Решение № 8505 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3143/2009 г.

Решение № 8505 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3143/2009 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Дунарит"-АД - гр. Русе, подадена чрез Изп. директор К. Кръстев, срещу решение № 51 от 09.01.2009 г. по адм. дело № 320/2008 г. на Административен съд - Русе, 1 състав, с което е отхвърлена жалбата против Решение № 4444-0529/23.04.2008 г. началника на МБ-Русе, потвърдено с Решение № 4444-0529/14.05.2008 г. на началника на Митница Русе, с което е отказано да се приеме преференциална ставка мито 0% за стоките по ЕАД № 4003 (АН-2/05.06.2007 г. и ЕАД № 4003) АН-4/27.06.2007 г., определена е ставка мито 6, 5% за същите стоки и е определено задължение по първото ЕАД - мито 33881, 34 лв. и ДДС 6776, 27 лв., а по второто ЕАД - мито 31353, 89 лв. и ДДС 6270, 78 лв. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения при прилагането на материалния и процесуалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли решението на АС-Русе да бъде отменено, а делото върнато за допълнително разглеждане с указание за произнасяне след изясняване на становището по случая на македонската митница. Алтернативно моли да бъде отменен оспорения административен акт и потвърдилото го решение. Ответникът - Началникът на Митническо бюро Русе в писмен отговор от 23.02.2009 г., изготвен от гл. юрк. Г. Мутафова, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е Неоснователна. За да отхвърли жалбата на дружеството АС - Русе е установил следното: На 05.06.2007 г. и на 27.06.2007 г. "Дунарит" АД е декларирало за режим внос в МБ-Русе комплект елементи за ракета срещу градушка тип МТТ 9, от Македония, като са били оформени ЕАД № 4003 (АН-2/05.06.2007 г. и ЕАД № 4003) АН-4/27.06.2007 г., като за целите на обмитяването дружеството е представило сертификати за движение на стоките EUR. 1 № А 0247715/04.06.2007 г. и EUR. 1 № А 0247716/26.06.2007 г., издадени и заверени от македонските митнически власти, удостоверяващи преференциалния произход на стоката. С писмо изх. № 19-168/7 от 03.06.2008 г. митническата администрация на Македония информира българските митнически власти, че допълнителната проверка на представените доказателства за преференциален произход е довела до заключение, че декларацията на производителя е подправена, в резултат на което стоките, предмет на сертификат за движение EUR. 1 № А 0247715/04.06.2007 г. и EUR. 1 № А 0247716/26.06.2007 г. не могат да се считат за стоки с произход Р Македония. С обжалвания административен акт е отказано да се приеме преференциална ставка мито 0% за стоките по процесните ЕАД, определена е ставка мито 6, 5% и задължения за мито и ДДС. С платежни нареждания от 24.04.2008 г. жалбоподателят е внесъл дължимите мито, ДДС и лихви. В съдебното производство жалбоподателят е представил писмо № 28-26250/2 от 10.10.2008 г. на МУ-Скопие, от което е видно, че е в ход наказателен процес № 1155/2008 г. Основният спор по делото дали процесната стока предмет на вноса може да се счита за "стока с произход" и съответно вносителят му да се ползва от митнически преференции. Съдът е изложил подробни съображения относно приложимите правни норми, като е заключил, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 20, т. 1 от регламент 2913/92 г., но при спазване на редица специфични изисквания предвидени в Споразумение за стабилизиране и асоцииране, сключено между Р Македония и ЕО и приетия към него Протокол № 4 - чл. 2, т. 2, чл. 16, чл. 17 и чл. 21 от § 1. Съгласно чл. 16 от Протокол № 4 продуктите, с произход от Македония при внос в ЕО се възползват от преференциалния режим при представяне на сертификат за движение EUR. 1 или в случаите, посочени в чл. 21, § 1 при декларация, изготвена от износителя върху фактура или всякакъв друг търговски документ. Съдът е приел, че упражнявайки правомощията си по чл. 32 от Протокол № 4 и чл. 84, ал. 1 от ЗМ митническите органи са извършили проверка на достоверността на така представения документ за произход, а македонските митнически власти са упражнили правомощията си по чл. 32, т. 3 от Протокол № 4 и в резултат на извършената от тях проверка са констатирали, че проверения сертификат за движение EUR. 1 не може да се счита за основание за преференциален внос, тъй като декларацията на производителя е подправена. АС е отбелязал, че въпреки дадените му възможности жалбоподателят не е установил по безспорен начин, че представените от него сертификати за движение EUR. 1 са действителни и могат да се ползват като доказателствено средство с цел получаване на преференции. Съдът е счел, че с представеното писмо на македонските митнически власти /изх. № 19-168/7 от 03.06.2008 г. (е опровергана не само автентичността на процесните сертификати за движение EUR. 1, но и достоверността на информацията по отношение действителния произход на стоката. Решаващият съд е развил и подробни съображения относно характера на цитираното по-горе писмо на македонските митнически власти, като е приел, че същото е официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 144 АПК. Неоснователно според АС е оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение изразяващо се в незапознаването на жалбоподателя с писмото на македонските митнически власти. Това нарушение според съда не е съществено, тъй като жалбоподателят е бил уведомен за съдържанието на отговора и при съдебната проверка се установява идентичност между двете. Освен това непредставянето на отговора не е повлияло върху организиране на защитата на жалбоподателя в административното или съдебното производство. С оглед изложеното АС - Русе е отхвърлил жалбата на дружеството. Така постановеното решение е правилно. В чл. 16 на приетия в изпълнение на Споразумението Протокол № 4 е посочено, че продуктите, с произход от Общността се възползват от преференциалния режим при представяне на сертификат за движение ЕUR1 или в случаите, посочени в чл. 21, § 1 при декларация, изготвена от износителя върху фактура или всякакъв друг търговски документ. Съгласно чл. 21, т. 3 от Протокол 4 износителят, изготвящ декларацията върху фактура трябва да бъде готов да представи по всяко време по искане на митническите власти на страната на износа, всички необходими документи, доказващи произхода на описаните продукти, както и изпълнението на другите изисквания на Протокол 4. От доказателствата по делото е видно, че касаторът е извършил внос на стока, за която е представил декларация върху договора за покупко-продажба при условията на чл. 21, б. "б" от Протокол 4. При вноса митническата декларация е била оформена съгласно изискванията на чл. 68 от Закона за митниците (ЗМ) и на основание чл. 69 от същия е била незабавно приета от митническите органи. С цел избягване заобикалянето на мита Европейските общности и техните страни-членки и Република България са приели в Протокол 4 правила за издаване, валидност, съхраняване на документите и доказателствата за произход. Установени са и разпоредби за административно сътрудничество. Упражнявайки правомощията си по чл. 32 от Протокол 4 и чл. 84 от ЗМ митническите органи са извършили проверка на достоверността на така представения документ за произход. Македонските митнически власти са упражнили правомощията си по чл. 32, т. 3 от Протокол 4 и в резултат на извършената от тях проверка са констатирали, че проверените сертификати за движение EUR. 1 не могат да се считат за основание за преференциален внос, тъй като декларацията на производителя е подправена. Правилни са доводите на АС, че издаденото от македонските митнически власти писмо е официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК. Той е изготвен от длъжностно лице в кръга на службата му по установената форма и ред. С оглед на това съставлява годно доказателство за извършените от него действия. Като официален свидетелствуващ документ, той притежава материална доказателствена сила, която обвързва съда, че фактите, предмет на удостоверителното волеизявление са такива, каквито се твърдят в документа. Правилно е становището на първоинстанционния съд, че с официалния документ на македонските митнически власти е опровергана не само автентичността на сертификатите за движение на стоки EUR1., но и достоверността на информацията по отношение действителния произход на стоката. Правилно съдът е приел, че не са налице годни доказателства, установяващи по надлежния ред произхода на внесената стока, поради което не са налице условия за освобождаване от дължимите за вноса митни сборове. Настоящият състав намира, че Административен съд - Русе е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи и при правилно прилагане на материалния закон, с оглед на което решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, първо Д А" отделение