Решение № 14064 от 13.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7535/2020 г.

Решение № 14064 от 13.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7535/2020 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Атанасов от [населено място], [община], чрез адв. Д. Стоянов против решение № 141/13.04.2020 г. на Административен съд - Хасково, постановено по адм. дело № 213/2019 г., с което е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 26/06/1/0.0.1841/2//01/04/01 от 21.12.2018 г. на директора на Областна дирекция (ОД) на ДФ Земеделие - Хасково. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, на основанията по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът поддържа, че са налице непредвидени обстоятелства - градушка в землището на с. Малко Градище, непосредствено преди изтичане на срока за подаване на заявката за второ плащане 18.07.2018 г., за които е предупредил служителя от ДФ "Земеделие", отговарящ за изпълнението на договора, който е определил нова дата - 27.07.2018 г. Счита за необоснован изводът на съда, че от представената справка за метеорологичните условия не се установява непреодолима сила. Искането е за отмяна решението и на оспорения административен акт. Ответникът - директор на ОД на ДФ "Земеделие", чрез процесуалния си представител юрк. Д. Попов оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения изложени в писмено становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е бил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 26/06/1/0.0.1841/2//01/04/01 от 21.12.2018 г. на директора на Областна дирекция (ОД) на ДФ "Земеделие" - Хасково, с който е отказана одобрената финансова помощ по договор № 26/06/1/0.0.1841 от 21.12.2016 г. и е прекратен договор № 26/06/1/0.0.1841 от 21.12.2016 г., на основание чл. 17, ал. 1 във връзка с чл. 9, ал. 1, т. 1, чл. 3, ал. 3 и чл. 24, ал. 2, т. 4 от договора и чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. и на Н. Атанасов е определено задължение в размер на 24 447. 50 лева, представляващо публично държавно вземане за изплатено и подлежащо на възстановяване първо плащане по договор № 26/06/1/0.0.1841 от 21.12.2016 г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.07.2018 г., която се дължи на основание чл. 17, ал. 1 от същия договор. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от оправомощен и териториално компетентен директор на ОД на ДФ "Земеделие", гр. Хасково, в предписаната от закона писмена форма и без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По материалната законосъобразност на акта съдът е посочил приложимите разпоредби от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР 2014 -2020 относно начина на изплащане на финансовата помощ и сроковете за подаване на заявка за второ плащани и последиците от неизпълнение на това задължение. От фактическа страна съдът е установил, че Н. Атанасов е бенефициер на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР 2014 -2020 въз основа на договор № 26/06/1/0.0.1841, сключен на 21.12.2016 г. с ДФ Земеделие. От представените по делото доказателства, съдът е констатирал, че по договора е извършено първо плащане в размер на 24 447. 50 лева. Производството по издаване на оспорения АУПДВ е започнало с уведомление по чл. 26, ал. 1 АПК от 23.08.2016 г. за неизпълнение на задължението по чл. 3, ал. 3 от договора и чл. 34, ал. 4 от Наредба № 14/28.05.2015 г. за подаване на заявка за второ плащане в посочения в договора срок - до 20.07.2018 г. и възникване на задължение за възстановяване на полученото първо плащане по договора на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № 14/28.05.2015 г. В писмото - уведомление е посочено, че на основание чл. 35, ал. 2 от Наредба № 14/28.05.2015 г. е отказано приемането на заявката за плащане от 27.07.2018 г. и поради непредставени документи по чл. 34, ал. 1 от същата наредба - копие на удостоверение за завършен курс, включващ обучение по основните проблеми по опазване компонентите на околната среда в земеделския сектор или копие от документ за участие в информационна дейност относно тези проблеми, както и приемо - предавателен протокол за закупения трактор. Според съда страните не спорят, че Н. Атанасов е ползвател по договор № 26/06/1/0.0.1841 от 21.12.2016 г. и че срокът за подаване на заявката за второ плащане е 20.07.2018 г. Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че не е спазил този срок, като е подал заявката на 27.07.2018 г. Като спорен съдът е определил въпросът относно причините за забава на ползвателя и дали те могат да се определят като непреодолима сила или извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 2 от договора. Съдът е обсъдил твърдението на жалбоподателя за неспазване на срока 20.07.2018 г., по причина на паднала в района на лозовия му масив градушка и необходимостта да запази останалата част от него. В мотивите на решението са обсъдени ангажираните писмени и гласни доказателства и е прието, че това твърдение не е доказано. От представеното по делото писмо на директора на БАН - филиал Пловдив съдът е установил, че валежите в землището на с. Малко Градище на 18.07.2018 г. са били под формата на дъжд с интензивност 6. 4 л/км., за 19.07.2018 г. - няма данни за валежи, а на 20.07.2018 г. - 1. 4 л/кв. м. Според данните от измерванията по-значителни валежи е имало на 24.07.2018 г. и 25.07.2018 г., съответно 9. 8 л/кв. м. и 8. 6 л/кв. м., които дати са след срока за подаване на заявката. Според съда представената справка не свидетелства за наличие на градушка в района за посочените дати, а интензивността на валежите не може да бъде окачествена като "тежко природно бедствие". Съдът е кредитирал и показанията на св. Атанасов, според които градушка в района на стопанството е паднала след датата, на която е следвало да се внесат документите в ДФ "Земеделие". Наред с това съдът е приел, че жалбоподателят не е предприел действия по подаване на заявката за второ плащане в срока по договора, поради липсата на всички изискуеми документи към 20.07.2018 г. Посочил е, че за ползвателя по процесния договор е било възможно в рамките на един месец преди посочената крайна дата, да подаде заявлението заедно с необходимите документи. Според съда падналите в района на земеделското стопанство валежи на 18.07.2018 г. и 20.07.2018 г., не могат да бъдат квалифицирани като непреодолима сила, но дори и да бъдат възприети като такава, те не са в причинно - следствена връзка с неизпълнението на договора. От изложеното е обоснован извод, че липсата на предприети от жалбоподателя действия за изпълнение на поетото по чл. 3, ал. 3 от договора задължение за подаване на заявка за второ плащане в срок до 20.07.2018 г. не е пряка и непосредствена последица от тежко природно бедствие по смисъла на чл. 19, ал. 2, б. "в" от договора, за да бъде изпълнено условието по ал. 1 на същата разпоредба, по силата на която ползвателят може да бъде освободен от отговорност за неизпълнението. За жалбоподателя е съществувала възможност да извърши заявяването в рамките на един месец преди крайната дата. Според съда посочените в акта правни основания съответстват на установената по делото фактическа обстановка и в съответствие с материалния закон. Решението е правилно постановено. Спорът в настоящото производство е относно наличието на обстоятелства от извънреден или непреодолим характер, които са препятствали Н. Атанасов да изпълни задължението си за подаване на заявка за второ плащане по договор № 26/06/1/0.0.1841 от 21.12.2016 г. в срок до 20.07.2018 г. По делото, от събраните доказателства, е установено, че заявката е подадена на 27.07.2018 г., извън предвидения в договора срок и на основание чл. 35, ал. 2 от Наредба № 14/28.05.2015 г. е отказано приемането й. Твърдението на касационния жалбоподател, че непосредствено преди изтичане на срока за подаване на заявката за второ плащане, на 18.07.2018 г. в 18. 30 часа, в землището на с. Малко Градище, в който район се намира земеделското му стопанство, е паднала градушка, не се подкрепя от представеното по делото писмо изх. № 0 Д-03-432-1/23.10.2018 г. на директора на НИМХ – БАН – филиал Пловдив. Правилна е преценката на съда, че не се установява тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството и е препятствало подаването на заявката за второ плащане в срока от 20.06.2018 г. до 20.07.2018 г. и което да представлява основание по чл. 19, ал. 2, б. "в" от договора във връзка с член 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013. за освобождаване от отговорност на ползвателя за неизпълнение на задължението за подаване на заявката в предвидения срок. По делото е установено, че жалбоподателят не разполага и с документите по чл. 34, ал. 1 от Наредба № 14/28.05.2015 г., тъй като приложеното удостоверение е за курс, включващ обучение по основните проблеми по опазване компонентите на околната среда в земеделския сектор, завършен след изтичане на срока за подаване на заявката за второ плащане. Последиците от неизпълнение на задължението за подаване на заявка за второ плащане, заедно с всички изискуеми съгласно приложение № 7 документи в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ са уредени в чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № 14/28.05.2015 г. При липсата на извънредни и непредвидими обстоятелства от категорията на посочените в чл. 19, ал. 2 от договора, законосъобразно съдът е приел, че са налице основанията за приложение на посочената норма. Решението не е засегнато от пороци съставляващи касационни основания по чл. 209 АПК, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора, на основание чл. 143 АПК разноски следва да се присъдят на ДФ "Земеделие" в размер на 100 лева, юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,