Решение № 4111 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4000/2015 г.

Решение № 4111 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4000/2015 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" против решение № 70 от 5.02.2015 г., постановено по адм. д. № 636/2014 г. по описа на Административен съд София - област. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорения административен акт да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответната страна - Нина Димитрова Милкина, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционния съд отменя заповед № 321/13.05.2014 г. и заповед № ЧР-09-741/13.05.2014 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело", с които на Нина Димитрова Милкина е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното й правоотношение. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена в нарушение на предписаната от закона форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед е нарушено императивното изискване на чл. 93, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.). Дисциплинарно наказващият орган иска писмени обяснения от служителката за "допуснати констатирани нарушения, подробно посочени в доклад № 1703/6.03.2014 г. от извършена проверка в хотел "Олимп". Видно от цитирания доклад е, че в същия комисията констатира общо нередности и дава препоръки за отстраняването им, но не са описани конкретни нарушения, извършени от Милкина. Освен това с доклада са дадени препоръки като само две от тях са насочени към управителя на хотела, част от тях са към началник отдел "Военно-почивно дело"- София, а останалата част са без адресат. Следователно разпоредбата на чл. 93, ал. 1 ЗДСл. е спазена само формално, като обяснения не са искани за конкретни дисциплинарни нарушения, което води до допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е достатъчно основание за отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. При издаването на заповедта са допуснати и други съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочените в заповедта констатации за неспазване на работното време от служителите на хотела, неточно отразяване на присъствието им и неактуализиране на текучеството на персонала, липсата на добра организация и контрол относно ползване на паркинг местата към хотела, както и неотстраняване своевременно на повредата на един от асансьорите са направени, без да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Не са обсъдени възраженията на служителката, че издаването на картончета и поставянето им на автомобилите на гостите на хотела е препоръчително, като последните не могат да бъдат задължени да ги поставят на автомобилите си, не е отчетено и каква е заетостта на легловата база и не е ясно колко автомобила са били на гостите на хотела и изобщо имало ли е автомобили на други лица на паркинга на хотела, извън гостите и персонала. Не е изяснено твърдението на служителката, че същата е уведомила фирмата, поддържаща асансьора за повредата му, като техника е обещал на следващия ден 01.03. - когато е извършена проверката, че ще се отстрани аварията. Освен това не е установено, че пряко задължение на Милкина е да следи за изправността на асансьорите. Не е взета предвид и готовността на служителката да предостави графиците за работа за февруари и март, както и твърдението й за допусната техническа грешка и недостига на персонал, като същевременно в заповедта липса констатация, че в резултат на неспазване на работното време, неточно отразяване на присъствието на служителите и неактуализиране на текучеството на персонала води до лошо или затруднено обслужване на гостите на хотела. Следователно като е направил извод за незаконосъобразност на оспорената заповед Административен съд София - област е постановил решение в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е и изводът на съда, че заповедта е издадена в нарушение на императивното изискване на чл. 97, ал. 1, т. 4 и 5 ЗДСл. Същата не съдържа описание на извършените от служителката нарушения. Не са посочени конкретни действия или бездействия на Милкина, с които същата е нарушила служебните си задължения. В заповедта е посочено, че "служителката е извършила сериозни нарушения на служебната и финансовата дисциплина. Превишила е правомощията си като е действала без съгласуване и разрешение от ръководството на агенцията, неспазвайки кръга на служебните си правомощия. Посочено е, че Нина Милкина не е контролирала и организирала правилното изпълнение на задълженията на служителите на сектор "Почивно дело", хотел "Олимп". Не е осъществила ефективен контрол по отношение на съхраняваните в касовата книга от служители в хотела финансови средства, което е довело до нарушение на финансовата дисциплина и е създало предпоставки за осъществяване на корупционни практики от страна на служителите на хотела." В заповедта са описани нарушенията, констатирани в доклада, описан по-горе, без същите да бъдат свързани с конкретни задължения, бездействия или действия на служителката. Следователно от така изложеното в заповедта не става ясно в какво се изразяват конкретните нарушения, извършени от Милкина, в какво е следвало да се изрази контролът и организацията за правилното изпълнение на задълженията на служителите, както и ефективния контрол по отношение на съхраняваните в касовата книга от служители на хотела финансови средства. Не става ясно ангажирана ли е отговорността на материалноотговорните лица и съответно дали допуснатите от тях нарушения са вследствие на неупражнен контрол. Относно превишаването на правомощията в заповедта е посочено, че Милкина е разпоредила две стаи от хотела, които са предвидени за ремонт, да се ползват от нея и от друга служителка на хотела, като не става ясно от кого е следвало да се иска разрешение, какви вреди са причинени на хотела или на гражданите, в резултат на това или по този начин е възпрепятстван ремонта на стаите. Посочените нарушения на формата на административния акт са достатъчно основание за незаконосъобразност на оспорената заповед. Ето защо като е достигнал до този извод първоинстанционния съд е постановил решение, което е съответно на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Законосъобразен е и изводът на първоинстанционния съд, че при постановяване на оспорената заповед е допуснато нарушение на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл. Предвид изискването за мотивиране на акта и съобразявайки нормата на чл. 91 от ЗДСл, визираща критериите при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, а именно - тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител, се налага безспорно изводът, че в заповедта за уволнение е необходимо да бъде обоснован вида и размера на наложеното наказание, което дисциплинарно наказващият орган не е сторил в конкретния случай. Изложеното по-горе обосновава правилността на извода на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като не са установени нарушения, които да обосноват ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителката. Обжалваното решение е обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изводите на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед се подкрепят от събраните по делото доказателства. Заключението на съда за постановяване на заповедта в нарушение на предписаната от закона форма, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон са направени след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и обсъждане на доводите и възраженията на страните. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора следва да се осъди изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" да заплати на Нина Димитрова Милкина направените по делото разноски в размерна 1000 лв., представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,