Решение № 1862 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1823/2018 г.

Решение № 1862 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1823/2018 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. Турлакова, подадена чрез процесуалния й представител, срещу решение № 2296 от 20.12.2017 г. по адм. д. № 2120/2017 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена подадената от нея жалба срещу заповед № 17-819-2197/05.07.2017 г. на младши автоконтрольор в сектор " Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Варна, с която на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП й е наложена принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че неправилно съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, че разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП се отнася само за водачи, които не са притежавали свидетелство за правоуправление. От представената справка за водач/ нарушител се установява, че свидетелството за управление на МПС е отнето със заповед № 14-1228-000709/14.10.2014 г. на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за срок от 6 месеца, от която дата са минали повече от две години до датата на издаване на заповедта за налагане на процесната мярка. Липсват данни да е лишена от право да управлява МПС. Не може да се приравнява неносенето на свидетелство за правоуправление с липсата на правоспособност. Жалбоподателката притежава свидетелство за правоуправление, със срок на валидност до 11.04.2023 г. Неправилно съдът приел, че в тежест на жалбоподателката е да установи, че свидетелството за правоуправление й е било върнато. Претендира разноски за касационното производство. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена на 05.01.2018 г., в законоопределения срок, при връчено съобщение за решението на 02.01.2018 г. Разгледана по същество е основателна. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че са налице материалните предпоставки за налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП със заповед № 17-819-2197/05.07.2017 г. - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление, за срок от 6 месеца. Изложил съображения, че не се оспорват от жалбоподателката данните по представена справка – извлечение от информационните масиви на МВР за отнемане на свидетелството й за управление на МПС на 14.10.2014 г. по повод издадена заповед № 14-1228-709 от длъжностно лице в сектор "ПП" при ОД на МВР гр. Стара Загора, с която на основание чл. 171, т. 1 б. "б" от ЗДвП й е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Посочил, че съгласно чл. 20 от Наредба № I-157/01.10.2002 г. отнемане свидетелство за управление на превозни средства се извършва въз основа на: 1. влезли в сила наказателни постановления, решения или присъди, с които е наложено наказание "лишаване от право да се управлява МПС"; 2. заповед за прилагане на принудителна административна мярка, както и че наложената на 14.10.2014 г. мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП осъществява хипотезата на чл. 20, т. 2 от подзаконовия нормативен акт. Изложил мотиви, че въпреки даденото указание по реда на чл. 171, ал. 4 от АПК жалбоподателката не е ангажирала доказателства, че към момента на проверката е изтекъл срока на отнемане на нейното свидетелство за правоуправление и че същото й е било върнато. Решението е неправилно. Неоснователни са доводите, че актът е издаден от некомпетентен орган. Както е приел съдът, представена е заповед № 365 з-184/17.01.2017 г. на директора ОДМВР Варна, в която по т. 2 са посочени лицата оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, б. "д" и т. 2а от Закона за движение по пътищата, включително младши контрольор в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Варна. Чл. 171, т. 2а от ЗДвП, в редакцията действаща към момента на издаване на оспорения акт, предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година. В случая е изложено в мотивите на заповедта на 05.07.2017 г., че около 05.30 ч. в [населено място] по [улица]на около 100 м преди кръстовището с [улица] А. Турлакова управлява собствения си лек автомобил марка "Мерцедес Ц 250" с рег. № [рег. номер на МПС], без да притежава свидетелство за управление, установено след извършена справка в автоматизираните информационни системи "Административнонаказателна дейност" и "Български документи за самоличност", а именно лишена е от правоуправление на 14.10.2014 г., иззето свидетелство за управление на МПС. Според заповедта от изложените обстоятелства се установява, че са налице материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на МПС на собственика му, който управлява моторно превозно средство без да притежава съответното свидетелство за управление. На същата дата 05.07.2017 г. е издаден акт за установяване на административно нарушение № 843214, в който е посочено, че в [населено място] по [улица]в посока ХЕИ срещу ресторант "Евридей" А. Турлакова управлява собствения си лек автомобил марка "Мерцедес Ц 250" с рег. № [рег. номер на МПС], без СУМПС, справка АИС, спряно от движение МПС от 14.10.2014 г. без свидетелско за управление на моторно превозно средство. Изложените обстоятелства в заповедта за прилагане на принудителната административна мярка и в акта за установяване на административно нарушение не съвпадат. В заповедта е посочено, че жалбоподателката управлява МПС без да притежава съответното свидетелство за правоуправление, а в акта за установяване на административно нарушение - управлява собствения си автомобил без свидетелство за управление, справка АИС, управлява спряно от движение МПС. Съдът не е изискал заповедта от 14.10.2014 г. за наложената принудителна административна мярка от тази дата, посочена в оспорената пред съда заповед, но видно от представената справка за нарушител/водач със заповед № 14-1228-000709/14.10.2014 г. на водачът е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца. Както се твърди в касационната жалба, че след изтичане на 6-месечния срок за който наложена принудителната административна мярка чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, действието й е прекратено. Няма данни на жалбоподателката е било наложено административно наказание лишаване от право да управлява МПС. Не се установява да е имало друго основание за задържането му, освен това от значение е посоченото в акта основание за издаване на заповедта. Административният орган като ответна страна по делото, не е взел становище и не е изложил други съображения. Не е изяснено дали след издаване на заповедта от 14.10.2014 г., и изтичане на посочения в нея 6-месечен срок свидетелството за правоуправление е било върнато на жалбоподателката, но това обстоятелство не е от значение за незаконосъобразността на оспорената пред съда заповед, тъй като е от значение е само към момента на издаване на заповедта от 05.07.2017 г. действала ли е посочената в обжалваната заповед принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП наложена на 14.10.2014 г. и посочена като основание за издаване на оспорената пред съда заповед, а от данните по делото се установява, че действието й е било прекратено с изтичане на посочения в нея срок. Видно от справката свидетелството да управление на МПС е отнето с акт Т 720064/14.10.2014 г. и към датата на издаване на оспорената пред съда заповед срокът, за който, е отнето е изтекъл. При тези данни неправилно административният орган е приел, че на 05.07.2017 г. водачът управлява собствения си автомобил, без да притежава съответно свидетелство за управление на МПС. При това положение необосновано е прието, че е налице основание за издаване на заповедта, обжалвана пред административния съд, съгласно която МПС се управлява от собственика му, без да притежава съответното свидетелство за управление и на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП е прекратена регистрацията на МПС за срок от 6 месеца. Като не е съобразил тези обстоятелства административиня съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и да се постанови решение, с което да се отмени оспорения пред съда акт и на жалбоподателя да се присъдят претендираните разноски по делото за касационното производство 300 лв. за адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е внесено в брой и 5 лв. внесена държавна такса, съгласно представения списък. Не се претендират разноски за първоинстанционното производство.