Решение № 4122 от 19.4.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК).

С решение 159 от 10.06.2022 г. по адм. д. 9/2022 г., Административен съд Смолян е отхвърлил жалбата на Й. Налбантов от гр. Смолян, против ревизионен акт /РА/ Р-16001621001031-091-001/02.09.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 604/17.11.2021 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП), и в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 3 672,31 лева.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Й. Налбантов, чрез адв. Хаджиева от АК-Пловдив, в която се поддържат доводи за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - необоснованост и противоречие с материалния закон. Иска се отмяна на оспореното първоинстанционно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което РА да бъде изцяло отменен. Претендира се присъждане на разноски за касационното производство.

Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция ОДОП Пловдив, оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си юрк. Калева по съображения, изложени в писмена защита, и иска да бъде потвърдено решението на административния съд, както и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 9 219 лв. В открито съдебно заседание ответникът се представлява от юрк. Дамянова.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Смолян е бил РА Р-16001621001031-091-001/02.09.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 604/17.11.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП, с който е ангажирана отговорността на ревизираното лице Й. Налбантов на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК. за дължими и невнесени задължения от "БРАТЯ НАЛБАНТОВИ С-ИЕ" СД в общ размер на размер 114 230,57 лв., в т.ч. главници за ДДС, корпоративен данък и ЗОВ в размер на 77 250,81 лв., както и лихви върху тях в размер на 36 979,76 лв.

При осъществената проверка относно законосъобразността на процесния РА съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в законно установената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Решаващият съд е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Мотивите му в тази насока са изложени на стр. 9-15 от решението и систематизирани за целите на настоящето изложение, се свеждат до следното:

1. Й. Налбантов е неограничено отговорен съдружник и управител на "БРАТЯ НАЛБАНТОВИ С-ИЕ" СД [ЕИК] в периода, за който са установени с РА задълженията на дружеството въз основа на подадените декларации. Дружеството се управлява и представлява от двамата братя и съдружници И. Налбантов и Й. Налбантов заедно и поотделно.

2. "БРАТЯ НАЛБАНТОВИ С-ИЕ" СД има несъбрани от публичния изпълнител по образуваното още през 2010 г. изпълнително дело в общ размер 1 187 529. 96 лв. (главници и лихви), в т. ч. и процесните в посочения по-горе размер.

3. С Нотариален акт 55, том II, рег. 3217, дело 232 от 30.11.2016 г. "БРАТЯ НАЛБАНТОВИ С-ИЕ" СД продава на "Какаду Груп" ЕООД недвижими имоти семеен хотел и снек бар, находящи се в гр. Смолян, както и курортна туристическа сграда, находяща се в к. к. Пампорово, за сумата от 555 000 лв. В НА е записано, че купувачът е изплатил по банков път на продавача преди подписването на настоящия договор суми в общ размер 148 000 лв., а разликата до пълния размер на договорената цена ще изплаща на вноски до 31.12.2017 г. Владението на имотите се предава в деня на сключването на договора 30.11.2016 г. По сделката са преведени две суми от по 50 000 лв. в полза на "БРАТЯ НАЛБАНТОВИ С-ИЕ" СД, като останалата част от продажната цена не е платена от "Какаду Груп" ЕООД.

4. При изповядването на сделката Й. Налбантов е попълнил декларация с дата 30.11.2016 г. по чл. 264, ал. 1 ДОПК, в която е декларирал невярно обстоятелство, а именно, че "БРАТЯ НАЛБАНТОВИ С-ИЕ" СД няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски.

5. Открита е банкова сметка на БРАТЯ НАЛБАНТОВИ С-ИЕ" СД в Общинска банка на 24.11.2016 г., по която в деня на откриването й от "Какаду Груп" ЕООД е преведена сума в размер на 100 000 лв., представляваща плащане от купувача по сделката за покупко-продажба на недвижимите имоти по Нотариален акт 55/30.11.2016 г. След постъпването й сумата от 100 000 лв. е изтеглена и сметката е закрита. Запор върху тази сметка е наложен от публичния изпълнител на 25.01.2017 г.

6. Сумата от 100 000 лв. е внесена в касата на СД, след което от нея са изтеглени 63 600 лв. и получени от съдружниците за погасяване на техни вземания от предходни години.

7. За остатъка от 455 000 лв. не са представени доказателства за извършено плащане. Не са предприети действия за събиране на останалата дължима част от цената на недвижимите имоти, нито за разваляне на сделката по съдебен ред.

8. Според данните в Търговския регистър "Какаду Груп" ЕООД е основано през 2008 г. с наименование "Бетон Център - Средок" ООД със съдружници И. Налбантов и Й. Налбантов. През 2012 г. те прехвърлят дяловете си на В. Димитров, който от своя страна през 2019 г. прехвърля дяловете си на Л. Налбантов (син на Й. Налбантов) и К. Налбантова - Миланова (дъщеря на И. Налбантов). В. Димитров е работил по трудово правоотношение в БРАТЯ НАЛБАНТОВИ С-ИЕ" СД до 2015 г., И. Налбантов е работил по трудово правоотношение в "Какаду Груп" ЕООД през 2017 г., а Й. Налбантов през 2018 г.

9. Данните, събрани в хода на ревизионното производство, сочат, че към датата на сделката за продажбата на недвижимите имоти купувачът не е разполагал с необходимите парични средства, с които да заплати посочената в нотариалния акт цена. От 2014 г. до 2020 г. това дружество не отчита наличности по банковите си сметки, но към 31.12.2015 г. декларира налични в касата 74 000 лв. и данъчна печалба в размер на 58 064. 72 лв. като потвърждение за възможността му да заплати на 24.11.2016 г. сумата от 100 000 лв. на БРАТЯ НАЛБАНТОВИ С-ИЕ" СД.

10. Експертизата, възложена в ревизионното производство, определя пазарна цена на недвижимите имоти по Нотариален акт 55/2016 г. в размер на 517 040 лв.

11. От справката за имущественото състояние на БРАТЯ НАЛБАНТОВИ С-ИЕ" СД, предоставена от публичния изпълнител, се установява, че дружеството притежава 2 бр. МПС, върху които е наложен запор на 23.10.2009 г. Притежавало е само недвижимите имоти, продадени през 2016 г. По изпълнителното дело са връчени на дружеството 17 броя покани за доброволно изпълнение и са наложени запори върху банковите му сметки.

12. В счетоводния баланс на СД към 31.12.2018 г. фигурира съоръжение (детска площадка) в гр. Смолян с балансова стойност 34 467. 29 лв. и налична сума по сметка 501 "Каса" в размер на 19 425. 31 лв. През 2019 г. дружеството декларира, че прекратява дейността си.

При така установените факти Административен съд Смолян е приел за доказани от приходната администрация елементите от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 и чл. 19, ал. 2 ДОПК, тъй като е доказано отчуждаване на имуществото на СД на цена под пазарната. Въпреки че в нотариалния акт е вписана цена по-висока от пазарната, на практика имотите са отчуждени не за 555 000 лв., а за 100 000 лв. Отчуждаването е извършено недобросъвестно, тъй като поради особените отношения между двете дружества, управителят е бил наясно с това, че купувачът не разполага с парични средства, за да заплати цената по нотариалния акт, не предприема действия по разваляне на сделката, поради неизпълнение на задължението на купувача да заплати цената, за да бъдат върнати недвижимите имоти на СД, тъй като целта е да бъдат придобити от дружество, в което съдружници ще станат неговата дъщеря и неговият племенник, и да не бъде насочено принудителното изпълнение от публичния изпълнител върху тях.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

По отношение на приложението на чл. 19, ал. 1 ДОПК.

Видно от разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ДОПК елемент от фактическия състав е не всяко укриване на факти и обстоятелства, а само такива, които по закон управителят е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител. В оспорения РА и в решението на Административен съд - Смолян не е посочено в нарушение на кое конкретно законово задължение ревизираното лице е укрило продажбата на недвижимите имоти, откриването (и последващото закриване) на банковата сметка и наличните към 31.12.2018 г. парични средства в касата на дружеството. Налице е укриване на решението за продажба на недвижимите имоти и самата продажба, както и на откриването на банковата сметка от публичния изпълнител с цел да бъде осуетено принудителното събиране на данъчните и осигурителни задължения на дружеството, но това укриване не е в нарушение на конкретно законово регламентирано задължение.

В този смисъл касационната жалба в тази част е основателна, тъй като липсата на един от кумулативно регламентираните в чл. 19, ал. 1 ДОПК елементи на фактическия състав е достатъчно, за да се приеме, че отговорността на Й. Налбантов е ангажирана с РА незаконосъобразно.

По отношение на приложението на чл. 19, ал. 1 ДОПК.

Настоящият съдебен състав намира за правилно приетото от съда, че недвижимите имоти на дружеството фактически са продадени на цена, която е по-ниска от пазарната, с което имуществото му е намаляло. Поради особените отношения между двете дружества, жалбоподателят, който като съдружник в събирателното дружество отговаря солидарно и неограничено (чл. 76 от ТЗ), е бил наясно с това, че купувачът не разполага с парични средства, за да заплати цената по нотариалния акт, обстоятелство, установено в ревизионното производство. Въпреки това, според сключения договор за продажбата на недвижимите имоти собствеността и владението им преминават върху купувача преди да е заплатена цената.

Същественият въпрос в случая е налице ли е пряка причинна връзка между отчуждаването на недвижимия имот и невъзможността за събиране на публичните вземания. В случая след отчуждаването на дълготрайни материални активи дружеството получава парични средства в касата си в размер на 100 000 лв. и има вземане от купувача в размер на 455 000 лв., оповестено в ГФО за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. Според чл. 230, ал. 1 ДОПК принудителното изпълнение може да бъде насочено върху вземания на длъжника от трето лице, ако вземането е ликвидно и изискуемо, а според ал. 2, то е ликвидно и изискуемо, когато бъде признато пред публичния изпълнител или когато е установено с влязло в сила съдебно решение, с нотариално заверен документ или с ценна книга, издадена от трето лице. В случая вземането на БРАТЯ НАЛБАНТОВИ С-ИЕ" СД от "Какаду Груп" ЕООД, установено с нотариалния акт, е ликвидно и изискуемо.

Налице е обаче съществена разлика между възможността да се събере принудително публичното вземане от длъжника чрез насочване на принудителното изпълнение върху недвижими имоти, които са негова собственост, и чрез насочването му върху вземания на длъжника. Това е така, защото третото задължено лице след получаването на нареждането за изпълнение има само задължението да внесе дължимата сума по сметката на публичния изпълнител в тридневен срок (чл. 230, ал. 4 ДОПК), а за "Какаду Груп" ЕООД в хода на ревизията е установено, че не разполага с налични парични средства.

Със запора, наложен върху двата автомобила, са обезпечени публични вземания към 2009 г., поради което не може да се приеме, че чрез публичната им продан биха се погасили установените с РА задължения. Неоснователен е и доводът на касатора, че те е могло да бъдат събрани, ако принудителното изпълнение беше насочено върху съоръжението (детска площадка) с оглед балансовата му стойност и размера на публичните задължения на дружеството, които към 12.07.2016 г. са в общ размер 881 145. 94 лв., към 25.01.2017 г. 913 024. 13 лв., към 21.08.2018 г. 1 080 009. 82 лв. според Постановленията за налагане на обезпечителни мерки. Както беше посочено, налице е и невъзможност за събиране на тези вземания и чрез запор върху вземането на дружеството от "Какаду Груп" ЕООД.

По така изложените съображения настоящият касационен състав намира, че от страна на приходните органи са доказани елементите от фактическия състав по чл. 19, ал. 2 ДОПК за ангажиране отговорността на ревизираното лице за процесните задължения на БРАТЯ НАЛБАНТОВИ С-ИЕ" СД (виж също така и Решение 15756/17.12.2018 г. на Върховния административен съд по дело 10573/2018 г., постановено при сходни факти).

Факт е, че преди продажбата на недвижимите имоти публичният изпълнител не е наложил възбрана върху тях. Независимо от това, невъзможността за събирането на процесните вземания е в пряка причинна връзка с недобросъвестното отчуждаване на недвижимите имоти от страна на управителя на СД, и тази причинна връзка не е опосредена от поведението на публичния изпълнител, изразяващо се в неналагане на възбрана върху отчуждените недвижими имоти. В този смисъл е и приетото от друг състав на Върховния административен съд в Решение 3400/19.03.2018 г. по адм. д. 5425/2017 г.

Относно сумата от 63 600 лв. правилно съдът е приел, че е налице скрито разпределение на печалба по смисъла на чл. 19, ал. 2 ДОПК: По смисъла на пар. 1, т. 5, б. "а" ДР ЗКПО такива са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица. Процесната сума от 63 600 лв. е изплатена в полза на съдружниците. Спорен е въпросът за това дали плащането е свързано с дейността на дружеството или не. Установено е в хода на ревизионното производство, че с РКО съдружниците са внесли в касата на дружеството през м. януари 2014 г. и м. януари 2015 г. 41 600 лв. На 24.11.2016 г. са внесени 100 000 лв., изтеглени от сметката в Общинска банка. От тях е изплатена на съдружниците сумата от 63 600 лв. Налице е разлика от 22 000 лв., за които не е доказано, че представляват вземания на съдружниците. Не са представени от жалбоподателя решенията на ОС за вноските през 2014 г. и 2015 г., от които да се установи срокът, за който са направени, съответно основанието за възстановяването им през м. ноември 2016 г.

Изложените мотиви обосновават извод за законосъобразност на оспорения РА, вкл. в частта му за лихвите с оглед ТР 5/29.03.2021 г. по т. д. 7/2019 г. на ОСС на ВАС, и като е достигнал до същите правни изводи Административният съд Смолян е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че съществува съществено сходство във фактите между настоящия случай и Решение 3017 от 22.03.2023 г. по адм. д. 3722/2022 г. на ВАС, I отд.

При този изход на спора на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК следва да се присъди поисканото от ответника по касация юрисконсултско възнаграждение, определено по размер в съответствие с чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение