Решение № 12207 от 1.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10223/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) София при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника юрк. Славчева, срещу Решение 24860/21.07.2025 г., постановено по адм. дело 12766/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на ЦАПК Прогрес Груп АД е отменен Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) П-22221424138942-004-001/20.08.2024 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 1450/05.11.2024 г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, и делото е върнато като преписка за ново произнасяне. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се изводът на административния съд, според който АПВ е незаконосъобразен поради нарушение на изискването за съразмерност, предвидено в чл. 219 ДОПК. Твърди, че след като на дружеството е образувано изпълнително дело, то следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 169 ДОПК, поради което всички задължения, представляващи главница, следва да се разглеждат като група и първи да бъдат погасени. В тази връзка сочи, че недължимо платената от ЦАПК Прогрес Груп АД е прихваната за погасяване единствено на главници, като е налице съразмерност. Аргументира съвместно приложение на разпоредбите на чл. 169 и чл. 219 ДОПК, противно на мотивите на административния съд. Искането, поддържано и в съдебно заседание, чрез пълномощника юрк. Зарева, е за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата против процесния АПВ. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции, включително за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът ЦАПК Прогрес Груп АД, чрез пълномощника адв. Димитрова, в подаден писмен отговор и писмени бележки, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на оспореното решение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд София-град е бил АПВ П-22221424138942-004-001/20.08.2024 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 1450/05.11.2024 г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който е извършено прихващане на недължимо внесена сума 265 884,67 лв., и начислената за това законна лихва в размер на 70 331,01 лв., срещу данък върху доходите на чуждестранните юридически лица за 2015 г. (за периода 01.10.2015 г. 31.12.2015 г.) за размер от 323 079,93 лв., както и за данък върху доходите на чуждестранните юридически лица за 2016 г. (за периода 01.01.2016 г. 31.03.2016 г.) за размер от 13 135,75 лв. От фактическа страна, административният съд е приел за установено следното: На дружеството е проведена ревизия, приключила с издаване на РА Р-29002920007799091-001/30.09.2021 г. на органи по приходите при ТД, ГДО, с който са му определени задължения за данък върху доходите на чуждестранните ЮЛ за 2014 г. в размер на 2 019 151,91 лв., ведно 1 365 667,12 лв. лихви. При оспорване по съдебен ред, с Решение 9031/22.07.2024 г., постаноновено по адм. дело 11285/2023г. по описа на ВАС, е отменено Решение 5813/05.10.2023 г., постановено по адм. дело 4709/2022 г. по описа на Административен съд София-град, като е прогласена нищожността на РА и преписката е изпратена на компетентния орган. Междувременно, от страна на дружеството, по сметка на НАП, в периода от 29.10.2021 г. до 13.02.2023 г., са внесени суми в общ размер на 265 884,67 лв. във връзка с оспорения РА. С резолюция за извършване на проверка П-22221424138942-ОРП-001/05.08.2024 г. е възложено извършването на проверка за задълженията на дружеството за данък върху доходите на чуждестранните юридически лица за периода от 01.10.2014 г. до 31.12.2014 г. С искане от 08.06.2024 г. до Директора на Дирекция Събиране при ТД на НАП София от ЦАПК Прогрес Груп АД е поискана отмяна на наложените обезпечителни мерки по РА Р-29002920007799091-001/30.09.2021 г., както и да му бъдат възстановени заплатените суми, ведно със съответните лихви. Искането е препратено за приобщаване към възложената проверка. В резултат е издаден процесният АПВ П-22221424138942-004-001/20.08.2024 г., с който на ЦАПК Прогрес Груп АД е признато правото на възстановяване на недължимо внесени суми за данък върху доходите на чуждестранните юридически лица в общ размер на 265 884,67 лв. и е начислена лихва за забава в размер на 70 331,01 лв. за времето от внасянето на сумата до издаване на АПВ. В рамките на производството е установено, че срещу дружеството е образувано изпълнително дело 210951062/2021 г., по което задълженията са 5 603 291,35лв. С разпореждане за присъединяване с изх. С220029-105-0480415/16.12.2022 г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП София в изпълнителното производство са присъединени и вземанията по РА 29002921006915-091-001/08.11.2022 г., издаден на дружеството. С оспорения акт е извършено прихващане на недължимо внесена сума по прогласения за нищожен РА в размер на 265 884,67 лв., както и начислената законна лихва в размер на 70 331,01 лв., срещу данък върху доходите на чуждестранните юридически лица за 2015 г. (за периода 01.10.2015 г. 31.12.2015 г.) за размер от 323 079,93 лв., както и за данък върху доходите на чуждестранните юридически лица за 2016 г. (за периода 01.01.2016 г. 31.03.2016 г.) за размер от 13 135,75 лв. При оспорване на АПВ по административен ред, същият е потвърден в цялост от горестоящия орган. Първоинстанционният съд, след извършена проверка съгласно чл. 146 и чл. 168 АПК, както и на основание чл. 160, ал. 2 ДОПК, е приел, че актът е издаден от компетентни органи, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон и преследваната от него цел. Според административния съд е спазена последователността при погасяване по чл. 169, ал. 8 ДОПК, както и конкуренцията на групите по чл. 219 ДОПК, но не и изискването за съразмерност, тъй като съгласно справка за общите задължения по изпълнителното дело, освен прихванатите задължения за данък върху доходите на чуждестранните юридически лица, дружеството има множество задължения за ДДС, корпоративен данък и здравно осигуряване, като всички попадат в групата по чл. 219, ал. 1, т. 1 ДОПК, което не е съобразено от административния съд. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил точно и пълно относимите към предмета на спора факти, въз основа на които е формирал правилни изводи по приложението на материалния и процесуален закон, които се споделят и от настоящата инстанция. Съгласно чл. 128, ал. 1 ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Съгласно чл. 168, т. 2 ДОПК прихващането е един от начините за погасяване на публични вземания. Разпоредбите на чл. 169, ал. 1 - 7 ДОПК уреждат последователността на погасяванията до образуване на изпълнителното производство, като според ал. 8 след образуване на изпълнителното дело ал. 3, 3а, 3б, 4, 5 и 6 не се прилагат, като публичните вземания се погасяват в следната последователност: разноски, главница, лихви. Конкуренцията между публичните вземания в рамките на принудителното изпълнение е уредена в чл. 219, ал. 1 ДОПК, според който, когато производството е за събиране на разнородни публични вземания и имуществото на длъжника не е достатъчно за тяхното погасяване независимо от прилаганите способи или от реда, по който се събират тези вземания, постъпленията до изчерпването им се разпределят по следния ред: 1. за данъчните и митническите задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски - съразмерно; 2. за други публични задължения, които постъпват направо в държавния и/или местния бюджет - съразмерно; 3. за други публични вземания - съразмерно. В конкретния случай безспорно е установено, че по отношение на дружеството е налице образувано изпълнително дело 210951062/2021 г., като размерът на задълженията, които подлежат на разпределение от публичния изпълнител, е 5 506 354,35 лв. Извършеното с АПВ прихващане е между недължимо внесена сума по прогласения за нищожен РА в размер на 265 884,67 лв., както и начислената законна лихва в размер на 70 331,01 лв., и данък върху доходите на чуждестранните юридически лица за 2015 г. (за периода 01.10.2015 г. 31.12.2015 г.) за размер от 323 079,93 лв., както и за данък върху доходите на чуждестранните юридически лица за 2016 г. (за периода 01.01.2016 г. 31.03.2016 г.) за размер от 13 135,75 лв. Правилно и обосновано административният съд е приел, че при извършеното с оспорения АПВ прихващане е спазена последователността при погасяване съгласно чл. 169, ал. 8 ДОПК, доколкото е извършено прихващане на недължимата сума с изискуема главница за данък върху доходите на чуждестранните юридически лица. Извършеното прихващане е съобразено и с правилото на чл. 219, ал. 1 ДОПК относно конкуренцията на групите по чл. 219 ДОПК, тъй като видно от справката за задълженията, плащанията по които подлежат на разпределение от публичен изпълнител, има и други задължения (по наказателни постановления; фишове и разноски за застрахователна оценка). Правилно съдът е приел, че е допуснато нарушение на императивното изискване на чл. 219, ал. 1, т. 1 ДОПК относно съразмерността при погасяването, тъй като с АПВ са прихванати суми единствено за данък върху доходите на чуждестранните юридически лица при наличие на задължения по изпълнителното дело за ДДС, осигурителни и здравни вноски и корпоративен данък на нефинансови предприятия всички представляващи задължения от групата по чл. 219, ал. 1, т. 1 ДОПК. Противно на твърденията на касатора, съдът не е мотивирал отмяната на АПВ с правни съображения относно колизия между чл. 169, ал. 8 и чл. 219, ал. 1, т. 1 ДОПК, напротив приел е, че правилното приложение на относимия материален закон изисква да е спазен както редът за погасяване първо на главници, (при липса на данни за разноски), така и изискването за погасяване на данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски, т.е. задължения, спадащи към първия ред. Основанието за отмяна на акта е нарушение изискването за съразмерно разпределяне на сумите за погасяване на главници между всички задължения от групата по чл. 219, ал. 1, т. 1 ДОПК, което впрочем процесуалният представител на касатора в съдебно заседание намира за правилно. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че прихващането на недължимо внесената сума правилно е сторено единствено срещу главници за данък върху доходите на чуждестранните юридически лица, доколкото това са задължения, за които срокът за внасяне към датата на плащане изтича най-скоро по аргумент от чл. 169, ал. 5 ДОПК, тъй като същата е неприложима след образуване на изпълнително дело съгласно чл. 169, ал. 8 ДОПК, какъвто именно е настоящият случай. Неотносимо спрямо процесния казус е цитираното в касационната жалба Решение 1338/30.01.2018 г., постановено по адм. дело 6190/2017 г. по описа на ВАС, доколкото същото е постановено при различна фактическа обстановка спорът между страните е бил концентриран до това следва ли органът по приходите да разпредели част от прихванатата сума за погасяване на лихви във връзка с невнесени в срок задължения за данъци, при положение че към датата на разпределението са съществували неплатени главници за данък дивидент и осигурителни вноски, които обаче към датата на издаване на АПВ все още не са били присъединени към изпълнителното дело с влязло в сила разпореждане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение