Решение № 14825 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8490/2011 г.

Решение № 14825 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8490/2011 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на областния управител на област Пловдив против решение по адм. д. № 161/2011 г. по описа на АС-Пловдив. Иска обезсилване с твърдение за просроченост на жалбата пред първоинстанционния съд или отмяна с доводи за неправилност, тъй като двете заповеди са новосъздадени, а не нови писмени доказателства по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК. Ответната страна Елена Петрова Банева оспорва касационната жалба и намира решението за правилно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. По същество е основателна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение е отменен изричен отказ на областния управител със заповед № ЗД-07-32/23.12.2010 г. да възобнови административно производство по искане от Елена П. Банева с вх. № ИГ-05-153/17.12.2010 г. По заявление от 9.04.2009 г., подадено от Елена Петрова е издадена заповед № ЗД-03-14/21.01.2010 г. на областния управител по ЗПГРРЛ, с която е определен допълнителен размер на обезщетение в полза на Елена Петрова Банева като репресирано лице, а заповедта е влязла в сила като неоспорена пред съда. С обжалваното първоинстанционно решение съдът се обосновал с хипотезата на чл. 99, т. 2 от АПК и представени две заповеди № ОА-АПО-783/2.11.2010 г. и заповед № ОА-АПО-784/2.11.2010 г. на областния управител и ги обсъдил като нови писмени доказателства от съществено значение за издаване на акта на обезщетение по ЗПГРРЛ. С тези заповеди са определени обезщетения в полза на Елена Петрова Банева като наследник на Василка Ряхова и Петър Ряхов. Решението е допустимо. Заповед № ЗД-07-32/23.12.2010 г. на областния управител е връчена на 4.01.2011 г., но в нея не е указано в какъв срок и пред кой орган подлежи на оспорване, поради което е приложим чл. 140, ал. 1 от АПК, срокът за оспорване е удължен на 2 месеца, а подадената на 20.01.2011 г. жалба е допустима. Решението обаче е неправилно, поради противоречие с разпоредбата на чл. 99, т. 2 от АПК. Само на основания чл. 99, т. 2 - 7 от АПК е допустимо страната да иска възобновяване на административно производство. Основание по чл. 99, т. 2 от АПК е налице, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Законодателят има предвид обстоятелства и писмени доказателства, които са съществували към момента на издаване на заповедта, но не са били известни на страната. В случая с двете заповеди са уважени искания за обезщетения по ЗПГРРЛ по заявления от 5.06.2009 г. и 17.06.2009 г. в качеството на Елена Петрова Банева като наследник на репресираните си родители. Следователно двете заповеди са новосъздадени писмени доказателства, съставени след заповед № ЗД-03-14/21.01.2010 г. и не представляват основание за възобновяване на административното производство по чл. 99, т. 2 от АПК. Освен това двете заповеди не доказват факти- съществували, но неизвестни на страната към момента на уважаване на искането от 9.04.2009 г. за определяне на обезщетение на жалбоподателката като репресирано лице. Всъщност всичките доводи в жалбата до АС-Пловдив са, че заповед № ЗД-03-14/21.01.2010 г. на областния управител е незаконосъобразна, защото обезщетението не обхваща целия период на лично претърпяната репресия и неправилно е приспаднато получено вече обезщетение през 1993 г., но в друго качество- на наследник. Проверката на законосъобразността на заповед № ЗД-03-14/21.01.2010 г. е можело да се извърши в производство по оспорването й пред съда, което страната е пропуснала да направи. Като е отменил отказа за възобновяване, съдът е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да се отмени, а по същество жалбата да се отхвърли като неоснователна. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение