Решение № 635 от 28.10.2025 г. на ВКС по г.д. № 20248002103306/2024 г.

Производството е по чл. 290 - чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Ю. И. чрез пълномощника му адвокат Д. Б. против решение № 158 от 27.03.2024 г., постановено по гр. д. № 973 по описа за 2021 г. на Окръжен съд - Благоевград, с което е потвърдено решение № 4126 от 14.11.2019 г. по гр. д. № 309/2019 г. на Районен съд - Гоце Делчев в частта, с която е признато за установено по отношение на Д. Ю. И., че К. Н. Х., З. Н. К., Ф. Н. У. и Н. Н. М. като наследници на Н. А. Х. са собственици на основание покупко-продажба и наследствено правоприемство на част от дворно място с площ от 34.90 квадратни метра, попадащо в парцел *, имот пл. № * от кв. 22 по сега действащия ЗРП на [населено място], общ. С., утвърден със заповед № 418/1993 г. на Кмета на Община Сатовча, при съседи: изток - парцел *, запад - улица, север - [улица], юг - регулационна линия на план ЗРП от 1978 г. и е признато за установено, че в кадастралния план на [населено място], общ. С., обл. Б., приет през 1993 г., одобрен със Заповед № 418 от 1993 г. на Кмет на Община Сатовча, е допусната грешка, изразяваща се в непрокарване на имотната граница между имот пл. № * и имот пл. № * по регулационната линия на ЗРП на [населено място] от 1978 година и включване на част от собствения на ищците недвижим имот, заключен между подпорната стена, изградена в западната част на парцела до улицата ОК 139 и ограничена от регулационната линия - юг-югозапад, с площ от 34.90 квадратни метра, в парцел *, имот пл. № * от квартал 22 по плана на с. П. от 1993 година, без наличие на предвидените в закона предпоставки и имотната граница откъм съседа парцел IV е тази по регулационната линия на ЗРП на [населено място] от 1978 г. К. Н. Х., чрез пълномощника си адвокат А. Б. е подал отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който основателността й и претендира възстановяване на направените разноски. З. Н. К., Ф. Н. У. и Н. Н. М. не са изразили становище по касационната жалба. С определение № 2714 от 29.05.2025 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на атакуванато въззивно решение на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК за преценка дали не са очевидно неправилен изводът на съда, че при действието на ЗУТ и ЗКИР е допустимо да се предяви иск по чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗТСУ-отм. относно реална част от УПИ, която по действащата регулация, одобрена по правилата на ЗТСУ, е част от съседен УПИ, по който иск се претендира установяване на правото на собственост към минал момент - момента на одобряване на действащата регулация, както и дали не е очевидно неправилен изводът на съда, че правен интерес от такъв иск може да е налице, ако по влязло в сила решение по ревандикационен иск, произнасянето на съда е по границите по действащата регулация, като с последващото решение ще се установи грешка в тази регулация и това ще даде възможност да се измени и регулацията. Данните по делото са следните: Въззивното производство се е развило по реда на чл. 294 ГПК след като предходно въззивно решение е било отменено с решение № 60128 от 1.11.2021 г. по гр. д. № 74/2021 г., I г. о. на ВКС и делото е върнато за ново разглеждане от окръжния съд. Касационното обжалване е било допуснато с цел преценка допустимостта на предходното въззивно решение с оглед направеното от Д. Ю. И. възражение, че спорът е разрешен със сила на пресъдено нещо по гр. д. № 564 от 2004 г. по описа на РС - Гоце Делчев, гр. д. № 345 от 2005 г. по описа на ОС - Благоевград, гр. д. № 1035 от 2008 г. по описа на ОС - Благоевград, гр. д. № 96 от 2009 г. по описа на ОС - Благоевград и гр. д. № 1026 от 2009 г. по описа на ВКС, ГК, второ г.о. (с което е уважен предявен от настоящия ответник против наследодателя на настоящите ищци ревандикационен иск за 30 кв.м. от УПИ *-* от кв. 22 по регулационния план на [населено място] от 1993 г.). Касационният съдебен състав е приел, че преценката за допустимостта на иска изисква извършване на нови съдопроизводствени действия, които следва да бъдат предприети при новото разглеждане на делото - оставяне на исковата молба без движение с указание ищците да уточнят твърдят ли, че след влизане в сила на решението по в. гр. д. № 96 от 2009 г. на Благоевградския окръжен съд са настъпили нови правопораждащи правото им на собственост върху спорната част от имота юридически факти, например: влизане в сила на нов дворищнорегулационен план от преди влизане в сила на ЗУТ, който има пряко отчуждително действие и с който се променят границите на парцелите на ищците и на ответника по регулационния план от 1993 г.; изменение на дворищнорегулационния план от 1993 г. със заповед на основание чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ /отм./ въз основа на установени по съответния ред непълноти или грешки в кадастралния план, послужил като основа за приемането на регулационния план от 1993 г.; отпадане на отчуждителното действие на дворищнорегулационния план от 1993 г. на основание § 8 ПР на ЗУТ поради неприлагането му в сроковете по § 6, ал. 2 и ал. 4 ПР на ЗУТ; придобиване на спорната част от УПИ на ответника от ищците на основание давностно владение или други. Ако не твърдят настъпването на такива нови факти, ищците следва да уточнят дали претендират за установяване правото им на собственост към настоящия момент (иск по чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 54, ал. 2 ЗКИР) или към момента на изготвяне на кадастралния план, послужил като основа за действащия регулационен план на селото от 1993 г. (иск с правно основание чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ-отм.). Дадени са и указания в диспозитива на решението съдът да индивидуализира частта от УПИ *-* от кв. 22 по действащия ЗРП на [населено място] от 1993 г., по отношение на която се произнася (независимо от това дали потвърждава или отменя решението на първоинстанционния съд, респ.независимо от това дали уважава или отхвърля иска) - чрез посочването и обозначаването на спорната част с букви или с цифри на скица на вещото лице, която скица да е подписаната от състава на съда и да представлява неразделна част от постановеното въззивно решение. При новото разглеждане на делото въззивният съд е оставил исковата молба без движение и е дал на ищците указания, възпроизвеждайки тези в отменителното касационно решение. В мотивите към решението е цитирал направените с оглед указанията твърдения на ищците (включващи наличие на регулационни планове от 1965 г., 1978 г. и 1993 г., както и че имотната граница е тази по регулацията от 1978 г., но не е съобразена при одобряване на регулацията от 1993 г., която не е предвиждала придаваеми части и са поискали да се признае за установено, че са собственици на спорната реална част към датата на приемане на кадастралния и регулационен план от 1993 г. С оглед направеното в отменителното касационно решение разграничение между иска по чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ-отм. и иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР въззивният съд е приел, че е сезиран с иск за установяване правата на ищците към минал момент, т. е. иск по чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ-отм. Приел е за установено, че през 1964 г. наследодателят на ищците Н.А. Х. е придобил чрез покупко-продажба имот, който понастоящем съставлява УПИ *-* от кв. 22, а ответникът по договор за дарение от 1997 г. е придобил УПИ *-* от кв. 22 по действащата регулация на [населено място], одобрена 1993 г. Съдът е възпроизвел и заключенията на вещото лице, включително и констатацията, илюстрирана на комбинирана скица, че границата между имотите е материализирана на място и съвпада с регулационната граница от 1978 г., съвпадаща с имотната, но по плана от 1993 г. спорното място от 34.90 кв. м. е включено в парцела на ответника, макар да не е приобщено към него посредством ограда. При така възприетите факти и с оглед представената при новото въззивно разглеждане на делото поправена искова молба, въззивният съд е посочил че след като настоящия спор е за установяване на права на собственост към момент, който предхожда образуването и влизането в сила на решението по гр. д. № 564/2004 г на ГДРС, то правата на страните към същия този минал момент не са обхванати от силата на присъдено нещо на решението по посоченото дело. Ето защо и с оглед задължителните указания на ВКС при предявен иск по чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗТСУ , какъвто е настоящия - искът не е недопустим и затова е основание за разглеждане на спора по съществото му, в какъвто смисъл е и атакуваното решение на първоинстанционният съд по настоящото дело. Счел е, че следва да се има предвид, че правния интерес на ищците да предявят иска към минал момент (този на одобряване на кадастралния план от 1993 г.) произтича именно от факта, че гр. д. № 564/2004 г на ГДРС е образувано и водено на база данните по този план, в който е допусната грешката и който не отразява правата на страните съобразно действителното фактическо и правно положение. С установяване, че този план е грешен и собствеността е в граници, различни от отразените в него, ищците от една страна ще оборят приетите за установени на база на този грешен план факти в решението по делото от 2004 г. От друга страна - с установяване с влязъл в сила съдебен акт на цитираната грешка в плана, за ищците ще възникне правото да искат неговото изменение и отразяване правата на страните съобразно вярното положение към този момент - момента на одобряване на плана през 1993 год. С това ищците ще защитят правата си и към настоящия момент като те ще бъдат вярно отразени в графичната част на плана, което е крайната цел на производството и респ. установява правният интерес от водене именно на искът за собственост към минал момент. По отношение решението по делото от 2004 г. съдът е посочил, че в него настоящите ищци са осъдени да предадат на настоящия ответник владението върху 30 кв. м., находящи се в североизточната му част. Приел е, че в съдебния акт няма индивидуализация на тези 30 кв. м., като е факт, че има и други части в североизточната част, които сега не са предмет на делото. Формирал е извод, че от решението по делото от 2004 г. не може да се установи местонахождението на спорната по това дело площ от 30 кв. м., за която е формирана сила на пресъдено нещо и при съобразяване съдържанието на диспозитива на решението по гр.д. № 564/2004 г. на ГДРС не може да се приеме, че е налице идентичност в предмета на двете дела, което да обоснове недопустимост на настоящата претенция. Възпроизвеждайки мотивите на първоинстанционния съд, окръжният съд е приел, че наследодателят на ищците е владял спорната площ по регулационната граница от 1978 г., поради което към 1993 г. следва да се приеме, че регулацията от 1978 г. е била приложена. Регулацията от 1993 г. не е приложена. Поради това съдът е приел, че към момента на одобряване на регулацията от 1993 г. ищците са били собственици на спорната площ, а съответно ответникът не би могъл да я придобие на основание сделката от 1997 г. По основанието за допускане на касационно обжалване: Очевидно неправилен е изводът на съда, че при действието на ЗКИР, в сила от 1.01.2001 г., и на ЗУТ, в сила от 31.03.2001 г., е допустимо да се предяви иск с правна квалификация чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗТСУ за установяване грешка в кадастралния план, въз основа на който при действието на ЗТСУ е одобрена дворищна регулация. Изложеното следва от различния принципен подход, заложен в ЗУТ при урегулиране на недвижимите имоти. До изменението на ЗТСУ от ДВ бр. 34/2000 г., в сила от 1.01.2001 г., дворищнорегулационния план, с който имотите за урегулират за жилищно или вилно застрояване от техния собственик, има непосредствено отчуждително действие за площите от имота, които не са включени в парцела и за площите от съседни имоти, които се придават към парцела - чл. 110 ЗТСУ-отм. При този режим след влизане в сила на дворищнорегулационния план правото на собственост върху имотите, послужили за кадастрална основа, се преобразува в право на собственост върху парцела, отреден за тези имоти, т. е. парцелните граници са граници на собствеността докато действа плана. Затова и грешката в кадастралния план, послужил като основа за одобрената регулация, се е установявала чрез специалния иск по чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗТСУ , чийто предмет е собствеността и границите на имота към момента на изработването и одобряването на кадастралния план. Решението по този иск формира сила на пресъдено нещо за собствеността и нейните граници към този минал момент, но не легитимира собствеността в границите на парцела, освен ако след постановяването му не бъде изменен одобрения дворищнорегулационен план. ЗУТ запазва действието на одобрените до влизането му в сила дворищнорегулационни планове (§ 6, ал. 1 ПР на ЗУТ), като по отношение на придаваемите части (когато имотната граница по кадастралния план, включително и вследствие на приложена предходна регулация не съвпада с регулационната граница по действащия план) дава възможност за прилагане на регулацията по реда и в срока по § 6, ал. 2 и 4 ПР на ЗУТ. След изтичане на срока и при неприлагане на одобрената по правилата на ЗТСУ дворищна регулация, отпада отчуждителното й действие - § 8, ал. 1 ПР на ЗУТ. С Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. по т. д. № 3/2010 г., ОСГК на ВКС е разяснено, че отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях, се прекратява автоматично, без да е необходимо провеждане на административна процедура за изменение на неприложения дворищнорегулационен план. Следователно при отпадане на отчуждителното действие на дворищнорегулационен план по силата на § 8 ПР на ЗУТ се трансформират границите на собствеността от парцелните граници по действащата регулация в имотните граници. Имотни са границите, следващи от осъществено придобивно основание преди урегулирането на съответния имот или тези по приложена предходна регулация. Това трансформиране на границите на собствеността настъпва както когато заварената от ЗУТ дворищна регулация е предвиждала отнемане или придаване на придаваеми части, за които не е платено обезщетение, така и в случаите, в които поради грешка в кадастралния план, въз основа на който е одобрена дворищната регулация не са били отчетени действителните граници на собствеността на съответния имот.