решение № 722 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11456/2011 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на кмета на община Стара Загора и на директора на РИОСВ - гр. Стара Загора, против решение № 154 от 04.07.2011 г., постановено по адм. дело № 476 от 2010 г. по описа на Административния съд - гр. Стара Загора. Касаторите навеждат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Молят решението да бъде отменено. Ответникът Инициативен комитет - Изграждане на РСТО - площадка "Ракитница-изток", в писмено становище оспорва касационните жалби като неоснователни. Останалите ответници по делото, които са редовно призовани: общините Мъглиж, Казанлък, Гълъбово, Гурково, Братя Даскалови, Николаево, Твърдица, Чирпан, Павел баня, Раднево, Опан и СНЦ "Регионално сдружение за управление на отпадъците" - Стара Загора, не се представляват и не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбите. Счита, че правилно съдът е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 3, ал. 1 и 2 от Наредба № 7 от 28.04.2004 г. и липсата на ПУП е положителна процесуална предпоставка за разрешаване на дейността по третиране на отпадъците. Липсата му е въведена нормативно като пречка за изграждане на съоръжението за третиране на отпадъци. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото на касационните жалби, настоящият състав на Върховния административен съд взе предвид следното: С обжалваното решение Административният съд - гр. Стара Загора, е отменил като незаконосъобразно решение № 4-4/2010 г. от 17.09.2010 г. на директора на РИОСВ - гр. Стара Загора, с което е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение - Изграждане на регионално съоръжение за третиране на отпадъците, обслужващо общините Стара Загора, Казанлък, Гълъбово, Гурково, Братя Даскалови, Мъглиж, Николаево, Опан, Твърдица, Чирпан, Павел баня и Раднево, на площадка "Ракитница-изток" с възложител Сдружение с нестопанска цел "Регионално сдружение за управление на отпадъците - Стара Загора". За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение противоречи на материалния закон - издадено е при липса на императивна положителна законова предпоставка (основание), предвидена в чл. 3, ал. 1 и 2 от Наредба № 7 от 24.08.2004 г. за изискванията, на които трябва да отговарят площадките за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци. Приел е, че съгласно чл. 1 от тази норма площадките се отреждат с влязъл в сила ПУП, изработен и одобрен съгласно ЗУТ, а съгласно ал. 2 на същата норма влезлият в сила ПУП е основание за разрешаване на съответните дейности по третиране на отпадъци, които се извършват в следната последователност: 1. изработване на инвестиционно предложение; 2. преценяване за необходимостта от оценка на въздействието върху околната среда; 3. издаване на виза за проектиране; 4. издаване на разрешение по чл. 37 от ЗУО и разрешително по чл. 117, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда. Прието е още, че в конкретния случай не е налице влязъл в сила ПУП, който да отрежда т. нар. площадка "Ракитница-изток", което е безспорно. Съдът е счел, че това нарушение е достатъчно основание, което прави оспореното решение незаконосъобразно. Независимо от това е констатирал и нарушение на чл. 11, ал. 2 от същата наредба относно условията, с които трябва да е съобразено местоположението на площадката - тя да е разположена в подветрената страна спрямо жилищните зони, като в конкретния случай площадката е разположена на североизток от с. Ракитница, т. е. откъм надветрената страна, съответно на пътя на основните ветрове, тъй като според писмо № 13П-1399 от 31.07.2009 г. на РИОКОЗ преобладаващите ветрове на района на селото са в посока североизток. Решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Налице са сочените касационни основания за неговата отмяна. Целта на извършването на ОВОС е да определи значимостта на вредните въздействия на инвестиционното предложение върху всички компоненти на околната среда и човека. Оценката на въздействието върху околната среда се извършва по реда на глава шеста и тя е задължителна по силата на чл. 92, т. 1 от закона, когато се касае до инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии съгласно приложение № 1. Изводите на съда за незаконосъобразност на оспореното решение са свързани единствено с нарушение на Наредба № 7 от 24.08.2004 г. за изискванията, на които трябва да отговарят площадките за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци - чл. 3, ал. 1 и 2 от наредбата. Съдът не е обсъдил и другите възможности и задължителни норми, предвидени в Закона за опазване на околната среда и в Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда. В конкретния случай се касае до оспорване на решение по оценка на въздействието върху околната среда № 4-4 от 2010 г. на директора на РИОСВ - гр. Стара Загора. Възложител на инвестиционното намерение и на доклада по ОВОС е СНЦ "Регионално сдружение за управление на отпадъците - Стара Загора", който е стартирал процедурата по оценка на въздействието върху околната среда според Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда. По силата на чл. 5, ал. 3 в случаите по чл. 91, ал. 2 от ЗООС, когато за инвестиционното предложение, включено в приложение № 1 или в приложение № 2 от ЗООС, се изисква и изготвяне на самостоятелен план или програма по чл. 85, ал. 1 и 2 ЗООС, може да се допусне извършване само на ОВОС, както е в конкретния случай. С тази възможност, дадена от законодателя, се цели съвместяване на процедурите по извършване на ОВОС за инвестиционно намерение и изработване на екологична оценка на подробен устройствен план за площадките. Затова с решението по ОВОС се оценява и избира местоположението за реализиране на инвестиционното намерение, отговарящо на нормативната уредба в областта на околната среда, а самото отреждане ще се извърши впоследствие с изработването на ПУП за имотите от одобрените площадки. Това е така, тъй като в конкретния случай се касае до инвестиционно предложение по смисъла на § 1, т. 17, б. "а", предложение първо - според което инвестиционно предложение е и предварителното (прединвестиционното) проучване с оглед евентуалното въздействие върху околната среда при осъществяване на това инвестиционно предложение за строителство. Видно от доказателствата по делото, процедурата е извършена в съответствие с глава шеста от ЗООС поради обстоятелството, че един от обектите попада в обхвата на приложение № 1, т. 26. Съдът не е отчел, че решението по ОВОЗ е задължително по силата на чл. 82, ал. 5 от Закона за опазване на околната среда за по-нататъшното одобряване на инвестиционното предложение, направено по реда на специален закон, т. е. тази норма изисква одобряването на ПУП на площадките на отделните обекти да се извърши след решение по ОВОС за инвестиционното намерение, защото процедирането на ПУП, одобряването на инвестиционни проекти и издаването на разрешения за строеж са в обхвата на специалния закон - Закона за устройство на територията. Самият закон е предвидил изключение - да се извърши оценка на въздействието върху околната среда - преди да има отреждане с ПУП. Неправилно съдът е приел, че е нарушена и разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 7 от 24.08.2004 г., позовавайки се единствено само на писмо № 13П-1399 от 31.07.2009 г. на РИОКОЗ - Стара Загора, без да го обсъди в съвкупност с останалите доказателства по делото. Видно от писмо № 4 от 22.07.2009 г., са поискани предложение и препоръки относно съдържанието и обхвата на доклада по ОВОС и съответствието на площадките с извикванията на Наредба № 7 за здравната защита на населението, което е изключително важен въпрос и затова се налага и изискване на такова разрешение, т. е. разрешаването на осъществяване на инвестиционното предложение да се извърши след проверка за опасността от вредно въздействие на находящите се в близост селища. С писмо изх. № 13П-1399 от 31.07.2009 г. РИОКОЗ - Стара Загора, действително счита, че има опасност от преноса на евентуално вредни частици. Тъй като това писмо не дава яснота по въпроса, в доклада по ОВОС - в раздел 1 "Структура на доклада по ОВОС", раздел 5.1 "Атмосферен въздух", са дадени указания за проверка на очакваните източници на замърсяване, прогноза за въздействието върху качеството на атмосферния въздух и др. С оглед на това, видно от доклада, заключението на експертите е, че въздействието е в рамките на площадката и степента на въздействие е ограничена. В този смисъл следва да се приеме, че не е нарушено изискването на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 7 от 24.08.2004 г., защото планираните дейности с отпадъци не са свързани с отделяне на прах и не се очакват интензивно миришещи вещества, които съобразно посоката и скоростта на вятъра биха могли да застрашат от замърсяване жилищните зони на с. Ракитница. С оглед на това основателно е касационното основание за необоснованост на решението, защото позовавайки се единствено на писмото на РИОКОЗ, без да обсъди останалите събрани доказателства, съдът е постановил необоснован правен извод за нарушение на цитираната наредба. Като не е обсъдил съответствието на оспорения акт с материалноправните норми на Закона за опазване на околната среда и на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, съдът е постановил неправилно решение. С оглед изложеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено, като на основание чл. 222, ал. 1 от АПК делото следва да бъде отменено и решено по същество, тъй като са налице условията за това. От подробния анализ на доказателствата по делото е видно, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма и в съответствие с материалноправните разпоредби. В решението са изложени подробни мотиви. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По изложените съображения Върховният административен съд - трето отделение,