Решение № 10872 от 28.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12358/2020 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Г. Дичева срещу решение 1405/29.07.2020г., постановено по адм. дело 1102/2020г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата и срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 01-6500/5482#1 от 30.04.2020г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, с което Г. Дичева е изключена от подпомагане и е установено публично държавно вземане в размер на 6 454.90лв. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че с отпадане на основанието за ползване на заявените имоти, за нея е било обективно невъзможно подаването на заявление за подпомагане пред административния орган, поради което е налице хипотезата на чл. 15 от Наредба 11/03.04.2008г., която изключва отговорността по чл. 14. Сочи се, че към момента на провеждане на тръжната процедура за отдаване под наем на земеделските земи от ДПФ не е съществувало въведеното с § 15 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ изискване, както и към момента на кандидатстване по мярка 211 и 212 и усвояване на предоставените финансови помощи. Именно приемането на нова законова разпоредба след стартиране на многогодишния ангажимент на практика, според касатора, води до възникване на форсмажорно обстоятелство, което създава обективна пречка за продължаване на поетите ангажименти и за изпълнение на визираните в чл. 4, ал. 3 от Наредба 11 изисквания. Моли отмяна на съдебния акт и постановяване на нов с който да се отмени оспорения АУПДВ. Претендира разноски. Ответната страна зам. изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния си представител, в писмено отговор по делото оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по чл. 218 АПК, намира, че касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС - Пловдив е АУПДВ изх. 01-6500/5482#1 от 30.04.2020г., издаден от зам. изпълнителния директор на ДФЗ. С него на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба 11/03.04.2008г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007г. 2013г. /Наредба 11/03.04.2008г./ е изключена от подпомагане Г. Дичева и по отношение на нея са установени публични държавни вземания в размер на 6 454.90лв., представляващо 50 % от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2013г., 2014г., 2015г., с лихва от деня, следващ последния ден на 50 дневния срок за доброволно изпълнение. Първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от материалнокомпетентен орган, в установената писмена форма. Формирал е извод за материална законосъобразност на процесния АУПВД, като е изложил мотиви, че са спазени условията и процента по чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба 11/03.04.2008г., като размерът на подлежащата на възстановяване субсидия е правилно определен в акта и безспорно установен по делото съобразно доказателствата. Прието е, че не са налице предпоставките визирани в 15, ал. 1 вр. § 1, т. 3 от ДР на Наредба 11, тъй като извършените законодателни промени с нормата на § 15 от ДР на ЗИД ЗСПЗЗ не представляват форсмажорно или изключително обстоятелство. Съдът е посочил, че изброяването кое обстоятелство е форсмажорно в § 1, т. 3 от ДР на Наредба 11 е изчерпателно и промяната в законодателството не попада в изброените четири хипотези на текста. Предвид гореизложеното, АС Пловдив е отхвърлил жалбата на Г. Дичева. Обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 20а, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ при условията на делегиране. Касационната инстанция възприема съображенията на АС Враца за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Производството по издаване на процесния АУПДВ е започнало с уведомяването на лицето, което е депозирало своите възражения и писмени доказателства, като последните са обсъдени от органа видно от мотивната част на акта. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба 11/03.04.2008г. е въведено императивно задължение за кандидатите за подпомагане по мярка 211 и мярка 212 да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане и в чл. 4, ал. 1, т. 3 (нова - ДВ, бр. 17 от 2011г., в сила от 01.03.2011г.) да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. Последици от това са и предвидените в нормата на чл. 14, ал. 1 от Наредбата - изключване от подпомагане и задължение за лицата да възстановят съответните суми в размери в зависимост от годината на прекратяване на ангажимента. В конкретния случай не е подадено заявление за подпомагане за 2016 г. (след третата година на поетия ангажимент), като съгласно чл. 14, ал. 1, т. 3, възстановяването е в размер на 50 % от получените компенсаторни плащания. В конкретния случай, както правилно е приел и първоинстанционния съд, с оглед установените факти и обстоятелства по делото Г. Дичева не е изпълнила императивно вмененото и изискване по подзаконовия акт да подаде заявление за подпомагане за кампания 2016г., с който факт именно се свързва изпълнението на фактическия състав на чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба 11/03.04.2008г. Размерът на задължението съгласно АУПДВ е определен като 50 % от получените до съответния момент компенсаторни плащания /за 2013г., 2014г. и 2015г./ или общият сбор от трите години е за сумата от 12 909.80лв. и съответно, публичното държавно вземане е за сумата от 6 454.90лв. Спорния въпрос е дали са били налице предпоставките на чл. 15 от Наредба 11/03.04.2008г., изключващи приложението на чл. 14 от същия подзаконов акт т.е. изключващ задължението на касаторката да подава ежегодно заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент. В разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Наредба 11 е опуснато изключение от нормата на чл. 14, а именно - разпоредбите на чл. 14 не се прилагат, ангажиментът се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин помощ в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства. В ал. 2 е посочено, че случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства заедно със съответните доказателства (документи, издадени от компетентен административен орган) се съобщават в писмена форма на ДФЗ - РА от земеделския стопанин или от друго упълномощено от него или наследило го лице в рамките на 10 работни дни от датата, на която земеделският стопанин или упълномощеното от него или наследилото го лице е в състояние да направи това. Кои обстоятелства са форсмажорни или изключителни е посочено в § 1, т. 3 от ДР на Наредба 11, а именно: смърт на бенефициента; дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициента; експроприация на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е поет ангажиментът и сериозно природно бедствие, което силно засяга земята на стопанството. Касаторът сочи като такова обстоятелство промяна в законодателството, която промяна не и дава възможност да продължи изпълнението на поетия от нея по Наредба 11 ангажимент. Промяната касае нормата на § 15, ал. 1 от ДР на ЗИД ЗСПЗЗ и гласи, че ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24 февруари 2015г., са длъжни в срок до 1 февруари 2016г. да приведат договорите в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 и 4 т.е. те са длъжни да имат животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни регистрирани в системата на БАБАХ. При неизпълнение на посоченото условие в срок се стига като последица до прекратяване на договорите за аренда - §15, ал. 3 от ДР на ЗИД ЗСПЗЗ. В конкретния случай касаторката е уведомила МЗХ за невъзможността да приведе договора в съответствие с разпоредбата на § 15 от ДР на ЗИД ЗСПЗЗ и е поискала прекратяване действието на договора. За да са налице предпоставките на чл. 15 от Наредба 11 следва кумулативно да са налице следните две предпоставки наличие на форсмажорно или изключително обстоятелство и съобщаване на това в писмена форма на ДФХ-РА. Втората предпоставка е изпълнена, предвид посоченото по-горе изпратено уведомление от касаторката. Спорът е относно наличието на форсмажорно или изключително обстоятелство по смисъла на чл. 15, ал. 1 от подзаконовия акт. В противовес на изложените от първоинстанционния съд мотиви, касационната инстанция счита, че по отношение Г Дичева е налице предвиденото в чл. 15, ал. 1 от Наредба 11 изключение за прилагане на чл. 14 от същия подзаконов акт. Промяната в законодателството, свързано с разпоредбата на § 15, ал. 1 от ДР на ЗИД ЗСПЗЗ следва да се подведе като форсмажорно и/или изключително обстоятелство в смисъла който му придават § 1, т. 3, бук. в от ДР на Наредба 11 и чл. 2, § 2, бук. е от Регламент /ЕС/ 1306/2013г. В конкретния случай единствената пречка, която е възпрепятствала касаторката да продължи изпълнението на задълженията си по мярката е именно настъпилата законодателна промяна, която засяга цялото стопанство, както се твърди и в касационната жалба. Земеделския производител при полагане на дължимата грижа не е можел да предотврати настъпването на законодателната промяна и именно тази промяна, настъпила след поемане на ангажимента го е поставила в невъзможност да изпълни дейностите по мярка 211, както се е задължил /по идентичен казус е налице решение 1508/04.02.2021г., постановено по адм. дело 12959/2020г., на ВАС, VIII о./. Както се посочи наличието на форсмажорно и/или изключително обстоятелство е във връзка с настъпила законодателна промяна, а не поради наличие на прекратяване на договора за аренда на земеделските площи за които лицето е получавала финансова помощ по Наредба 11/03.04.2008г. Административния орган е имал задължение преди да издаде оспорения акт да изясни всички факти и обстоятелства по случая, вкл. да разгледа и приложимостта на чл. 15, ал. 1 от Наредба 11 респек. приложимостта на чл. 2, § 2, бук. е от Регламент /ЕС/ 1306/2013г. Неприлагането на специалната разпоредба, даваща възможност за неизпълнение на задължението по чл. 14 от Наредба 11 и имаща за последица прекратяване на поетия ангажимент и невъзстановяване на получената от земеделския стопанин помощ е довела и до издаване на неправилен АУПДВ. Като не е изтълкувал и приложил правилно нормата на чл. 15, ал. 1 от Наредба 11, респек. чл. 2, § 2, бук. е от Регламент /ЕС/ 1306/2013г. във връзка с доказателствата по делото и с настъпилата законодателна промяна, АС Пловдив е постановил порочен съдебен акт, който следва да се отмени и вместо него следва да се постанови друг такъв по същество на спора, като се отмени оспорения АУПДВ. Решението следва да бъде отменено и в частта на разноските. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател се дължат разноски за първа инстанция в размер 800.00лв. и за касационна инстанция в размер 571.64лв. или общо за двете инстанции 1 371.64лв. Уговореното адвокатско възнаграждение за касационната инстанция следва да се редуцира, с оглед изразеното в писменото становище на процесуалния представител на ответната страна за прекомерност и с оглед нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК и чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/09.04.2007г., за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, Върховният административен съд, осмо отделение,