Решение № 3675 от 19.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 378/2021 г.

Решение № 3675 от 19.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 378/2021 г., VI о., докладчик съдията Нели Дончева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Т. Р. от гр. Раковски против Решение № 2151/27.11.2020 г., постановено по адм. дело № 1044/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение № 2153-15-106 от 27.04.2020 г., издадено от Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което е потвърдено обжалваното от нея Разпореждане № [ЕГН]/ № 1, Протокол № N01 М54/6.02.2020 г. на Ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - гр. Пловдив. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на атакуваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд, макар и да посочва, че спорът за добросъвестността е предмет на друго производство, не отменя разпореждането в тази му част и по този начин предопределя изходът от това производство. Сочи че, съдът не е обсъдил и факта, че за определени периоди от време са налични данни за получаван по-нисък размер пенсия, които суми следва да се изплатят на касаторката, както и че неправилно и необосновано отхвърля доказателственото искане за извършване на съдебно графологична експертиза, при която ако се установи че подписите на заявлението за пенсиониране и другите документи, ползвани при отпускане на пенсията не са на касаторката следва да се установи нищожност на постановените във връзка с тях административни актове. Посочва се също така, че не са обсъдени и липсва произнасяне по описаните в тези заявления /получени от третото лице и възприети като оригинално пенсионно досие/ документи за стаж и доход, което сочи на постановени административни актове и съдебно решение при неизяснена фактическа обстановка. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно и незаконосъобразно, в т. ч. и в частта му за разноските, които според касаторката са в завишен размер - несъобразен с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ и чл. 144 АПК. Ответникът – Директорът на ТП на НОИ - Пловдив, чрез процесуалния си представител ю. к. Г. В., в писмен отговор, излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение. Посочва се, че касационната инстанция не дължи произнасяне по искането за разноските, за които касаторката е осъдена с първоинстанционното решение, тъй като искането не е направено по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Иска се от съда касационната жалба, като неоснователна да се остави без уважение и се остави в сила атакуваното решение на Административен съд-Пловдив. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното: С касационната жалба е оспорено процесното решение в частта относно присъдените в полза на НОИ - София разноски в размер на 350 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. В тази част, касационната жалба е с характер на искане за изменение на решението в частта на разноските, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, приложим субсидиарно в съдебноадминистративното производство на основание чл. 144 АПК. По това искане компетентен да се произнесе е първоинстанционният съд. В случая предвиденият в чл. 248 ГПК процесуален ред не е изчерпан, поради което касационната жалба в тази част се явява недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а искането за изменение на решението в частта за разноските - да се изпрати на Административен съд - Пловдив за разглеждане по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Настоящият състав, намира касационната жалба в останалата част за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Решение № 2153-15-106 от 27.04.2020 г., издадено от Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е потвърдено обжалваното от Т. Р. от гр. Раковски Разпореждане № [ЕГН]/ № 1, Протокол № N01 М54/6.02.2020 г. на Ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - гр. Пловдив, с което, в изпълнение на Решение № 1882/29.08.2018 г., постановено по адм. дело № 1319/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив, потвърдено с Решение № 10328/3.07.2019 г. по адм. дело № 12487/2018 г. по описа на ВАС, на Р. по т. 1 е отпусната пенсия за ОСВ, считано от 01.08.2009 г. /при съобразяване с даваните неколкократно задължителни указания по отношение на датата/, при общ стаж при условията на трета категория труд 37 г., 06 м. и 15 дни и осигурителен доход, както е посочен и индивидуален коефициент – 1. 235, по т. 2 личната пенсия за ОСВ е изменена, считано от 01.03.2011 г., при зачетен общ стаж в размер на 38 г. 11 м. и 19 дни, като е установено, че новоопределения индивидуален коефициент е по-неблагоприятен за лицето и е взет предвид по-благоприятния такъв - посочен в т. 1, по т. 3, считано от 24.01.2015 г. пенсията отново е изменена, като е зачетен общ стаж при условията на трета категория в размер на 41 г. 09 м. и 27 дни, като отново е установено, че новоопределения индивидуален коефициент е по-неблагоприятен за лицето и е взет предвид по-благоприятния такъв и по т. 4 е отказано преизчисляване на пенсията на основание чл. 21, ал. 3 от НПОС /в редакцията до 31.12.2018 г./, тъй като индивидуалният коефициент се явява по-неблагоприятен. На отделен ред в оспореното решение е посочено, че въпросът за добросъвестността на лицето е предмет на отделно административно производство. