Решение № 10398 от 10.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2551/2013 г.

Решение № 10398 от 10.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2551/2013 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 126 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по жалба на Български институт за правни инициативи от гр. София, против мълчалив отказ на министъра на вътрешните работи да се произнесе по заявление за достъп до обществена информация. След подаване на жалбата, но преди окомплектоването й с административната преписка е последвал и изричен отказ, релевиран в писмо с изх. рег. № I-997/16.01.2012 г. на министъра на вътрешните работи. Ответника по жалбата - Министъра на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител - юрк. Пиперкова - оспорва същата като неоснователна. Представителя на Върховна административна прокуратура застъпва мотивирано становище за недопустимост на подадената жалба, поради просрочие; респективно образувано е производство по недопустима жалба - насочена срещу несъществуващ мълчалив отказ, а направеният отказ от ответника не е отказ по същество, а такъв по смисъла на чл. 197 и сл. АПК - отказ от разглеждане и произнасяне по същество на искането. Върховния административен съд намира, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Заявлението за достъп до търсената информация е постъпило в МВР на 16.11.2012 г.- заведено е под № ЗДОИ-125/16.11.2012 г. На основание чл. 31 ЗДОИ - срокът за произнасяне е удължен с 14 дни, поради крайната дата на която задълженият орган е следвало да се произнесе е 16 декември 2012 г. Видно от приложената обратна разписка - жалбата срещу отказа е изпратена по пощата на 16.01.2013 г., т. е. в едномесечния срок по чл. 149, ал. 2 АПК, поради което следва да бъде разгледана по същество. Със заявление за достъп до информация- "Български институт за правни инициативи" - е поискал от Министерство на вътрешните работи - информация относно фактите - награждаван ли е по реда на чл. 216 ЗМВР - Сотир Стефанов Цацаров, в качеството му на административен ръководител- председател на Окръжен съд - Пловдив за оказване на съдействие и конкретна помощ на МВР и ако е награждаван - какви са били мотивите за това, вида на наградата, кога и за какви заслуги. Със соченото по-горе писмо, изх. № I-997/16.01.2012 г. - министъра на вътрешните работи - приемайки, че търсената от заявителя информация по своята същност представлява информация за лични данни на физическо лице, намира, че същата не попада в приложното поле на ЗДОИ, поради което е прието, че заявлението е недопустимо и е оставено без разглеждане. При така установеното от фактическа страна, жалбата се явява основателна. Безспорно е, че съгласно законодателството на Република България (РБ), съдиите, прокурорите и следователите са личности, изпълняваща публична, висша държавна длъжност. Това е така тъй като по силата на чл. 228 от Закона за съдебната власт - същите попадат в приложното поле и обхвата на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор (ЗПИЛЗВДОДДПЧС) и на чл. 3, ал. 1, т. 7 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Защитата на личните данни за тези личности, съгласно практиката на Конституционния съд на РБ (вж. решение № 4/26.03.2012 г. по к. д. № 14/2012 г.) е много по-занижена в сравнение със защитата на личните данни на останалите граждани. Пример за това е ежегодното оповестяване в специален регистър на данни за доходите, имуществото, влоговете и вземанията им или деклариране на други защитени данни с оглед установяване на конфликт на интереси. Сам по себе си фактът, че посочените лица са задължени да декларират посочените обстоятелства в публичен регистър сочи, че там изнесените данни - не са защитени лични данни. По посочените причини незаконосъобразен се явява изводът на министъра на вътрешните работи, че награждаването, при условията на чл. 216 ЗМВР - на лице, в качеството му на публична личност - магистрат не е обществена, а информация, касаеща личните данни за лицето. Награждаването на лица, заемащи висши държавни длъжности не попада в категорията лични данни по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ. Съгласно тази норма, "лични данни" са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци, свързани с неговата физическа, физиологична, генетична, психическа, психологическа, икономическа, културна или социална идентичност. С данните за получената награда не може да бъде идентифицирано дадено лице по смисъла на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Целта на този закон (ЗЗЛД) е да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните. Размерът на получаваните награди не е свързан с неприкосновеността на личността и личния живот, а е обективно съществуващ факт. В този смисъл исканият достъп до обществена информация не засяга лични данни а такива, които по силата на друг нормативен акт, са обществена информация. Именно за това в случая се касае за достъп до обществена информация, даваща възможност на заявителя да си състави мнение за дейността на министерството свързани с разходване на бюджетни средства за награждаване на български и чуждестранни граждани. По посочените съображения, като е приела, че исканата информация не е обществена, а включва лични данни на физическо лице е постановила акта си в нарушение на материалния закон. С оглед на изложеното, обжалваното решение се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а преписката следва да се върне на административния орган. На основание чл. 41, ал. 1 от ЗДОИ същият следва да бъде задължен да предостави на заявителя достъп до исканата информация. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 41, ал. 1 от ЗДОИ, ВАС,