Решение № 9795 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4717/2018 г.

Решение № 9795 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4717/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от "Н." ООД, с ЕИК *********, чрез адв. Станев, срещу Решение № 430 от 6.03.2018 г., постановено по адм. д. № 3166 по описа за 2017 г. на Административен съд В.. С него е отхвърлена предявената от настоящия касационен жалбоподател жалба срещу Акт № 17 от 8.06.2017 г. за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ), издаден от директора на Областно пътно управление (ОПУ) - В.. Наред с това, "Н." ООД е осъдено да заплати на Областно пътно управление - В. сума в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Предвид изложеното в обстоятелствената част на касационната жалба, релевират се доводи за постановяване на обжалваното решение при наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора решението е неправилно, тъй като обжалвания АУПД е издаден от некомпетентен орган, доколкото в закона не е предвидена възможност по делегация АУПДВ да бъде издаван от директор на Областно пътно управление въз основа на упълномощаване от ръководен орган на Агенция пътна инфраструктура. На второ място акта е издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, без да бъдат изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, освен това е и немотивиран. По изложените съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява и в писмено становище поддържа жалбата и моли да се уважи. Претендира разноски. Ответникът - директорът на ОПУ - В. оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор и писмено становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд било образувано по жалба на "Н." ООД срещу АУПДВ № 17 от 8.06.2017 г., издаден от директора на ОПУ - В., потвърден с Решение № РД-02-14-905/3.11.2017 г. издадено от министъра на регионалното развитие и благоустройство. С АУПДВ е установено задължение на дружеството за експлоатация на рекламно съоражение в обхвата на път І-9, с площ от 4 кв. м. С Т. за таксите които се събират от АПИ за третото и четвъртото тримесечие на 2016 г. и първо и второ тримесечие на 2017 г. общо задължението е в размер на 373,63 лв главница и 21. лв. 19 ст. лихва. Установено е от съда, че със Разрешение за специално ползване на пътища № 1605-/17.11.2005 г. издадено на дружеството в т. 4 на същото е било договорено, че при прекратяване на експлоатацията на рекламното съоражение заинтересованото лице уведомява пътната администрация, за което се съставя двустранен протокол. Установено е, че дружеството не е изпълнило това задължение за уведомяване. По делото е представен протокол от жалбоподателя изготвен от дружеството, че на 20.06. 2016 г. е демонтирана рекламната табела. От друга страна по делото е представен и протокол от ОУП - В., в който е констатирано, че е премахната само визията на рекламното съоражение, без да е премахната конструкцията. Съдът е приел още, че актът е издаден от компетентен орган, изложил е подробни съображения по всички въпроси, които са били направени и в първоинстанционното разглеждане на делото. Въз основа на така установеното, съдът приел, че спорният АУПДВ е валиден акт, като издаден в писмена форма и от компетентен орган. Задължението за неплатени такси за специално ползване на пътищата е публично задължение, на основание чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 18, ал. 2 от ЗП. Съдът се е мотивирал и с разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от ДОПК, тъй като в ЗП не е предвиден специален ред за установяване на публично вземане. Анализирал е подробно и двата протокола, като в крайна сметка е приел, че дружеството е продължило да ползва рекламното съоражение и след изтичане на срока на разрешението -17.11. 2015 г. По тези съображения съдът приел, че размерът на таксата е законосъобразно определен, в това число размера на лихвата, като съдът отчел също така, че изчисленията в справката не били оспорени от дружеството. По тези съображения съдът отхвърлил жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационните оплаквания са неоснователни. Съдът обосновано е приел, че оспореният АУПДВ № 17/8.06.2017 г., издаден от директора на ОПУ-В., с който е установено, че към 07.06.2017 г. държавата, респективно - АПИ, имат изискуемо вземане срещу дружеството "Нептун" ООД в размер на 394,82 лева, от които 373, 63 лева главница и 21,19 лева - законна лихва за периода 11.07.2016 г. до 7.06.2017 г., както и оставащата законна лихва до окончателното изплащане на горепосоченото задължение, е законосъобразен и е отхвърлил жалбата срещу него. Безспорно по делото е, че за дружеството е било издадено Разрешение за специално ползване на пътищата № 1605/17.11.2005 г., в което е предвидено, че при прекратяване на експлоатацията на процесното рекламно съоръжение с площ от 4.00 кв. м в обхвата на път I-9, километър 95+000 ляво заинтересуваното лице уведомява пътната администрация, за което се съставя двустранен протокол, както и че ако лицето не уведоми пътната администрация, таксата се начислява за целия срок на разрешението. Същевременно, установено по делото е, че дружеството-касатор не е било преустановило фактически експлоатацията на процесния обект след изтичане на срока на валидност на издаденото разрешение, нито е уведомило за това пътната администрация. Това е и единствения спорен момент в процеса, като е установено със събраните доказателства, че дружеството не е спазило това си задължение. При тази фактическа установеност, правилно съдът е приел за законосъобразна установената с оспорения индивидуален административен акт дължимост от страна на дружеството-касатор на процесните суми. По същество направените възражения в касационната жалба са правени и в първоинстанционното производство, и те са свързани с компетентността на издателя на акта, неговата мотивираност, като съдът е отговорил с подробни и законосъобразни мотиви, които настоящата съдебна инстанция напълно споделя. По изложените съображения съдебното решение, като материално законосъобразно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. Не са налице твърдените касационни основания. С оглед направеното искане за присъждане на разноски "Н." ООД, с ЕИК ********* следва да бъде осъдено да заплати на Областно пътно управление - гр. В. сума в размер на 50, 00 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение