Решение № 15390 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12439/2016 г.

Решение № 15390 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12439/2016 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Е. Х. П." ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. Надежда-4, бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., представлявяно от Е. И. - управител, срещу решение № 5885/15.09.2016 г., постановено по адм. д. № 6241/2015 г. на Административен съд С. град /АССГ/. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ № Р-2213-1311066-091-01 от 4.12.2014 г. издаден от органи по приходите в ТД на НАП С. - град, потвърден с решение № 429/25.03.2015 г. на Директора на дирекция "ОДОП" С. С оспорения РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит по всички фактури издадено от "Концепт ню" ЕООД за период от 23.09.2013 г. до 31.10.2013 г. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Неправилни, според касатора са изводите на съда, относно реалността на доставките по фактурите издадени от "Концепт ню" ЕООД. В хода на съдебното производство е установено, че по всички фактури има плащания на договорената цена по банков път, което обстоятелство не е обсъдено от първоинстанционния съд. На второ място се твърди, че ревизионният акт издаден срещу доставчика, не обвързва жалбоподателя и не може направените изводи в ревизионно производство срещу трето лице, да имат отношение за възникване право на данъчен кредит по отношение на "Е. Х. П." ЕООД. Въз основа на тези доводи, претендира отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което ревизионния акт да бъде отменен. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП С., чрез процесуален представител в проведеното по делото открито съдебно заседание, заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да остави решението в сила, тъй като в хода на производството не се доказва реалност на извършените доставки, което е основан предпоставка за признаване на правото на данъчен кредит. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителя на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението се преценява като правилно и законосъобразно. Съдът, подробно е обсъдил и съпоставил събраните по делото доказателства и въз основа на тях е формирал правилна преценка за законосъобразност на РА. Правилно авансовите плащания са счетени от съда за извършени при отсъствие на облагаеми доставки, поради което данъчният кредит е начислен без наличие на реална доставка. Предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като обосновано и постановено в съответствие с изискванията на процесуалните правила и приложимия материален закон. Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на оспорване пред АССГ е бил ревизионен акт № Р-2213-1311066-091-01 от 04.12.2014 г. издаден от органи по приходите в ТД на НАП С.-град, потвърден с решение № 429/25.03.2015 г. на Директора на дирекция "ОДОП" С., с който са установени задължения в размер на 132 046 лв. за ДДС и лихви 15 338 лв., в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит за месец септември на 2013 г. по фактури за доставка на стоки от "Концепт ню" ЕООД, като доставката по фактурите е обозначена само "съгласно договор". С обжалваното в настоящото производство решение, АССГ е отхвърлил жалбата на "Е. Х. П." ЕООД срещу РА и го е осъдил да заплати на данъчната администрация разноски в размер на 4003 лв. За да постанови този резултат първоинстационният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК и същия е издаден в съответствие с материално правните разпоредби. Според мотивите на обжалваното решение на касатора е отказано право на приспадане на данъчен кредит за месец септември 2013 г. в размер на 132 046,08 лв. главница и лихви в размер на 15 338, 39 лв. по фактури за доставка на стоки от "Концепт ню" ЕООД. От общо петдесет броя фактури, право на приспадане на данъчен кредит е откзано по 37 броя. В процесните фактури е вписано като основание за плащане само "съгласно договор". Съдът е приел, че действително по делото са представени договори между "Концепт ню" ЕООД и "Евро хаус пропърти" ЕООД, но е останало недоказано, че описаните в договорите машини са именно фактурираните. Нещо повече липсва място на доставка по тези договори, както и складови помещения, в които могат да бъдат съхранявани доставките. В хода на съдебното производство са установени само авансови плащания без да се доказва, че насрещното изпълнение е дължимо или предстои да бъде изпълнено, процесните фактури според първоинстанционния съд не обективират данъчно събитие, което попада в обхвата на ЗДДС и следователно не е възникнало право на приспадане на данъка. Посочено е в съдебното решение, че доказването на действително получената или подлежаща на получаване насрещна престация е основополагащо за законосъобразното признаване и упражняване на правото на данъчен кредит по чл. 6, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 25, ал. 2 и чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Изрично първоинстанционния съд е указал на жалбоподателя задължението му да установи въз основа някакви обективни факти твърди, че процесните машини предмет на договорите с доставчика са му предавани. Съставяни ли са приемо-предавателни протоколи или да посочи място където се съхраняват тези машини. Такива доказателства не са представени. След като е обсъдил представените договори заедно с другите писмени доказателства приложени по делото съдът е направил извод, че процесните фактури обективират само плащане от страна на жалбоподателя без да има насрещна престация, поради което е направил заключение че действителната вола на страните не е била да бъдат изпълнени доставките на различните машини. Прието е, че за извършените авансови плащания от жалбоподателя като купувач не са прехвърлени права на собственост върху стоки, т.е. доставка не е осъществена, а сроковете за изпълнение са изтекли, поради което е налице само плащане от едната страна по договора. Което обосновава законосъобразността на извода на приходните органи относно възникване на правото на данъчен кредит. Обжалваното решение е правилно. Неоснователно е възражението на касатора за неправлиност на решението поради нарушение на материалния закон. Правото на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и чл. 25, ал. 1 от ЗДДС е предпоставено от извършена реална доставка на стоки, което означава доставчикът да се е разпоредил със стоката, като я е предал във фактическата власт на получателя. Реалното предаване на машините по сключените между касатора и "Концепт ню" ООД договори, не е осъществено както правилно е приел първоинстанционния съд. В хода на ревизионното производство, органите по приходите са приели, че не са налице реални доставки, това е твърдение за отрицателни факти. В тежест на ревизираното лице е било да установи положителните факти от които черпи права. Такива доказателства не са събрани. Наличието на счетоводни документи и тяхното счетоводно отразяване не е достатъчно, за да се приеме, че са изпълнени изискванията на чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 71 ЗДДС. В тежест на получателя по доставката е след като претендира правото на данъчен кредит, да представи доказателства за изпълнението й. И това не са документи, с които не може да се снабди, това са такива доказателства за установяване на доставката, които заедно със своя доставчик съставят. Както правилно е отбелязал първоинстанционния съд - приемо-предавателни протоколи; доказателства за съхранение на машините и т.н. Фактът, че в процесните фактури на предмета на доставката е посочено "съгласно договор" не е достатъчно да установи, че се касае точно за тези договори и още по малко да се признае правото на данъчен кредит. Необходимо да се установи изпълнението на доставката, независимо, че се касае за авансови плащания. Данъкът е изискуем при получаване на плащането. Това означава, че за да се извърши авансово плащане, за страните по договора трябва да е ясно, че доставката на стоки, която е договорена между тях ще бъде осъществена. Законът допуска приспадане на право на данъчен кредит за реално осъществени доставки, а не само за договорени, респ. заплатени частично или изцяло без да е доказано тяхното изпълнение. За да се приспадне данъчен кредит по авансови плащания, следва към момента на авансовото плащане всички елементи на данъчното събитие, т. е. на бъдещата доставка на стоки или услуги, да са вече известни и следователно стоките или услугите да са точно определени в момента на авансовото плащане. В процесния случай това не установено по безспорен начин. В този смисъл са неоснователни твърденията в касационната жалба, че от съда не е отчетено обстоятелството, че се касае за авансово плащане по договор. АССГ е обсъдил този факт, но той не променя изискването да бъде доказано реалното предаване на стоките, за да възникне право на данъчен кредит. Твърденията в касационната жалба, че се касае за установени авансови плащания, не променят липсата на доказателства за реална доставка на договорените между страните машини и съображения. Независимо дали плащането е авансово или при получаване на доставката е необходимо да бъде установено реалност на тази доставка. А доказателства в този смисъл по делото няма. Правилно е постановено от АССГ, че без основание е ползван данъчен кредит, тъй като процесните фактури не обективират данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС. Н. е доказано действително получаване или подлеожаща на получаване доставка, която е основполагаща за законосъброзно възникване на правото на данъчен кредит. Не се възприема и наведения довод относно нарушено право на защита на ревизираното лице, тъй като ревизиращите органи и съдът се позовават на РА съставен на доставчика "Концепт ню" ООД. Няма пречка да бъде направено позоваване на РА, съставен на доставчика на РЛ, тъй като се касае за една и същи фактури, по които установените факти са едни и същи. Освен това в хода на ревизионното производство е касатора е имал възможност да се защити, като събере доказтелства и оспори констатациите на органите по приходите. Правилно са разрешени спорните по делото въпроси при правилно разпределение на доказателствената тежест и при съвкупен анализ на всички събрани по делото доказателства. Направеният извод от първоинстанционния съд за материална законосъобразност на РА, кореспондират с доказателствата по делото. По тези съображения настоящият съдебен състав на Осмо отделение на ВАС, намира, че касационната жалба е неоснователна, като не се констатират основания за отмяна на обжалвания съдебен акт и същият като валиден, допустим и правилен следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - С. за разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция е основателен. Съгласно чл. 161, ал. 1 изречение трето от ДОПК на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. При определяне размера на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение настоящата инстанция съобрази материалния интерес по делото, поради което счита, че на ответника следва да се присъдят разноски, определени на основание чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 4003 лв. за касационно производство, които се възлагат в тежест на "Е. Х. П." ЕООД. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховен административен съд, Осмо отделение