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора, като е анализирал приетите писмени доказателства в тяхната съвкупност, установявайки следното: С разпореждане от 30.04.2002 г. на касаторката, считано от 1.02.2002 г., е отпусната пожизнено лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание § 4, ал. 1 от ПЗР от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при зачетен осигурителен стаж от втора категория 18 години, 6 месеца и 06 дни, осигурителен стаж от трета категория 14 години, 04 месеца и 25 дни или общ размер на осигурителния стаж - 39 години, 11 месеца и 25 дни, като размерът на пенсията е определен по правилата на чл. 70 КСО. С разпореждане от 6.10.2014 г. пенсионният орган, въз основа на последваща проверка за установяване на осигурителния стаж, отменил разпореждането от 2002 г. и всички последващи разпореждания и отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това разпореждане е отменено с решение № РД-32/4.02.2015 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив и преписката е върната на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО за ново произнасяне. При новото разглеждане на преписката и след анализ на представените документи ръководителят на пенсионното осигуряване приел, че Р. има общ стаж за периода 1.06.1968 г. – 28.02.2014 г. - 40 години, 04 месеца и 07 дни, превърнат при условията на чл. 104 КСО към трета категория, от които 13 години, 1 месец и 07 дни стаж от втора категория и 23 години, 11 месеца и 21 дни от трета категория и отговаря на изискванията на чл. 68, ал. 1 КСО за пенсиониране, като е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 1.08.2009 г. Отчитайки, че осигуряването не е прекратено, пенсионният орган приел, че пенсията следва да бъде отпусната считано от датата на прекратяване на осигуряването или от 1.03.2014 г., при което с разпореждане от 31.03.2016 г. ръководител "ПО" при ТП на НОИ-Пловдив отменил разпореждането от 2002 г. и всички последващи го и отпуснал пожизнено на основание чл. 68, ал. 1 КСО лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, съгласно посочения по-горе стаж, в размер на 362, 19 лв., считано от 1.03.2014 г. В производство по чл. 117, ал. 2 от КСО и представени от касаторката нови доказателства, директорът на ТП на НОИ - Пловдив приел, че същата има осигурителен стаж от втора категория 13 години, 1 месец и 7 дни и 25 години, 5 месеца и 11 дни при трета категория или общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория 41 години, 9 месеца и 27 дни за времето от 1.01.1966 г. до 28.02.2014 г. С Решение № 2153-15-143/2.06.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив е изменена пожизнено личната пенсия за ОСВ на Р., по чл. 99, ал. 3 КСО, като е увеличена на 372, 56 лв., считано от 1.03.2014 г., когато осигуряването е прекратено, при осигурителен стаж от ІІ категория труд – 13 г., 01 м. и 07 дни и от ІІІ категория труд – 25 г., 05 м. и 11 дни или при общ осигурителен стаж към ІІІ категория по чл. 104 КСО - 41 години, 09 месеца и 27 дни за времето от 1.01.1966 г. до 28.02.2014 г. С решение № 295/28.02.2017 г., постановено по адм. дело № 1497/2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив, съдът отхвърлил оспорването на посоченото решение, като размерът на общия осигурителен стаж към ІІІ категория по чл. 104 от КСО от 41 години, 09 месеца и 27 дни е приет за безспорно установен. С Решение № 873/22.01.2018 г., постановено по адм. дело № 3621/2017 г. по описа на ВАС, шесто отделение, е отменено решението на АС - Пловдив в частта, в която жалбата на Р. е отхвърлена относно началната дата, от която е отпусната пенсия за ОСВ. Постановена е отмяна на решението на Директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив, потвърждаващо разпореждането от 31.03.2016 г. в тази му част, като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените указания, а именно, че лицето придобива право на пенсия при условията на чл. 68 от КСО за ОСВ на 1.08.2009 г., поради което пенсията следва да й бъде отпусната от тази дата. В изпълнение на решението на ВАС е издадено разпореждане от 9.02.2018 г. на Ръководителя на "ПО" в ТП на НОИ – гр. Пловдив, потвърдено с решение № 2153-15-77 от 5.04.2018 г., издадено от Директора на ТД на НОИ - гр. Пловдив, с което на Р. е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст считано от 1.08.2009 г., при зачетен общ осигурителен стаж превърнат към ІІІ категория труд в размер, различен от приетия за установен с влязлото в сила съдебно решение, а именно 37 години 06 месеца и 15 дни, вместо 41 години, 09 месеца и 27 дни /част от общия стаж е придобит след правопораждащата дата за правото на пенсия, тъй като лицето е продължило да работи и след това/. След поредно оспорване, с Решение № 1882/29.08.2018 г. по адм. д. № 1319/2018 г. по описа на Административен съд - Пловдив, оставено в сила с Решение № 10328/3.07.2019 г. по адм. дело № 12487/2018 г. по описа на ВАС, е отменено Решение № 2153-15-77 от 5.04.2018 г., издадено от Директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № [ЕГН], Протокол № N001058/9.02.2018 г. на Ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - гр. Пловдив, като преписката е изпратена на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ - гр. Пловдив за ново произнасяне при съблюдаване на дадените с решението указания по тълкуването и прилагането на закона. При спазване на дадените указания е издадено Разпореждане № [ЕГН]/ № 1, Протокол № N01 М54/6.02.2020 г. на Ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - гр. Пловдив, потвърдено с атакуваното решение на Директора на ТП на НОИ-Пловдив. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд приел, че атакуваното решение се явява правилно и законосъобразно, като при постановяване на Разпореждане № [ЕГН]/ № 1, Протокол № N01 М54/6.02.2020 г. на Ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - гр. Пловдив административният орган е спазил задължителните указания на съда дадени с влезли в сила съдебни актове. Съдът счел че извън предмета на производството са твърденията на Р., че НОИ й дължи неизплатени части от дължимата пенсия, както и въпроса за недобросъвестността по чл. 114 от КСО, предвид липсата на диспозитив в атакуваните актове в тази насока. Отчел е и, че срокът по чл. 10, ал. 7 от НПОС е инструктивен. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – Пловдив, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е проверена съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. С процесното Решение № 2153-15-106 от 27.04.2020 г., издадено от Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което е потвърдено обжалваното от нея Разпореждане № [ЕГН]/ № 1, Протокол № N01 М54/6.02.2020 г. на Ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - гр. Пловдив е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Р., при спазване указанията, обективирани в Решение № 873/22.01.2018 г., постановено по адм. дело № 3621/2017 г. по описа на ВАС, шесто отделение досежно датата, а именно: считано от 1.08.2009 г., и при зачетен общ осигурителен стаж превърнат към ІІІ категория труд - приет за установен с влязлото в сила съдебно решение, както следва - 41 години, 09 месеца и 27 дни. При издаване на оспорените актове, в изпълнение разпоредбите на чл. 99, ал. 3, чл. 99, ал. 1, т. 1 и чл. 102 от КСО, административният орган е отпуснал лична пенсия за ОСВ, считано от 1.08.2009 г. – началната дата на отпускане на пенсията, изменил е същата, считано от 1.03.2011 г. и от 24.01.2015 г., съобразявайки придобитият след пенсиониране трудов стаж и е извършвал осъвременяване, преизчисляване и индексиране на пенсията, съобразно нормативната уредба, действаща след датата на отпускането й. Предвид изчислен по-неблагоприятен индивидуален коефициент, за определени периоди е отказвано преизчисляване на пенсията по чл. 21, ал. 2 от НПОС. В първоинстанционното производство не са ангажирани доказателства, в т. ч. и такива установяващи незачетен стаж или доход, оборващи констатациите и изводите на административният орган досежно размера на пенсията за ОСВ. Такива доказателства не се представят и в касационното производство, поради което настоящият състав се присъединява към извода на първоинстанционният съд за законосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. В случая не се е развило производство на основание чл. 98, ал. 2, във вр. с чл. 114, ал. 1 КСО - в разпореждане № [ЕГН]/ № 1, Протокол № N01 М54/6.02.2020 г. на Ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - гр. Пловдив няма формиран диспозитив за възстановяване на неоснователно платените суми за пенсии, поради което неоснователни се явяват твърденията на касаторката за непроизнасяне на първоинстанционния съд в тази насока. Несъстоятелни са и съображенията за неправилност на изводите на съда относно срока по чл. 10, ал. 7 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, която разпоредба има отношение при издаване на разпореждане по чл. 98, ал. 2 от КСО. Настоящият състав счита и че първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като е отхвърлил искането на касаторката за извършване на съдебно графологична експертиза досежно подписите в заявлението за пенсиониране и другите документи, ползвани при отпускане на пенсията. Съдът се солидаризира с изводите на първоинстанционният съд че искането се явява неотносимо към предмета на спора, предвид правният интерес на касаторката в настоящото производство и обстоятелството че същата не отрича ползването на отпусната й лична пенсия за ОСВ. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100 /сто/ лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение