Решение № 10814 от 4.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7487/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение 16710 от 15.05.2025 г., постановено по адм. д. 3135/2024г. Административен съд София град, трето отделение, втори състав, е отменил по жалба на Джонсън Кънтролс Еспаня СЛ, служебен номер по регистъра на НАП [номер], с адрес за кореспонденция гр.София, [улица], ревизионен акт Р 22221022007713 091 001 от 13.11.2023г., поправен с ревизионен акт за поправка П 22221023224339 003 001 от 01.12.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 81/18.01.2024г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София. С решението съдът е осъдил НАП да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 19 032,22лв. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Е. С. П., в качеството й на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт М. Петрова. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд София град е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съответни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени решението на Административен съд София град и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата на дружеството против процесния ревизионен акт. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции, в това число юрисконсултско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество Джонсън Кънтролс Еспаня СЛ, чрез процесуалния си представител адв.В. Янев взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл.211,ал.1 АПК, от надлежна страна , поради което е процесулно допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд София град е отменил по жалба на Джонсън Кънтролс Еспаня СЛ служебен номер по регистъра на НАП [номер], с адрес за кореспонденция гр.София, [улица], ревизионен акт Р 22221022007713 091 001 от 13.11.2023г., поправен с ревизионен акт за поправка П 22221023224339 003 001 от 01.12.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 81/18.01.2024г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София, с който на дружеството е отказано възстановяване на данък добавена стойност по ЗДДС в размер на 336 440,90лв. поради допълнително начислен ДДС в размер на 38 988,48лв. за непризнати вътрешнообщностни доставки /ВОД/ по 2 фактури, издадени от HORECO IMPEX SLR с VIN RO7228058 и извършена корекция на правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 297 452,42лв.по 16бр. митнически декларации за внос, издадени пред периода м.07/2019г. м.04/2021г. и включени в дневника за продажби за м.10/2022г. Първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по издаването на процесния ревизионен акт, в това число издадените ЗВР и други документи във връзка с провеждане на ревизията. Съдът е посочил, че в хода на ревизията са събрани множество писмени доказателства, свързани с предмета на дейност на ревизираното дружество, изразяваща се във внос на стоки /техника/ от трети държави извън Европейския съюз на територията на България,които впоследствие продава в страната или в други държави членки . На отделен ред са възпроизведени много подробно направените констатации в хода на ревизията, дали основание за извършване на корекция на декларирания от дружеството ДДС /л.232, 233 от първоинстанционното дело/. По отношение на частта от ревизионния акт за допълнително начислен ДДС в размер на 38 988,48лв. за непризнати вътрешнообщностни доставки /ВОД/ по 2 фактури, издадени от HORECO IMPEX SLR с VIN RO7228058, са посочени констатациите на органа по приходите, че са налице разминавания между данъчната основа вписана във фактурите и декларираната в дневниците за продажба, несъответствие в представеното ЧМР , при извършена проверка в регистъра на Агенция Митници е установено, че транспортното средство е напуснало страна с друг номер на ремаркето и друг посочен товар строителни материали , поради което се приема, че не са налице надлежни доказателства за извършена ВОД, поради което по двете фактури е начислен ДДС в размер на 38 988,48лв. Отбелязан е коментара на представеното потвърждение от получателя HORECO IMPEX SLR с дата 25.07.2023г., че същият е създаден за да обслужи защитната теза на задълженото лице. Решаващият съд е възпроизвел съдържането на поисканата справка от Агенция Митници относно въпросното транспортно средство, както и полученият отговор с писмо рег. 933807 от 16.07.2024г. Прието е, че това писмо не доказва по безспорен начин обясненията на жалбоподателя дадени в хода на обжалване на ревизионния доклад, но след като ревизиращите са се осъмнили в обясненията, както и в представеното потвърждение, то е следвало да проявят процесуална активност и да извършат насрещна проверка на румънското дружество, при която да установят счетоводното отразяване на доставките и използване на стоките в икономическата дейност на дружеството. Възпроизведено е съдържанието на чл.45,т.2 ППЗДДС в съответната редакция относно доказването на ВОД. Отбелязано е, че изискването за представяне на транспортен документ или потвърждение при транспорт от и за сметка на получателя наистина е алтернативно, защото релевантното обстоятелство на получаване на стоките следва да бъде установено с транспортния документ, а когато това не е доказано с него, следва да има писмено потвърждение от получателя, като смисълът на правната норма е безспорно да се докаже, че стоките са получени от вписания във фактурата получател извън територията на страната. Посочено е, че доставчикът не е длъжен да контролира целият процес на превозване на стоката и в двата случая определящо е доказването на предаването на стоките на получателите, като в случая са налице доказателства в тази насока. Отбелязано е още, че е налице потвърждение от страна на получателя и както беше посочено по-горе, ако ответника е счел ,че потвържението е създадено за целите на ревизията е следвало да предприеме действия за изясняване на факта на получаване на процесните стоки от HORECO IMPEX SRL, липсват доказателства за извършена насрещна проверка ,поради което не е налице основание за непризнаване на ВОД и начисляване на ДДС от 20% върху данъчната основа по фактури фактура 10...0350/10.10.2022 г. и фактура 10...0349/10.10.2022 г. Изграден е извод, че оспорения РА в частта с която на жалбоподателя е определено внасяне на допълнителен ДДС в размер на 38988,48 лв. за непризнати ВОД на стоки по чл. 7, ал. 1 от ЗДДС към получател - румънското дружество HORECO IMPEX SRL, по ф-ра 10...0349/10.10.2022г. ,с дан.основа 2 982,60 лв. и ф-ра 10...0350/10.10.2022 г. с дан.основа 191 959,81 лв. е неправилен и следва да се отмени. Мотивите на решаващия съд относно отказано право на данъчен кредит по 16бр. митнически декларации са изложени на л.233 234 от делото. Отбелязано е, че износител на стоката е J. CONTROL KLIMA VE SOGUTMA SERYIS S. от Турция, а вносител на стоката е J. CONTROLS ESPANA, ESB79121612, като видът на внасяната стока в митническите декларации е климатизационна система. Посочено е още, че митническите декларации са за данъчни периоди м.07/2019г. до м.04.2021г., начисления по тях ДДС е внесен, като данъчният кредит е ползван през м.10/2022г. Органите по приходите са отказали да признаят правото на данъчен кредит с аргумент, че същото е упражнено извън преклузивния срок по чл. 72,ал.1 ЗДДС във вр. с л.16,ал.1 и чл.83,ал.1 ЗДДС. Добавено е, че независимо от реда на коригиране на грешки, описан в ч.126 ЗДДС, в случай че лицето е пропуснало срока по чл.72 ЗДДС, то правото на кредит е погасено и не може да бъде упражнено чрез извършване на корекция на грешки. Решаващият съд е отбелязал, че за да отговори на въпроса за законосъобразността на ревизионния акт в тази му част, следва да обсъди заключението на вещото лице. Същото е възпроизведено в съдебния акт/л.233, лице и гръб/, като на база на него е изведен извод, че въпросните доставки не са укрити и са счетоводно отразени . С оглед на това е обоснован извод, че е приложима разпоредбата на чл.73а ЗДДС. Мотивите в тази насока са изложени на л.234, лице и се изразяват в следното: 1. Възпроизведено е съдържанието на чл.73а ЗДДС Право на приспадане на данъчен кредит, когато данъкът е изискуем от получателя/вносителя . 2. Посочено е, че тази процедура се различава от общата процедура по чл. 72 от с.з., тя се инициира от правоимащото лице чрез подаване на заявление, а в задължение на органите по приходите, в рамките на контролните им правомощия е да проверят дали са налице предпоставките за упражняване на такова право, предвидени в чл. 73 и чл. 73а от ЗДДС. 3. Изложени са мотиви, че чл. 73а от ЗДДС обхваща случаите, в които данъкът е начислен и внесен при внос по чл. 16 от ЗДДС. Посочено е, че задълженото лице е придобило собствеността върху стоките от внос, поради което същото се явява едновременно вносител и получател по чл. 11, ал. 2 от ЗДДС и данъкът е изискуем от него съобразно чл. 83 от ЗДДС. Аргументи са изведени и от наименованието на разпоредбата на чл. 73а, където се съдържа уточнението, че се прилага за случаи, в които данъкът е изискуем от получателя/вносителя . Според първоинстанционния съд, целта на закона е разпоредбата да е приложима не само спрямо лицата, за които данъкът се дължи в режим самоначисляване , но и спрямо лицата, за които ДДС е изискуем при внос. Направено е позоваване на практиката на ВАС (Решение 5151/2016 г. по адм. дело 2712/2015 г., в мотивите към което ВАС се е позовал и на решението на СЕС по Дело С-414/10, Veleclair SA). 4. Като допълнителен аргумент е отбелязано и това, че в чл. 73а, ал. 2 ЗДДС се посочва, че в случаите по ал. 1 правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява през данъчния период, през който данъкът е станал изискуем, като се прилага съответно чл. 126, ал. 3, т. 2; последната норма касае отстраняване на грешки при декларирането и съгласно нея лицето писмено уведомява компетентния орган по приходите, който предприема действия за промяна на задължението на лицето за съответния данъчен период - при неправилно отразени в отчетните регистри документи. Изведен е извод, че тълкуването на този законов текст води несъмнено до заключението, че чл. 73а от ЗДДС е приложим винаги, когато са налице предпоставките предвидени в ал. 1 от него, а не само в случаите на самоначисляване. 5. Според първоинстанциионния съд, при наличието на вече изброените предпоставки по чл. 73а, ал. 1 от ЗДДС, за дружеството без съмнение възниква право на приспадане на данъчен кредит за тези периоди, което да бъде осъществено в рамките на контролната процедура, предвидена в тази норма. Изграден е краен извод, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, но при несъответствие с материално-правните разпоредби и целта на закона, поради което следва да бъде отменен. Решението на Административен съд София град е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на директора на Д ОДОП - София се поддържат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решентие поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. По отношение на частта от решението относно допълнително начисления ДДС в размер на 38988,48 лв. за непризнати ВОД на стоки по чл. 7, ал. 1 от ЗДДС към получател - румънското дружество HORECO IMPEX SRL, по ф-ра 10...0349/10.10.2022г., с дан.основа 2 982,60 лв. и ф-ра 10...0350/10.10.2022 г. с дан.основа 191 959,81 лв. се излагат доводи, че необосновано на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел,че от страна на задълженото лице са представени надлежни доказателства, доказващи извършване на ВОД и по-специално, че е оборена констатацията, че стоките са напуснали територията на Република България. По отношение на останалата част от решението относно непризнато право на данъчен кредит по 16бр. митнически декларации в касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност поради допуснато нарушение на материалния закон. Излагат се доводи, че неправилно от административният съд е игнориран преклузивния срок по чл.72,ал.1 ЗДДС за упражняване на правото, съответно неправилно е направено позоваване на чл.73а ЗДДС. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Принципно по делото няма спор за факти и същите правилно са възприети от първоинстанционния съд. С процесния ревизионен акт на задълженото лице J. CONTROLS ESPANA, ESB79121612, са определени допълнителни задължения за ДДС поради непризнат ВОД на стоки по чл. 7, ал. 1 от ЗДДС към получател - румънското дружество HORECO IMPEX SRL, както и поради непризнато право на данъчен кредит по 16бр.митнически декларации. За първата част от задълженията по изложените по-горе мотиви решаващият съд е приел, че ревизионният акт е незаконосъобразен в тази си част. Прието е, че ревизираното лице притежава необходимите доказателства, които установяват реалното извършване на ВОД, в това число констатациите на органа по приходите, че не е доказано стоката да е напуснала територията на България на посочените в документите дати. При условията на чл.221,ал.2 АПК настоящата съдебна инстанция споделя този извод на първоинстанционния съд и го намира за обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. В контекста на интерпретацията на съюзното право - чл. 138, § 1 и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112, дадена в т. 31 от решението на Съда на Европейския съюз по дело С-273/11, освобождаването на вътреобщностната доставка на дадена стока става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и че вследствие на това изпращане или транспортиране същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката. Това разбиране е израз на законодателната идея за преходния характер на този режим на облагане на ВОД /вж. чл. 402, § 1 от Директива 2006/112/ - до приемането на окончателния режим на облагане в държавите на произход на стоката. Изискване към ВОД е придобиващият стоките да е друго ДЗЛ и данъчно незадължено юридическо лице, действащо на територията на държава членка различна от тази, в която е започнало изпращането или превоза на стоката. С факта на изпращането или превозването на стоката до друга държава-членка и физическото напускане в резултат на това на стоката от държавата членка на доставката доставчикът обвързва настъпването на благоприятни за него правни последици освобождаването му като продавач от ДДС във връзка с вътреобщностна доставка /вж. чл. 138, § 1 от Директива 2006/112/ЕО/. Националното законодателно разрешение е за облагане на ВОД с нулева ставка на ДДС чл. 53, ал. 1 ЗДДС. Затова и с арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК във вр с § 2 от ДР на ДОПК за жалбоподателя в първоинстанционното производство е тежестта да установи с убедителността на пълното доказване юридическите факти, представляващи основание за освобождаване на ВОД. За насрещното доказване на администрацията не съществува изискване да е пълно. Доказването на предпоставките на ВОД по чл. 7 от ЗДДС е силно формализирано. По препращане от чл. 53, ал. 2 от ЗДДС кръгът на писмените доказателствени средства, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка, се определят с правилника за прилагане на закона. В двете точки на чл. 45 от ППЗДДС са изброени лимитативно две групи от документи, които доставчикът на стоки следва да представи за да докаже наличието на ВОД документи за доставката и документи удостоверяващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка. Установяването от националното законодателство на изискванията към доказване на ВОД е в съответствие с разпоредбата на чл. 131 от Директива 2006/112. В приложимите по време редакции на чл. 45 от ЗДДС, т. 2 /до новелата от ДВ бр. 25 от 2020 г. / включва две букви, като изпращането или транспортирането на стоката се установява алтернативно с две групи документи. В първата хипотеза /на б. "а"/ доказването на изпращането или транспортирането се осъществява с транспортен документ или писмено потвърждение от получателя, когато транспортът се осъществява от получателя или от трето лице за сметка на получателя. Поставени са изисквания към съдържанието на писменото потвърждение, които с новела от ДВ бр. 10 от 2011 г. са допълнени с посочване на име на лицето предало стоките, а с тази бр. 8 от 2016 г. и с длъжностното качество на това лице, както и с името и длъжностното качество на лицето получило стоките. При транспорт от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика необходимо и достатъчно е доказването с транспортен документ чл. 45, т. 2, б. "б" от ППЗДДС. В конкретния случай е налице хипотезата на чл. 45, т. 2, б. "б" от ППЗДДС. По отношение на представените ЧМР следва да се съобрази разпоредбата на чл. 6 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. Съгласно чл. 6, т. 1, б. "г", в товарителницата следва да се впише място и дата на приемане на стоката за превоз и място на доставянето й. В случая органите по приходите не оспорват автентичността на представените от задълженото лице доказателства, в смисъл на авторство на представените транспортни документи, пълномощни, договор, потвърждения за получаване, а твърдят, че същите не отразяват верни факти, т. е. оспорват тяхната материална доказателствена сила. По отношение на международната товарителница е приложима разпоредбата на чл. 9, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, според която тя удостоверява до доказване на противното условията на договора и получаването на стоката от превозвача. За останалите обстоятелства товарителницата има характер на частен документ и не е обвързваща за съда, което важи и за другите посочени документи. Освобождаването от облагане с ДДС на вътреобщностните доставки се прилага, само когато правото да се разпорежда като собственик със стоката е прехвърлено на получателя по доставката и доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката, от която е изпратена. Съгласно чл. 53, ал. 2 ЗДДС, основанията за прилагане на нулева ставка при ВОД се доказват с документите, предвидени в националното право - чл. 45 ППЗДДС. Релевантните факти в казуса се удостоверяват с фактура и алтернативно, транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, съгласно чл. 45, т. 2, б. "б" ППЗДДС. Между страните не е спорно, че Джонсън Кънтролс Еспаня СЛ не е отговорно за транспорта на процесните стоки. За установяване на съответните факти при ревизията са представени копия на invoice/фактури, в които е отбелязан идентификационния номер по ДДС на получателя, международни товарителници, съдържащи дата на предаване на стоките, подписи и печати на изпращач, превозвач и получател в к. 22, к. 23, к. 24. Изложените от органа по приходите обстоятелства за опровергаване на факта на напускане на стоката на територията на страната собствеността на влекача/камиона/, номерът на ремаркето и вида на товара, правилно са били игнорирани от първоинстанционния съд. Важно и съществено е кой е изпълнявал транспорта, а чия е била собствеността на товарния автомобил, с който е извършен транспорта, е обстоятелство, което е неотносимо към спора. Същото се отнася и по отношение на номера на ремаркето, а предвид теглото на товара в случая най-вероятно става въпрос за групажна пратка,т.е. стоките по ВОД са се транспортирани съвместно с други стоки и отговорът на Агенция Митници относно вида на товара не е коректен /отделно от това въпросните климатични машини могат да бъдат разглеждани като свързани със строителство/. Настоящата съдебна инстанция не споделя изложеното от първоинстанционния съд, че в тази хипотеза органът по приходите е следвало да извърши насрещна проверка на румънското дружество, тъй като от една страна НАП няма правомощия по отношение на чуждестранни лица , а друга тежестта на доказване на извършения ВОД е на ревизираното лице. По делото обаче да налице други косвени доказателства относно реалното извършване на ВОД-а, като например положен печат от получател в ЧМР, извършено заплащане и по двете фактури, нарочно издадено потвърждение, макар и в хода на ревизионното производство, че стоката е получена от ORECO IMPEX SRL. След като VIN номерът на получателя е валиден към датите на ВОД, налице са, международни товарителници за получаване на стоката от получателя, не следва да има негативни последици за доставчика, освен при установено знание от негова страна за данъчна измама, каквито обективни данни, а и доказателства за тях в случая не са налице. В този смисъл са т. т. 38-44 от решението на СЕС по дело С-21/16, Euro Tyre BV; т. 55 от решението по дело С-273/11, Mecsek-Gabona; т. 40 и т. 42 от решението по дело С-492/13, "Траум" ЕООД, както и цитираната в тях практика. Предвид на изложеното следва да бъде прието, че ревизионният акт се явява незаконосъобразен в тази си част и като е приел същото, Административен съд София град е постановил правилно решение в тази му част. По отношение на другата част от първоинстанционното решение, свързано с оспорването на процесния ревизионен акт в частта му за непризнато право на данъчен кредит в размер на 297 452,42лв.по 16бр. митнически декларации за внос, издадени пред периода м.07/2019г. м.04/2021г. и включени в дневника за продажби за м.10/2022г., между страните няма спор за факти. Спорът е единствено правен и свързан с тълкуването и прилагането на материалния закон. Органът по приходите поддържа тезата, че след като правото на данъчен кредит не е упражнено в рамките на 12-месечния срок по чл.72,ал.1 ЗДДС то това право е преклудирано поради изтекъл срок, като разпоредбата на чл.73а ЗДДС не намира приложение в случая, тъй като ревизираното дружество не е извършило внос по смисъла на чл.57 ЗДДС. Обратно, задълженото лице поддържа тезата, че в случая е налице фактически състав на нормата на чл.73а ЗДДС, а непризнаването на правото на данъчен кредит на дружеството би довело до накърняване на основни принципи на ДДС, като данъчен неутралитет и принцип на пропорционалност. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е незаконосъобразен в тази си част, като е направил и позоваване на съдебна практика на ВАС. При условията на чл.221,ал.2 АПК настоящата съдебна инстанция споделя напълно изводите на първоинстанционния съд по тази част от спора. В разглеждания случай правото на приспадане на ДДС платен по внос, се отказва единствено поради това, че извършената корекция по чл. 126, ал.3 ЗДДС е след изтичане на срока по чл. 72, ал.1 от ЗДДС, като не е спорно осъществяването на предпоставките по същество за възникване на правото на приспадане. В случая не са установени нито злоупотреба, нито вреда за бюджета на държавата /арг. т.70 от решение на Съда на ЕС по дело С-284/11/. Когато не е изпълнено единствено формално изискване за упражняване на правото на данъчен кредит, а реалността на доставката не е спорна, пълният отказ на правото на данъчен кредит на получателя по доставката, е непропорционална санкция, водеща до нарушаване на принципа на данъчен неутралитет и принципа на пропорционалност. В този смисъл е и цитираната практика на ВАС. Наведените в касационната жалба доводи относно приложното поле на чл.73а ЗДДС също не могат да бъдат споделени. По отношение на въпросната норма няма спор, че същата е императивна и въвежда изключение от общото правило за упражняване на право на данъчен кредит по чл.72,ал.1 ЗДДС. От наименованието на нормата Право на приспадане на данъчен кредит, когато данъкът е изискуем от получателя/вносителя се следва извод, че тя намира приложение и когото данъкът е изискуем от вносителя. В нормата няма ограничение тя да се прилага само за внос извършен при условията на 57 във вр. с чл.166 ЗДДС, каквито доводи са развити в решението на директора на Д ОДОП София при административното оспорване и съответно са приповторени като касационен довод в жалбата. Съгласно чл.11,ал.2 ЗДДС получател по смисъла на този закон е лицето, което получава стоката или услугата, а съгласно чл.83,ал.1 ЗДДС данъкът при внос по чл. 16 е изискуем от вносителя. От изложеното може да се приеме, че предпоставките на чл. 73а, ал. 1 ЗДДС са относими към упражняването на право на данъчен кредит възникнало от внос, при който данъкът е изискуем от вносителя - получател по доставките и в конкретния случай са изпълнени: данъкът е изискуем от ревизираното лице в качеството му на вносител и не са спазени изискванията по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС. Правото на данъчен кредит е упражнено чрез уведомление по чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС в данъчния период, в който данъкът е станал изискуем - м. 10/.2022 г., поради което отказът да бъде признато е незаконосъобразен на това основание. Тезата на директора на дирекция ОДОП гр. София, изложена в касационната жалба, че корекцията по чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС не може да се извърши след изтичане на срока по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС е в противоречие с разпоредбата на чл. 73а, ал. 1 от ЗДДС, където неспазването на срока по чл. 72 от ЗДДС изрично е предвидено като едно от условията, при които правото на данъчен кредит може да бъде упражнено. След като е стигнал до същите правни изводи в тази насока, първоинстанционният съд е постановил едно правилно съдебно решение. При условията на чл.221,ал.2 АПК решението на Административен съд София град следва да бъде оставено в сила. От страна на ответното по касация дружество се претендира заплащане на разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 18 189,22лв. Представен е списък с разноски /л.29 от делото/, с който е приложена фактура 5030000061/13.10.2025г. за същата сума, издадена от адвокатско дружество Делойт лигъл . Във фактурата е посочен начин на плащане банков превод . Доказателства за извършен такъв превод не са представени в съдебното заседание на 21.10.2025г., когато е даден ход по същество на спора. На 27.10.2025г. е депозирана молба от пълномощника на Джонсън Кънтролс Еспаня СЛ, към която е приложено платежно нареждане към посочената по-горе фактура. Видно от същото плащането е наредено на 23.10.2025г. При така изложените факти, настоящата съдебна инстанция намира, че не следва да бъдат присъждани разноски на ответника по касация. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. 6/2012 г. на общото събрание на съдиите от гражданска и търговска колегия, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението ; в договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това. В конкретния случай не е доказано извършеното плащане на разноски към деня на съдебното заседание, а правото за представяне на доказателства след тази дата е преклудирано. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,