Решение № 13504 от 16.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2571/2013 г.

Решение № 13504 от 16.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2571/2013 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационните жалби на Иванка Веселинова Димитрова и Анета Веселинова Димитрова против решение № 59/03.01.2013 г. на Административен съд - София град по адм. дело № 4553/2011 г. по описа на съда, с което са отхвърлени като неоснователни исковете им с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Дирекция за национален строителен контрол за отменени актове и действия на нейни служители, от които за ищците са настъпили имуществени и неимуществени вреди. В касационната жалба на Иванка Димитрова се поддържа, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон - чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Посочено е, че цитираната норма не поставя разграничение между различните видове административна дейност - изпълнително разпоредителната административна дейност от една страна и административно-наказателната от друга. Изложените доводи касаят исковата претенция в частта й отнасяща се до претендираните имуществени вреди, изразяващи се в направените разноски по съдебно оспорване на наказателни постановления, издадени от органи при ответника. Касационни възражения в останалата част на иска, респ. съдебното решение не се поддържат. В касационната жалба на Анета Веселинова Димитрова е посочено, че решението на административния съд, в частта касаеща съдебните разноски като вреда, причинена от съдебно оспорване по реда на ЗАНН, е постановено при противоречиви мотиви по отношение характера на наказателните постановления и приложимия ред за защита. По отношение на иска за причинени неимуществени вреди е посочено, че съдебното решение е постановено без да бъдат съобразени доказаните по делото преживени от ищците негативни емоции, както и факта, че е налице дългогодишно, тенденциозно и дискриминационно отношение от страна на ДНСК спрямо касаторите. Ответната страна - Дирекция за национален строителен контрол не се представлява и не взела отношение по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Прокурорът намира за обосновани и съобразен със съдебната практика изводите на АССГ, че заплатеното адвокатско възнаграждение по проведените административно-наказателни производства по оспорване законосъобразността на наказателни постановления не представлява имуществена вреда, нито пряка и непосредствена последица от увреждане по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Направените разноски по водене на НАХД, по което е отменено наказателно постановление, не могат да бъдат квалифицирани като вреди произтичащи от незаконосъобразен административен акт, доколкото законовата възможност да се поиска присъждане на направените разноски се определя от правилата, действащи в съдебното производство по ЗАНН, в което този акт е отменен. Върховният административен съд като прецени допустимостта на касационните жалби намира същите за допустими като редовно подадени от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ. С обжалваното решение, АССГ е отхвърлил като неоснователни предявените от касаторите искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) за присъждане на всеки от ищците обезщетение за причинените му имуществени вреди в размер на 650 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение във връзка със съдебното оспорване на НП № II-01-РДНСК-4/18.02.2008 г. и НП № II-04-РДНСК-4/10.01.2008 г., както и за причинените им неимуществени вреди в размер на 4000 лева за Иванка Димитрова и 2000 лева за Анета Димитрова, изразяващи се в преживян емоционален стрес и неблагоприятни психични преживявания, причинени им от издаденото НП № II-01-РДНСК-4/18.02.2008 г. на началника на РДНСК - Враца, ведно със законната лихва от датата на увреждане 18.02.2008 г. до окончателното му плащане. За да отхвърли исковите претенции за претърпени имуществени вреди, съдът е приел, че са налице две самостоятелни основания за това. Първото е, че хипотезата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 203, ал. 1 от АПК включва само актове, издадени и впоследствие отменени по съответния ред на АПК, а не и по други закони. Съдът е посочил, че доколкото наказателните постановления, като актове на административен орган, действащ с правораздавателна цел, като особена юрисдикция, не са индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 от АПК, тези актове са изключени от приложното поле на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като редът им за отмяна (по реда на ЗАНН, макар и препращащ относно касационните производства към АПК) е несъвместим с общия ред по АПК, което изключва възможността за оспорването им заедно с иск за вреди в хипотезата на чл. 204, ал. 2 от АПК. При тези изводи съдът е заключи, че чрез тази несъвместимост за съединяване на исковете, законодателят е свързал производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ само с производствата по издаване и отмяна на административни актове по АПК, което налага извод, че претенция по чл. 203, ал. 1 от АПК може да се предяви само за вреди от административен акт, който е издаден и впоследствие отменен по реда на АПК, а не и по друг ред/закон. Второто основание е, че предявени от ищците искове, противоречат и на ТР № 2/3 06 2009 г. на ОС на ВАС, защото в производството по административно наказателни дела не се дължат разноски. Съдът е приел, че след като разноски не се дължат в производството, по което се преценява законосъобразността на наказателното постановление, не е допустимо те да се присъждат в друго нарочно производство, провеждано по други процесуални правила и материално правни норми. В този смисъл, не се дължало обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. чл. 203 и сл. от АПК за разноски направени при обжалване на наказателно постановление. Този извод съдът извежда и от препращащата нормата на чл. 84 ЗАНН, която повелява, че за производството пред районния съд по жалби срещу наказателни постановления се прилагат разпоредбите на НПК, а същите в глава петнадесета, раздел III от НПК не предвиждат присъждане на направените от жалбоподателя разноски в това производство, включително за процесуално представителство. Посочено е, че щом приложимият процесуален закон /ЗАНН и НПК/ не признава право на жалбоподателя за разноски по водене на административно наказателно дело, то държавата не дължи заплащането им под форма на обезщетение на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Да се приеме противното означавало заобикаляне на процесуалния закон - НПК и ЗАНН. За да отхвърли исковите претенции за претърпени неимуществени вреди, съдът е приел, че констатирания опит за връчване на съставени актове за установяване на административни нарушения на двете ищци на 18.01.2008 г. представлява незаконосъобразно действие, извършено от служители на ДНСК. Същото се отклонява от предвидения в ЗАНН и НПК ред за връчване на уведомления и книжа по административно наказателните преписки. Това действие не е било извършено в резултат на административната, а на административно наказателната дейност на ответника, поради което и първият елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - при и по повод на административна дейност, не е налице. По отношение на поставената на електронната страница на органа покана за доброволно изпълнение на заповед за премахване и липсата на нейното премахване, съдът е приел, че не е доказано по делото да е било правено изрично искане за това до ответника, поради което за него да е възникнало задължение за действие, включително и разглеждайки хипотезата на чл. 256 от АПК. Съдът е приел за недоказано настъпването на твърдените неимуществени вреди, изразяващи се в неблагоприятни психически изживявания и за двете ищци. Обсъдени са представените по делото доказателства и приети свидетелски показания, чрез които са били установявани по делото преживените негативи емоции, като съдът е приел, че от същите не може да се приеме, че вредите са пряка и непосредствена последица от действията, респ. бездействията на длъжностни лица при РДНСК - Враца. РЕШЕНИЕТО Е ПРАВИЛНО. Настоящия съдебен състав напълно споделя изложените в обжалваното решение изводи за неоснователност на предявените искове, като намира че същите са резултат от подробно и пълноценно изследване на фактическата обстановка по делото и изведени при правилно приложен материален закон, като в рамките на производството не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Възраженията на касаторите по отношение правото им на обезщетение за направените от тяхна страна деловодни разходи във връзка с оспорването на процесните наказателни постановления са несъстоятелни. Законосъобразни са изводите на съда, че на обезщетение по реда на чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ, подлежат действително настъпилите вреди, които са в пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт, постановен при или по повод изпълнение на административна дейност, както и от установени незаконосъобразни действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица. Действията по съставянето на актове за установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления не са действия, равнозначни при съставяне на индивидуален административен акт по смисъл на чл. 21 АПК, нито незаконосъобразни действия на администрацията по смисъл на чл. 203, ал. 4 АПК. Съгласно константната практика на Върховния административен съд, приложимият процесуален закон ЗАНН и НПК не признават право на жалбоподателя за разноски по водене на наказателно-административно дело, поради което държавата не дължи заплащането им в исково производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Претендирането им на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е заобикаляне на процесуалния закон. След като разноски не се дължат във висящо съдебно производство, няма основание за присъждането им в друго исково производство. Освен това разноските, направени за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалване на административен акт пред съда, не представляват имуществени щети по смисъла на чл. 4 вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Същите не са в пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и не са пряка и непосредствена последица от него, а произтичат от договорно правоотношение между адвоката и лицето, търсещо правна помощ. Редът за заплащане на разноски е предвиден в процесуалните закони и тези разноски не подлежат на обезщетяване по ЗОДОВ, както правилно е приел Административният съд - София-град. Що се касае до исковата претенция за претърпените неимуществените вреди, доколкото същите в едната си част отново са обвързани от действия при и по повод административно-наказателното санкциониране на ищците, гореизложените мотиви намират съответно си място отново, доколкото тези действия не са при и по повод изпълнително-разпоредителна административна дейност. Напълно могат да бъдат приети и изводите на съда, за недоказаност на исковете по отношение на твърдението за преживени негативни емоции и психически преживявания вследствие действията и бездействията на служители при ответника, свързани с публикуването на Покана за доброволно изпълнение на Заповед № ДК-02-ВР-2/12.02.2008 г. Видно от приетите по делото свидетелски показания, същите не установяват каквито и да било преживени негативни емоции от публикуването на поканата за доброволно изпълнение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение