Решение № 6094 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13253/2009 г.

Решение № 6094 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13253/2009 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Радка Маринова Душева, Кераца Теохарова Георгиева, Боян Христов Теохаров, Фотина Стоянова Панайотова, Стефан Маринов Димитров, Елена Авернова Димитрова, Кичка Димитрова Стефанова и Йордан Димитров Авернов против решение № 416 от 11.06.2009 г. на Окръжен съд Варна, административно отделение, пети състав по адм. дело № 1554/2006 г. С него се отхвърля жалбата им срещу заповед № РД - 06 - 7706 - 33 от 30.02.2006 г. на областния управител на област Варна за одобряване на план на новообразувани имоти селищно образувание местност "Виница - север", землище кв. Виница, гр. Варна в частта за имоти № 59, № 45, № 54, № 58, № 59 и № 62. Поддържат се доводи за неправилност на решението от съдържанието на които се извличат касационни основания за отмяна - необоснованост и нарушение на материалния закон. Свеждат се до това, че от разликите над 600 кв. от имоти от ПНИ № № 54, 58, 59, 62 могат да се образуват имоти съгласно нормите на ЗУТ за площ и лице поради което се иска отмяна на решението. Ответната страна, Областният управител на област с административен център гр. Варна не взема становище по жалбата. Заинтересованите страни: Никола Костадинов Николов, Цветанка Денева Нягинова, Велико Тодоров Нягин, Мария Георгиева Горанова, Георги Георгиев Горанов, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Заинтересованите страни Ганка Атанасова Христова и Христо Атанасов Христов чрез адвокат Тодорка Рачева вземат становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Заинтересованите страни Румяна Ангелова Горанова и Мария Вълчева Горанова чрез адвокат Мария Николова Димитрова вземат становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна Маринела Донова чрез пълномощника си Ангел Донов взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Правилно съдът е приел, че не е допуснато нарушение при приемането на Плана на новообразуваните имоти, тъй като в настоящия случай разпоредбата на чл. 19 от ЗУТ е неприложима - касае се за урбанизирана територия с изградени постройки и допуснато застрояване. Съгласно експертизата не могат да се образуват имоти за жалбоподателите с процесните площи, притежавани от заинтересованите страни поради факта, че се намират в селищно образувание и нямат необходимото лице и площ съгласно изискванията на ЗУТ. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в 14 дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледана по същество за основателна, но не по съображенията изложени в нея. Производството пред Окръжния съд е образувано по жалба от касаторите срещу заповед № РД - 06 - 7706 - 33 от 30.02.2006 г. на областния управител на област Варна, издадена по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ за одобряване на план на новообразуваните имоти за земеделски земи предоставени на граждани за ползване на основание § 4 от ПЗР ЗСПЗЗ на селищно образувание местност "Виница - север", землище кв. Виница, гр. Варна в частта относно имоти № № 45, 54, 58, 59 и 62. Възраженията са били за незаконосъобразност на заповедта в тези части с искане за отмяната й и отреждане на имоти за бившите собственици, които се легитимират като такива с решение на ОСЗ. Съдът от данните по приложената административна преписка, доказателствата от страните и заключение на съдебно техническа експертиза е установил, че в имотът на жалбоподателите попадат като се нанасят изцяло имоти от ПНИ № 54,58,59 и 62 и частично имоти № № 36 - 57 кв. м., 41 с 215 кв. м., 42 с 221 кв. м., 45 с 213 кв. м, 46 с 196 кв. м., 52 с 208 кв. м., 53 с 280 кв. м. Прието е, че от остатъците над 600 се получават площи по малки от 500 кв. м. - от имот от ПНИ № 54 - 254 кв. м., от имот № 58 - 190 кв. м., имот № 59 - 178 кв. м. и от имот № 62 - 224 кв. м. При установеното от фактическа страна при приложимост на нормите на ЗУТ е прието, че от остатъците не може да се формират имоти за жалбоподателите съгласно нормите на ЗУТ за площ и лице, поради което жалбата е отхвърлена изцяло. Решението е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон в обжалваната част за имоти № № 54, 58, 59 и 62. Безспорно е установено, че от имотите с № № 54, 58, 59 и 62 има остатъци превишаващи площта от 250 кв. м. и от сбора на които могат да се получат имоти с площ не по малко от 250 кв. м. При тези фактически установявания съдът е извел изводи в нарушение на материалния закон. Неправилни са изводите на съда относно приложението на чл. 19 от ЗУТ по отношение на имотите които следва да бъдат отредени за бившите собственици. За същите не важат изискванията на цитирания текст, а за тези имоти е приложима разпоредбата на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, която е специална по отношение на ЗУТ и съгласно която са достатъчни 250 кв. м. за образуване на имот от разликите над размерите по § 4з от ПЗР ЗСПЗЗ, оставащи от ползвателските имоти. Разписаните в чл. 28, ал. 9 от ППЗСПЗЗ изисквания относно лицето и площта на новообразуваните имоти са относими само към ползувателските имоти, като ако същите се намират в урбанизирани територии следва да се съобразят и изискванията за минимални размери според правилата и нормативите за устройство на територията, при изключението, визирано в последното изречение на текста, отнасящо се до имоти, които поначало са били раздадени за ползване с по-малки размери, до който размер е допустимо образуване на имот. Нормата на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ не позволява друго тълкуване, същата е съобразена и с целта на закона - да се реституират имотите на бившите собственици, в случаите когато са налице разлики над максимално допустимите размери за отреждане на ползувателските имоти, разбира се при наличие и на останалите изисквания в специалния закон, които са свързани именно с правилното устройство на територията. Двете цели не са противоречиви, същите следва паралелно да са налице, като не може да се даде приоритет само на правилното устройване на територията. Разликите могат да останат в ползувателския имот само ако от тях не може да се образува имот, при спазване на визираните в нормата на чл. 28 от ППЗСПЗЗ изисквания. Съдът не е изследвал тази възможност, но е ясно че при издаването на заповедта в частта за имоти № № 54,58, 59 и 62 административния орган не е съобразил правата на бившите собственици. В тази част за тези имоти решението е обжалвано с касационна жалба с твърденията, че от остатъците могат да се образуват имоти за касаторите дори според изискванията на ЗУТ. Съдът, като е съобразил установените факти по делото само по отношение нормите на ЗУТ е постановил неправилно решение което следва да бъде отменено. След отмяната му следва да бъде отменена заповедта като незаконосъобразна в частта за имоти № № 54, 58, 59 и 62 в която част е касационната жалба и делото се върне в тази част като преписка на административния орган за съобразяване на изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ в частта за тези имоти. В останалата част за имот № 45 от ПНИ решението като необжалвано е влязло в сила. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение