Решение № 3231 от 6.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12243/2017 г.

Решение № 3231 от 6.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12243/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадени две касационни жалби срещу Решение № 5319 от 28.08.2017 г., постановено по адм. дело № 4243/2015 г. от Административен съд София-град, с което съдът, в производство по чл. 203 и сл. АПК, във вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е осъдил Главна дирекция "Изпълнения на наказанията" (ГДИН) да заплати на В. Игнатов сумата от 1 500 (хиляда и петстотин) лева, представляваща обезщетение за понесени неимуществени вреди от лоши битови и хигиенни условия и храна в [населено място затвор] за периода от 04.05.2012 г. до 05.05.2015 г., както и направените по делото разноски. В останалата част, за разликата до 171 180 лева, искът е отхвърлен, като неоснователен. Първата касационна жалба е подадена от Главна дирекция "Изпълнения на наказанията" (ГДИН) при Министерството на правосъдието чрез процесуалния представител юрк. Л. Николова, в която се релевират доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по см. на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на атакуваното решение в осъдителната част. Втората касационна жалба е подадена от В. Игнатов, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в [населено място затвор], срещу решението в частта, с която искът е отхвърлен за сумата над 1 500 лева до претендирания размер от 171 180 лева. Излагат се доводи, че решението е несправедливо и се иска неговата отмяна и решаване на спора по същество, като се уважи иска изцяло. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни, за които решението е неблагоприятно, поради което са процесуално допустими. По същество са неоснователни при следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предявен от В. Игнатов, против ГДИН - София за заплащане на сумата от 171 180 лeва, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода от 04.05.2012 г. до 05.05.2015 г., по време на изтърпяване на наказание лишаване от свобода в [населено място затвор] ([населено място затвор]). Неимуществените вреди се основават на ограничена жилищна площ, недостатъчен достъп на светлина и вентилация, липса на достатъчна хигиена, наличие на паразити и насекоми, недобрата, като качество и разнообразие, храна, вследствие на които е претърпял неудобства, емоционален и битов дискомфорт, болки, страдания и негативни психически страдания при изтърпяване на присъдата си. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните, и въз основа на това е направил своите правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция, без да е необходимо да се повтарят. Безспорно е доказано, че килиите в [населено място затвор], съставляващи спалното помещение, в което е бил настанен ищецът, са пренаселени, поради което един лишен от свобода разполага с малко повече от 2 кв. м пространство, което е в разрез с разпоредбата на чл. 43, ал. 3 ЗИНЗС (в сила от 1.01.2019 г. - изм., ДВ, бр. 103 от 2012 г.); не е достатъчен достъпа на светлина и вентилация, което е нарушение на изискването на чл. 20, ал. 2 ППЗИНЗС; затворът не е достатъчно хигиеничен въпреки положените от администрацията усилия за дезинфекция; храната не е достатъчно разнообразна, тъй като плодовете и зеленчуците, месото и яйцата са в недостатъчно количество, което е нарушение на чл. 84, ал. 2, т. 1 ЗИНЗС. При тази установеност съдът обосновано е приел, че ищецът е поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното му, с влязла в сила присъда, наказание и това представлява третиране, способно да породи у него морално страдание, стрес и безпокойство, каквито той твърди, че е преживял. Искът му в тази част е основателен и доказан, тъй като е доказано незаконосъобразно бездействие на ответника да приведе условията в мястото за изтърпяване на наказания и задържане под стража в съответствие със законоустановените стандарти. За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно е необходимо да бъде установено неизпълнение на фактическо действие от страна на административен орган или длъжностно лице от администрацията, като е необходимо да съществува нормативно установено задължение за изпълнение на това действие. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС (изм. ДВ, бр. 13/2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно ал. 2 на текста за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. По силата на посочените разпоредби и общите принципи, уреждащи прилагането на чл. 3 ЕКПЧОС, администрацията на затворите и местата за изпълнение на мерките за неотклонение "задържане под стража" е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване. Европейската конвенция е ратифицирана от Рeпублика България, поради което и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията има пряко действие и съставлява част от националното право т. е. спазване на принципите на чл. 3 Конвенция представлява задължение пряко произтичащо от закон по смисъла на чл. 256 и чл. 257 АПК. На следващо място, след като в посочения исков период е безспорно доказано, че В. Игнатов е бил поставен в положение да търпи негативни и унизителни изживявания, които априори се квалифицират като унижаване на човешкото достойнство и изтезание по смисъла на чл. 3 ЕКПЧОС, то исковата претенция следва да се приеме за доказана по основание. Отговорността на държавата следва да бъде ангажирана, поради незаконосъобразното бездействие на длъжностните лица на затворническата администрация за неспазване на изискванията на чл. 3 ЗИНЗС, което бездействие е рефлектирало върху личната сфера на ищеца, накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл. 3 ЕКПЧОС. Държавата е длъжна, по силата на ЕКПЧОС и измененията на ЗИНЗС, да гарантира, че задържането в местата за това е при условия, които са съвместими с човешкото достойнство, че начинът и методът на изпълнение на тази мярка не подлагат на мъки или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането, и че предвид практическите изисквания на лишаването от свобода, доброто здравословно състояние е обезпечено. По отношение на оплакванията, свързани със завишени цени в лавката на [населено място затвор] решаващия съд обосновано е приел, че това оплакване е неотносимо към първоначално предявения иск за вреди от битовите и хигиенни условия в [населено място затвор] за посочения период, което прави претенцията неоснователна за процесния период. Съдът обосновано е приел също, че е налице пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното бездействие на администрацията на [населено място затвор] и претърпените вреди. Относно спорния въпрос - размера на обезщетението, което следва да удовлетвори ищеца - съдът е процедирал правилно като е съобразил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, преценил е продължителността и интензитета на увреждането, личните преживявания на ищеца и е приел, че сумата от 1 500 лева е достатъчна в конкретния случай. В тази връзка са неоснователни възраженията на касаторите, че съдът неправилно е оценил претърпените физически и психически страдания и неправилно е приложил материалния закон. Съдът правилно е съобразил обективните условия и тяхното отражение върху психиката и физиката на конкретното лице в светлината на нормите на ЕКЗПЧОС, времетраенето на задържането, въз основа на което изводът му за частична основателност на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно прилагане на закона. По тези съображения решението на съда, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение