Решение № 12689 от 28.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5041/2010 г.

Решение № 12689 от 28.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5041/2010 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Ню Ленд Дивелъпмънт" АД. гр. София, чрез законния си представител С. Стоянов, срещу решение № 14/1.03.2010 г., постановено по адм. д. № 6970/09 г., по описа на Административен съд гр. София /АС/, с което е отхвърлена жалбата на Дружеството, срещу Ревизионен акт № 2000806251/8.04.2009 г. издаден от орган по приходите при ГД на НАП София - град. потвърден с Решение № 1230/7.09.2009 г. на Директора на дирекция. "Обжалване и управление на изпълнението" /ОУИ/ - гр. София при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на закона - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че съдът не е взел предвид РД № 4743/28.12.2007 г., в който е прието, че дружеството има право на данъчен кредит, както и Протокол от 13.11.2007 г. Моли да бъде отменено решението с присъждане на направените по делото разноски за две инстанции. Ответната страна - Директорът на Дирекция "ОУИ", гр. София, чрез проц. си представител юрк. Михайлова, излага доводи за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт № 2000806251 от 8.04.2009 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП София - град, потвърден с Решение № 1230/7.09.2009 г. на Директора на дирекция "ОУИ " - София при ЦУ на НАП, с който е отказано право на данъчен кредит на Ню Ленд Дивелъпмънт" АД в размер на 7 446.19 лв. по фактура № 4/5.10.2007 г., № 5/11.10.2007 г., № 8/13.11.2007 г. и № 19/24.04.2008 г. издадени от "Камен 64" ЕООД. За да постанови обжалваното решение АС е приел, че обжалвания акт е издаден въз основа на надлежно възложена данъчна ревизия, в хода на която не са допуснати нарушения на срока за извършването й, както и нарушения при връчването на съобщения на доставчика "Камен 64" ЕООД. За неоснователно съдът е приел възражението за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като РА е издаден от лице участвало в ревизионното производство, като се е позовал на липсата на изрична забрана в кодекса, лице което е участвало в ревизионното производство да не може да издаде ревизионен акт. По същество съдът е приел, че на доставчик "Камен 64" ЕООД е редовно връчено ИПДПОЗЛ на 30.01.2009 г., като исканите документи, включително протоколи за предаване на извършената работа, не са представени. При извършените справки в информационните масиви на НАП е установено че задълженото лице е отразило в дневниците за продажби процесните фактури с изключение на издадената през м. 04.2008 г., като за проверявания период дружеството не е имало назначени лица по трудови или граждански правоотношения. От приетата по делото ССЕ съдът е приел, че не е извършена проверка в счетоводството на доставчика "Камен 64" ЕООД, поради неоткриване на на представител на дружеството. При така установеното съдът е приел, че издадените първични счетоводни документи сами по себе си не установяват реално извършени доставки. При липса на данни за материалната, кадровата и техническа обезпеченост на доставчика да извърши процесните доставки, не е безспорно доказана и реалността на доставката. За правилни в тази насока съдът е приел доводите изложени в решението на директора на Дирекция "ОУИ", че процесните фактури касаят изграждане на уличен канал на ул. "Иван Сусанин", а в становището на "Софийска вода" се споменава за обект на ул. "Борис Димовски", а в разрешението за ползване от Столична РДИСК - ул. "Родопски извор". В писмо от Столична община - Дирекция "Архитектура и градоустройство" се сочи. че за указания уличен канал е издадено разрешение за строеж № Б-335/26.10.2006 г. с изпълнител "Евро билд груп" ООД. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие с процесуалните правила фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Основният спорен момент е наличие на реалност на процесните услуги - СМР. Не се оспорва обстоятелството, че доставчика не е намерен на декларирания от него данъчен адрес, поради което не е извършена проверка в счетоводството му, както и че е дерегистриран по ЗДДС. Тези факти с оглед разпоредбите на чл. 70 от ЗДДС не биха били определящи, ако предвид останалите доказателства по делото не беше установена, предпоставката на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. От сключения договор на 18.09.2007 г. между касатора и доставчика "Камен 64" ЕООД се установява, че предмет на договора е изграждане на уличен канал и вътрешно- площадкова мрежа за обект: "жилищна сграда"- ул. "Иван Сусанин", м. Манастирски ливади, гр. София. В чл. 2 от договора страните са се споразумели, че авансовото плащане е в размер на 20 000 лева, а окончателното плащане след съставяне на актове обр. 19 за действително извършени СМР. От договора не се установява, коя от двете страни ще заплати материалите за изграждането на договорените СМР. Това обстоятелство не се установява и от представения и приет по делото Протокол от 13.11.2007 г., в който страните са посочили извършени СМР за подобект площадкова канализация и включват: положени материали, дължина на трасето и обща сума, в размер на 75 321 лева без ДДС. Действително съдът не е обсъдил приетият по делото протокол за приемане на СМР, но от него не се установява общата сума на положени материали включва ли и цената на самите материали или само услугата във връзка полагането на тръбите, шахтите и водопроводите. Видът на процесните СМР би могъл да бъде изведен от офертата на доставчика, която обаче за процесната жилищна сграда в р-н Витоша УПИ VI 920, м. Манастирски ливади - запад е в размер на 36 605 лева, като процесните 4 броя фактури са с данъчни основи 13 000 лева -авансово плащане, 10 000 лева - авансово плащане, 12 231 лева - окончателно плащане по договор от 18.09.2007 г. и 2000 лева - довършителни работи "шахти". Междувременно с влязъл в сила РА № 4743/29.01.2008 г. на дружеството - касатор въз основа на същият договор е признато правото на данъчен креди в размер на 8 000 лева, по две фактури за авансово плащане от 18.09. и 26.09.2007 г. За да се признае правото на данъчен кредит в посочения РА е прието, че към момента на издаването им, работите по изграждане на канализационната мрежа са започнали във вид на одобряване на проекти и срокове, поради което е неоснователно позоваването в касационната жалба на това обстоятелство. Към момента на издаване на фактурите през м. 09.2007 г. е прието, че е налице реалност, но в оспорения пред първоинстанционния съд РА е установено, че процесния уличен канал и вътрешно - площадкова мрежа за обект: "жилищна сграда" - ул. "Иван Сусанин", м. Манастирски ливади са изградени, поради което и законосъобразно съдът е приел, че спорния момент е реалността на процесните услуги. Така досежно площадковата канализация е посочено в приетата оферта, че цената включва изкоп с багер, ръчен изкоп, доставка и монтаж на тръба Ф 160, доставка на пясък и т. н. Налага се изводът, че доставката на материалите също е за сметка на доставчика, като изпълнението на СМР изисква и техническа обезпеченост, а именно наличие на багер. Другата приложена по делото оферта на доставчика, касае жилищна сграда в УПИ IV-1043, кв. 4, м. Кръстова вада и не е свързана с процесния договор и издадените фактури. Понятието Услуга е дефинирано в чл. 8 от ЗДДС и включва всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗДДС Доставка на услуга е всяко извършване на услуга. Във връзка с установяване на обстоятелството относно наличие или липса на доставка следва да се има предвид приложението на счетоводния принцип относно съпоставимост между приходи и разходи, съгласно чл. 4, ал. 1, т. 4 от Закона за счетоводството. По силата на посочената разпоредба разходите, извършени във връзка с определена сделка или дейност се отразяват във финансовия резултат за периода, през който предприятието черпи изгода от тях, а приходите се отразяват за периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване. Следователно, когато се анализират отделните доставки, следва да се извърши проверка относно обстоятелството, дали конкретния доставчик е осчетоводил приход във връзка с реализираната доставка, както и дали е осчетоводен насрещен разход, който да бъде съпоставим на прихода и в какво се изразява (материали, разходи за труд, разходи за подизпълнител и т. н.). От друга страна, необходимо е да се извърши проверка във връзка с осчетоводяването на разхода при получателя на доставчика, а именно: дали последния е осчетоводил разходи във връзка с конкретната доставка и налице ли е осчетоводен приход, съпоставим на този разход. В тази насока от касатора в първоинстанционното производство не са ангажирани доказателства, включително ССЕ. Поставената задача на приетата по делото ССЕ е във връзка с безспорно установени факти, поради което е неоснователно позоваването в касационната жалба на неправилност на решението като необосновано. Въпреки констатациите в решението на директора на Дирекция "ОУИ", за несъответствие в основанието за издаване на процесните фактури и обектите за които е издадено разрешението за ползване от Столична РДНСК от касатора не са ангажирани допълнителни доказателства, включително СТЕ. Претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски, на основание чл. 161, ал. 1, пр. 3 от ДОПК следва да бъде оставена без уважение, тъй като такова е присъдено от първоинстанционния съд. С оглед на изложеното, като е достигнал до същите правни изводи АС е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,