Решение № 10044 от 24.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7555/2008 г.

Решение № 10044 от 24.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7555/2008 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалбата на Иванка Митева Томова, срещу решение № 394/20.03.2008 г., по адм. д. № 2538/2007 г. на Административен съд - Варна. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, като се претендира неговата отмяна. Ответните страни не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на Иванка Митева Томова срещу Заповед № ДК-10-62/5.11.2007 г., на началника на РДНСК - Варна, с която на основание чл. 216, ал. 5 ЗУТ, е отменено разрешение за строеж № 188/2.08.2007 г., на главния архитект на Община Аксаково, относно строеж: "Ремонт на таван и укрепване на покривни конструкции на съществуваща жилищна сграда" в УПИ Х-558 в кв. 40 по плана на Аксаково. Съдът констатира допустимост на жалбата, преценявайки съвкупно законовите предпоставки за допустимост на жалбата, но разглеждайки последната по същество прави извод за неоснователност. Обсъждайки условията за законосъобразност на административния акт, прави извод за законосъобразност на Заповед № ДК-10-62/5.11.2007 г., на началника на РДНСК - Варна, като същата е издадена от материално компетентен орган, в рамките на законовите му правомощия, издадена е в изискуемата форма с изложени подробни мотиви. Разглеждайки жалбата по същество първоинстанционният съд констатира липсата на доказателство за сключен нотариално заверен договор за надстрояване между съсобствениците, което е абсолютна законова предпоставка за издаването на законосъобразно разрешение за строеж и завършването на едно законно надстрояване на сграда, която се намира в режим на Етажна собственост. Поради липсата на посочения договор, съдът счита че заповедта на РДНСК - Варна, с която се отменя процесното Разрешение за строеж е напълно законосъобразно, а от там и неоснователна депозираната жалба. Отричат се твърденията на жалбоподателката, че настоящия казус попада в хипотезата на чл. 185, ал. 1 от ЗУТ, като визира, че с инвестиционният проект се предвижда надграждане на съществуващата сграда с 1.5 м., което е представлява съществено изменение на тавана и покрива - обща част на сградата Решението е правилно и законосъобразно. По отношение на твърденията на жалбоподателката, че жалбата до Началника на РДНСК - Варна е недопустима, тъй като същата не е подадена в срок, същите се явяват недоказани. По делото е приложена обратна разписка с вх. № АК-2511-08.497/15.10.2007 г., от която ясно личи, че ответницата Марийка Атанасова е узнала за издаването на Разрешението за строеж именно на тази дата. В първоинстанционното производство не се доказва факта на узнаване да е станал преди горепосочената дата. Ето защо, твърденията на жалбоподателката за просрочване на жалбата са неоснователни и недоказани, а депозираната жалба до РДНСК - Варна е подадена в срок, поради което последната е процесуално допустима. Сградата, която е обект на Разрешението за строеж и инвестиционният проект е собственост на жалбоподателката и ответниците - Първолета Томова и Марийка Атанасова, т. е сградата е в режим на етажна собственост. Разпоредбата на чл. 183, ал. 2 от ЗУТ изрично предвижда, че надстрояване или пристрояване на сграда - етажна собственост, се разрешава въз основа на договор за учредяване на право на надстрояване или пристрояване със собственика на урегулирания поземлен имот в нотариална форма и декларация - съгласие с нотариална заверка на подписите от всички собственици в етажната собственост. В случая липсва, както договор, така и декларация-съгласие на етажните собственици, т. е. липсва една от предпоставките за издаването на законосъобразно разрешение за строеж. Неоснователни се явяват твърденията на жалбоподателката, че в случая се прилага разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗУТ, в която са визирани изключенията, при които не се изисква декларация-съгласие на останалите собственици. Касае се за случаите, в които не се променя предназначението на собствени обекти и помещения, не се изменят съществено общите части на сградата и пр. От заключението на приложената по делото СТЕ и инвестиционен проект, ясно личи, че се предвижда надстрояване на съществуваща сграда с височина 1.50 м. и еркер. При проектираното надстрояване се обособява подпокривно пространство, състоящо се от складови помещения, килер и хоби. По конструктивен проект е предвидено и изграждане на четири броя шайби и обрамчване на носещите зидове с четири броя самостоятелни колони. По силата на приложеният нотариален акт, подпокривното пространство е обща част на сградата, а съгласно горепосочените инвестиционен проект и разрешение за строеж с процесното надстрояване се обособяват нови помещения и съществено се променя сегашното състояние на покрива и подпокривното пространство. Това обстоятелство изключва прилагането на разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗУТ, като следва да съблюдава разпоредбата на чл. 183, ал. 2 от ЗУТ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният Административен Съд, второ Отделение