Решение № 2256 от 20.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14192/2017 г.

Решение № 2256 от 20.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14192/2017 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Айгер инженеринг" ООД, ЕИК: *********, гр. П., район Северен, ул. "В. Л." .№..., представлявано от управителя Д. Я. Оспорва се Решение № 1795/26.10.2016 г., постановено по административно дело № 2124/2017 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-16001616006899-091-001/17.05.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 401/05.07.2017 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П., в частта на допълнително установения корпоративен данък за 2015 г. в размер на 54 178,20 лева и 6 202,37 лева лихви. В касационната жалба се сочат отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че съдът не е спазил разпоредбата на чл. 171, ал. 4 АПК и не е дал указания на страните за това кои релевантни за спора факти са останали недоказани. Излагат се доводи за допуснати в хода на ревизионното производство нарушения. По изложени в жалбата съображения се оспорват се правните изводи на съдебния състав за недоказаност на основният спорен факт - извършване на консултантската услуга. Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се постанови друго, с което да се отмени ревизионния акт и се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски. Касационната жалба се поддържа от адвокат Деянов, който моли да бъде уважена по съображения, изложени в писмени бележки. От ответната страна, Директорът на Дирекция "ОДОП" гр. П., чрез главен юрисконсулт Г. К. - Димитрова е постъпило писмено становище, с което се оспорва касационната жалба и се изразяват доводи в подкрепа на съдебното решение с молба да бъде оставено в сила. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния административен съд е ревизионен акт, с който в тежест на "Айгер инженеринг" ООД е определен допълнително корпоративен данък, в резултат на увеличаване по реда на чл. 26, т. 2 ЗКПО на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2015 г. със сумата 541 782 лева, представляваща отчетени разходи за външна услуга по фактура № 12/10.12.2015 г., издадена от AIGER SWISS AG, с предмет - инженерна консултантска услуга. Съдът е отхвърлил жалбата, след като е приел, че от ангажираните по делото доказателства не може да се установи реалното изпълнение на процесната услуга, следователно приходните органи правилно са приложили материалния закон - чл. 26, т. 2 ЗКПО, съгласно който не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани. Съдебното решение е подробно мотивирано, в същото се съдържат както фактически установявания, така и съответните им правни изводи. Обсъдени са всички доказателства и поддържаните от жалбоподателя възражения. Оспореното решение е постановено при правилно приложение на относимите материално-правни разпоредби. Спорната фактура № 12/10.12.2015 г., издадена от AIGER SWISS AG, е с предмет "Инженерна консултантска услуга", без друга конкретика и без посочване на сключен между страните по сделката договор. Установено е, че ревизираното дружество и дружеството - доставчик са свързани лица - AIGER GROUP AG участва в капитала на "Айгер инженеринг" ООД, AIGER SWISS AG е 100 % негова собственост, а лицата с представителна власт на двете дружества са баща, майка и син. Към фактурата е представен Договор от 05.01.2015 г., сключен между "Айгер инженеринг" ООД като възложител и AIGER SWISS AG като изпълнител, който договор правилно е анализиран като неизчерпателен, общ и неконкретен. Предметът на възложените консултантски услуги е описан в Приложение № 1 чрез следните общи и бланкетни формулировки: "научно-изследователска и развойна дейност във фармацевтичната индустрия, маркетингови проучвания, представяне на продукти пред потенциални клиенти, презентиране на фирмения бранд на специализирани изложения, генериране на иновативни предложения за създаване на нови продукти и подобряване на вече съществуващи, проучване и установяване на контакти с потенциални партньори за изпълнение на съвместни продукти". Чрез така договорения предмет на договора, действително не е възможно да се установи волята на страните, което прави невъзможна и преценката за точното изпълнение на договорените задължения. За изпълнение на услугата от Приложение № 1, е договорено заплащане на възнаграждение в размер на 1 000 CHF за всеки вложен час, като количеството вложени часове се установява на база двустранно подписан протокол. Представен е Протокол за вложени часове от 07.12.2015 г., съгласно който за изпълнение на услугата са вложени общо 300 часа, на стойност 300 000 CHF. В протокола извършените услуги отново са описани по същия общ и бланкетен начин, както в Приложение № 1 към договора. Към протокола е приложена справка - анализ на извършените услуги, към която са приложени документи, отпечатани от интернет сайтове. Както правилно е установил съдът за голяма част от задачите по справката - анализ липсват каквито и да било документи, удостоверяващи конкретния обем от работа, извършена от служители на AIGER SWISS AG, чрез конкретни правни и фактически действия. Освен това е установено, че служителят А. В., посочен като лице, изпълнило преобладаващата част от задачите по справката е назначен на длъжност мениджър бизнес развитие, като според клаузите на трудовия му договор, той може да бъде прехвърлен по трудово правоотношение към което и да е дружество от групата, в това число и към ревизираното дружество. В този смисъл, както правилно са приели приходните органи, и след като "Айгер инженеринг" ООД и AIGER SWISS AG са собственост на едно и също дружество - AIGER GROUP AG, то посоченият служител би могъл да извърши услугата при много по-благоприятни за "Айгер инженеринг" ООД условия. Видно от представените документи, целящи да отчетат резултати от изпълнение на консултантските услуги е, че същите са с логото на AIGER GROUP AG, а не на AIGER SWISS AG, както и не съдържат данни за лицето, което ги е изготвило. От тук е направен обоснования извод, че тези документи биха могли да се използват от всяка една от фирмите на AIGER GROUP AG, тъй като не съдържат конкретни данни относими за "Айгер инженеринг" ООД. От представените тестови резултати и доклади от изследвания не стават ясни елементите на извършени дейностите, не са представени документи, удостоверяващи участие в специализирани изложения, както и документи, удостоверяващи извършени разходи за изпълнение на възложените услуги. При така изложеното, обоснован е изводът на административния съд относно недоказаност на реалното извършване на процесните услуги, довело до извършване на корекция по ЗКПО, ведно със съответните задължения по този закон. Представените от страна на ревизираното дружество доказателства правилно са преценени като неконкретни, общи и относими към всякаква услуга и към всяко от дружествата в системата на AIGER GROUP AG. Настоящата съдебна инстанция споделя мотивите, съдържащи се в оспореното съдебно решение относно отсъствие на допуснати в хода на ревизионното производство процесуални нарушения. Спазени са сроковете по чл. 117 и чл. 119 ДОПК за съставяне на ревизионен доклад и ревизионен акт, същите са надлежно съобщени на ревизираното дружество, което е депозирало възражение. Възражението, както и представените от дружество документи са обсъдени от приходните органи, поради което неоснователно е твърдението в обратния смисъл, поддържано от жалбоподателя. Изрично в разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК е регламентирано, че ревизионният доклад се прилага към ревизионния акт и е неразделна част от него, поради което неоснователни са доводите за липса на мотиви в ревизионния акт. Не са допуснати и съществени нарушения на съдопроизводствените правила в хода на проведеното съдебно производство. С насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, съдебният състав правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса, като е дал и конкретни указания на дружеството - жалбоподател, а именно, че следва да установи твърденията за незаконосъобразност на оспорения акт, като може да стори това с всички допустими по АПК и ГПК доказателства, включително изпълнението - реалното осъществяване на консултантската услуга, разходите за която не са признати за данъчните цели на процесната ревизия. От страна на процесуалния представител на жалбоподателя изрично е заявено, че няма доказателствени искания и няма да сочи доказателства, поради което съдът е формирал вътрешното си убеждение въз основа на събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, както и, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, следва да се бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което на основание разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК следва да се определи съобразно отхвърлената част от жалбата против ревизионния акт и е в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Това възнаграждение, изчислено съгласно чл. 8, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 2 341 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение