Решение № 11235 от 23.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10272/2011 г.

Решение № 11235 от 23.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10272/2011 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по чл. 26, ал. 7 във връзка с ал. 1, т. 5 от Изборния кодекс /ИК/. Образувано е по жалба от Политическа партия /ПП/ "Движение за права и свободи" /ДПС/ срещу Решение № 351 - ПВР/МИ от 16.08.2011 г. на Централната избирателна комисия /ЦИК/. С него се назначава Общинска избирателна комисия /ОИК/ в община Ветово, област Русе. Поддържат се доводи за незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му поради нарушения на административно производствените правила и нарушение на материалния закон относно назначаването на заместник председател и секретар на ОИК, като жалбата е в частта относно назначаването на секретар. Изразяват се в нарушение на чл. 31, ал. 3 ИК относно съотношението между парламентарно представените партии, което следва да намери отражение и в определянето на ръководния състав на ОИК. Ответникът, Централна избирателна комисия чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Четвърто отделение за да се произнесе по жалбата на основание данните по делото и закона констатира следното: С решение № 351 - ПВР/МИ от 16.08.2011 г. на ЦИК е назначена ОИК в община Ветово, област Русе в състав от 17 членове, от които са назначени председател, заместник председател и секретар. При постановяване на решението ЦИК е установила, че е постигнато съгласие при провеждане на консултациите относно броя и поименния състав на членовете на ОИК и е спорен въпроса относно заместник председателя и секретаря, констатация, отразена в протокола от 16.08.2011 г. при изготвянето на проекто решението. При изводи за спазване на процедурата по чл. 30 от Изборния кодекс ЦИК е постановила обжалваното решение. Жалбата срещу него е неоснователна. Общинските избирателни комисии се назначават от Централната избирателна комисия съгласно реда и сроковете по чл. 30 и чл. 31 ИК. Процедурата предвижда провеждане на консултации при кмета на съответната община между парламентарно представените партии и коалиции от партии и тези от тях които имат членове в Еропейския парламент, но не са парламентарно представени. В консултациите се правят писмени предложения за състав на ОИК и се представят документите по чл. 30, ал. 2 ИК, като се съставя протокол за резултатите от проведените сконсултации. Когато е постигнато съгласие по всички въпроси се изготвя предложение от кмета на общината, което се представя в ЦИК, която взема решението по него. Когато не е постигнато съгласие и не се подпише протокола от консултациите или е подписан с особено мнение се прилагат мотивите на участниците, възраженията и предложенията с цялата документация на ЦИК която взема решение за назначаване на ОИК, съгласно предложенията при консултациите и при спазване на законовите изисквания относно състава и изискванията към членовете на ОИК. Съставът на ОИК съгласно чл. 15, ал. 1 ИК се състои от председател, заместник председатели, секретар и членове като по отношение на членовете изискванията съгласно чл. 16, ал. 2 ИК са да са лица с висше образование, да отговарят на условията по чл. 3, ал. 1 и да владеят български език. По отношение състава на ОИК в разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ИК е предвидено, че представителите на една партия или коалиция от партии не могат да имат мнозинство в една и съща избирателна комисия; председателят и секретарят не могат да бъдат от една и съща партия или коалиция от партии. При липсата на специални критерии за избор на ръководните органи в състава на ОИК, в правомощията на ЦИК е да ги назначи, спазвайки цитираните разпоредби. В чл. 30, ал. 3 ИК се разпорежда прилагане на всички книжа от проведените консултации включващи и мотивите на участниците в консултациите, но те нямат задължителна сила и не обвързват ЦИК да постанови решение в този смисъл и всеки конкретен случай следва да бъде самостоятелно преценен. Право на ЦИК е при равни условия за предложените членове на ОИК да реши кой от тях да назначи. Изразените мотиви, становища и възражения не определят съдържанието на административния акт, а Централната избирателна комисия съгласно чл. 30, ал. 9 ИК в случаите когато не е постигнато съгласие назначава ОИК по направените предложения на парламентарно представените партии и коалиции от партии като в Изборния кодекс не са предвидени допълнителни критерии за оценка на членовете на ОИК при назначаването им на ръководни длъжности в нея. Не се установява нарушение по чл. 31, ал. 3 ИК тъй като изискването за запазване на съотношението между праламентарно представените парти и коалиции е относимо само до броя членовете в състава на ОИК от различните партии и коалиции, но не и по отношение на ръководните длъжности в в нея. При изложените съображения поддържаните доводи в жалбата за нарушения на материалния закон и административно производствените правила са неоснователни и същата следва да бъде отхвърлена. Воден от горното, Върховният административен съд, Четвърто отделение