Решение № 9229 от 26.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5598/2012 г.

Решение № 9229 от 26.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5598/2012 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на кмета на община гр. Доспат, срещу решение № 26/12.03.2012 г., постановено по адм. д. № 408/2011 г. на Административен съд - гр. Смолян, като в нея се твърдят доводи за недопустимост на решението, като постановено по недопустима жалба, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу заповедта на кмета на общината. Ответниците по касационната жалба Милена Сребринова Куцлева от гр. Доспат и "Сашо-55" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Доспат, представлявано от Александър Куцлев, в писмено възражение и защита, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е основателна и предлага да се уважи. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е основателна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Смолян, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на Милена Сребринова Куцлева и "Сашо-55" ЕООД, Заповед № 019/15.01.2009 г. на кмета на община гр. Доспат, с която на основание чл. 129, ал. 2 и чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ е одобрен ПУП - план за регулация и застрояване за УПИ ХIII-947 и УПИ ХVIII-1084, кв. 23 по плана на гр. Доспат, като се променя регулацията на имотите, като същата минава максимално по съществуващите имотни граници, във връзка с което се променя и уличната регулация по съществуващите на място пътища, както и за имотите се предвижда жилищна зона със средна височина на застрояване до 15 м кота стреха. За да постанови решението си съдът приел, че при одобряването на ПУП-ПРЗ на процесните имоти и улична регулация, са допуснати нарушения на материалноправни разпоредби и на административнопроизводствени правила, като не са налице фактически основания като мотиви за издаване на заповедта, поради което не може да се установи волята на административния орган, поради което заповедта е незаконосъобразна. Решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по недопустима жалба. За да е допустима жалбата срещу заповед за одобряване изменение на ПУП, освен че жалбоподателите следва да са заинтересувани лица по смисъла на чл. 131, ал. 1 и 2 ЗУТ, но и административният акт трябва непосредствено да засяга правата и интересите им, т. е да е неблагоприятен за тях. В конкретния случай от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателите Милена Сребринова Куцлева и "Сашо-55" ЕООД са собственици на УПИ II-969 и на УПИ III-972, двата в кв. 22 по плана на гр. Доспат. Видно от приложените графични части на заповедта на л. 69 и 70 от делото, те се намират през улица на УПИ ХVIII-1084, кв. 23, който е предмет на процесната заповед, като в заповедта и от заключението на вещото лице, не се установява да са допуснати намалени отстояния и не попада в хигиенно-защитна зона. Освен това УПИ ХIII-497 /вторият имот по заповедта/ не е съседен, включително и през улица на имотите, собственост на жалбоподателите. С оглед на това те не са заинтересувани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1-5 ЗУТ по отношение и на двата урегулирани имота, предмет на оспорената от тях заповед. По отношение на уличната регулация, която е изменена с процесната заповед и по която двата имота тангират /имат лице/, с нея не се засягат имотите им непосредствено, което ясно се вижда от посочените по-горе скици, като начинът на прокарването на улицата е изместена на север по отношение на имотите на жалбоподателите, което е благоприятно за тях. От посочената скица се вижда, че предвидената улица по предходния план, който се изменя с процесната заповед, имотите им са се засягали в по-голяма степен, като предвиденият тротоар е навлизал с по-голяма площ в тях, а по изменението с процесната заповед, се засягат по-малко - предвижданият тротоар навлиза с по-малка площ в имотите им. С оглед на това заповедта е благоприятна за жалбоподателите, а установените нарушения при одобряването на заповедта, след като за жалбоподателите не е налице неблагоприятен акт, не води до отмяната й. Упражняването на правото на жалба не би следвало да е самоцелно, а само доколкото актът е неблагоприятен и се засягат техни права и интереси. Като се има предвид гореизложеното за жалбоподателите не е налице правен интерес да обжалват заповедта, тъй като по отношение на изменението на ЗРП на имотите, предмет на същата, те не са заинтересувани лица по смисъла на чл. 131, ал. 1 и 2 ЗУТ. С оглед на това жалбата им е била процесуално недопустима, като подадена от лица, които не са заинтересувани по смисъла на посочения по-горе тест и липса на правен интерес. Като е дал ход на делото и е постановил решение по съществото на спора с отмяна изцяло на процесната заповед, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили и жалбата се остави без разглеждане, тъй като са налице основанията за това по чл. 209, т. 2 АПК. Следва на касационния жалбоподател да се присъдят направените разноски по делото за двете инстанции, които са поискани своевременно и са доказани общо в размер на 600 лв. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и чл. 143, ал. 3 АПК