Решение № 5595 от 26.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2099/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Районно управление гр. Кърджали към ОДМВР – Кърджали, подадена чрез юрк. М. Петрова, срещу Решение № 87 от 13.01.2026г. по адм. дело № 621/2025 г. по описа на Административен съд – Кърджали. С обжалваното решение е отменено Решение с УРИ:1947р-24658/16.10.2025 г. на началник на РУ-Кърджали при ОДМВР-Кърджали, с което на основание чл.155, ал.1, във вр. с чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ е отнето Разрешение №20190482932 за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие, издадено на Х. Е. А., както и са иззети за временно съхранение: ловна пушка “ИЖ 54“, кал.12 №П1713; ловна карабина „Арсенал“, кал.7,62х39, №IM371080 и ловна карабина „TIKKA“, кал.30-06, №Y67694, придобити за ловни цели. Касационният жалбоподател сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага аргументи, че лицето е изключено от Сдружение на ловците и риболовците - град Кърджали, с което е лишено от правото на лов. Лишаването от членство и правото на лов е абсолютна предпоставка за отнемане на издаденото разрешение за носене, употреба и съхранение на ловна пушка, придобита за ловни цели. Според касатора към момента на издаване на административния акт е било налице правното и фактическо основание за неговото постановяване. Доколкото органът действа в условията на обвързана компетентност, при наличието на обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ издаденият акт е законосъобразен. Иска се отмяната на съдебния акт и постановяването на друг за отхвърляне на жалбата срещу административния акт. Ответникът по касационната жалба – Х. Е. А. от [населено място], общ.Кърджали, чрез адв. Сариев, оспорва касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е Решение с УРИ:1947р-24658/16.10.2025 г. на началник на РУ-Кърджали при ОДМВР-Кърджали, с което на основание чл.155, ал.1, във вр. с чл.58, ал.1, т.10 ЗОБВВПИ е отнето Разрешение №20190482932 за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие, издадено на Х. Е. А., както и са иззети за временно съхранение: ловна пушка “ИЖ 54“, кал.12 №П1713; ловна карабина „Арсенал“, кал.7,62х39, №IM371080 и ловна карабина „TIKKA“, кал.30-06, №Y67694, придобити за ловни цели. За да отмени административния акт, първоинстанционният съд е приел, че представените по делото доказателства не доказват отпадане на основанието за притежаване на оръжие за ловни цели по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, тъй като не е спазена процедурата по чл. 23а, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД). При тези обстоятелства съдът е отменил оспорения административен акт като незаконосъобразен - постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело до неправилно приложение на материалния закон. Решението е правилно. Съдът е установил съответстваща на доказателствения анализ фактическа обстановка, която не се спори между страните. Спорът между страните е осъществена ли е материалноправната предпостака за издаване на обжалвания административния акт. Органът е посочил като основание за издаване на административния акт чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. В т. 10 законодателят въздига като условие за издаване на разрешение наличието на основателна причина (в случая за ловни цели), която по несъмнен начин да обоснова издаването на разрешението. Първоинстанционният съд правилно е приел, че ЗЛОД предвижда процедура по изключването на ловец от ловното сдружение и отнемането на ловния му билет. Съгласно разпоредбата на чл. 23а, ал. 1 ЗЛОД изключването на ловец от ловното сдружение се извършва с решение на управителния съвет. Съгласно ал. 2 в 7-дневен срок от приемането на решението на управителния съвет за изключване на лице от състава на ловното сдружение председателят на сдружението уведомява писмено за това директора на държавното горско стопанство и съответното държавно ловно стопанство. Съгласно ал. 3 директорът на държавното горско стопанство или държавното ловно стопанство отнема билета за лов на лицето по ал. 1. Съгласно ал. 4 в 7-дневен срок от отнемане на билета за лов по ал. 3 директорът на държавното горско стопанство или държавното ловно стопанство вписва това обстоятелство в регистъра по чл. 23, ал. 7 и уведомява писмено Министерството на вътрешните работи за отнемането на издаденото разрешение за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за ловни цели. В настоящия случай, видно от препис-извлечение от протокол №5 от заседание на УС на Сдружение на ловците и риболовците - Кърджали, проведено на 25.09.2025 г., по т.3 от дневния ред на това заседание, УС е взел решение за налагане на наказание „лишаване от членство“ за срок от една година на ловеца Х. Е. А., на основание чл.23, ал.1,б.“б“ от Устава на СЛР - Кърджали, във връзка с писмо изх.№12561/02.12.2024 г., за нарушаване на традиционно установените правила за ловна и риболовна етика, съгласно Устава на сдружението /достъпен в публичния регистър на сдруженията с нестопанска цел/. За горното решение на УС на СЛР, началникът на РУ-Кърджали е бил уведомен с писмо изх.№109/30.09.2025 г. Няма данни това решение да е било връчено на жалбоподателя. Правилен е изводът на състава на АС гр. Кърджали в насока, че в случая оспореният акт е издаден въз основа на решението на УС на СЛР Кърджали, с което на Х. А. е наложено наказание лишаване от членство за срок от една година, според полученото писмо изх.№109/30.09.2025 г. на председателя на УС на СЛР Кърджали, както и въз основа на обстоятелствата, обективирани в Докладна записка УРИ: 24606/15.10.2025 г. В случая обаче разрешението за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за ловни цели е отнето въз основа на решението на УС на сдружението по чл.30 от ЗЛОД, за лишаването на жалбоподателя от членство в сдружението за срок от една година, но последното решение, предвид датата на приемането му - 25.09.2025 г., не е установено да е влязло в сила към момента на издаване на оспорения акт. Съгласно приложимия норматив, след писмено уведомяване от председателя на сдружението за решението на УС, директорът на ДГС или ДЛС, отнема билета за лов на лицето по ал. 1, като в 7-дневен срок от отнемане на билета за лов последното обстоятелство се вписва в регистъра по чл. 23, ал. 7 и се уведомява писмено Министерството на вътрешните работи за отнемането на издаденото разрешение за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за ловни цели. Или, едва след приключването на тази процедура пред директора на ДГС или ДЛС и вписването на обстоятелството по отнемане на ловния билет в нарочен регистър е предвидено и писмено уведомяване на органите на МВР, за отнемането на издаденото разрешение за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за ловни цели. Така предвидената в ЗЛОД процедура е съобразена и със специалните правила в ЗОБВВПИ, свързани с установяване на наличието/отпадането на основателната причина, послужила за издаване на разрешението. В разглежданата хипотеза, ново обстоятелство, установяващо отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 и обосноваващо прилагането на чл.155, ал.1, пр.2-ро ЗОБВВПИ, би било именно отнемането на ловния билет на жалбоподателя, по реда на чл.23а, ал. 3, във вр. с чл.23а, ал.1, т.2 от ЗЛОД, от директора на ДГС или на ДЛС. Началникът на същото районно управление обаче е издал процесния административен акт, без да изчака вписване на отнемането на билета за лов в регистъра съгласно чл. 23а, ал. 7 ЗЛОД. Първоинстанционният съд правилно е приел, че едва след приключване на процедурата по отнемане на ловния билет по законоустановения ред и вписване на това обстоятелство в съответния регистър би било налице основанието, посочено в административния акт. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат разноски за адвокат в размер на 350 евро заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,