Решение № 128 от 8.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1024/2014 г.

Решение № 128 от 8.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1024/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Георгиева Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба за отмяна на Т. Б. Д. от [населено място], срещу влязлото в сила Решение № 293/19.11.2013 г., постановено по гр. дело № 3267/2013 г. на ВКС, Трето гражданско отделение. В молбата се твърди, че са налице основания за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК - Д. е била лишена от възможност да вземе участие в производството пред ВКС и "да се попълни делото с факти и доказателства", поради внезапно заболяване на малолетното й дете. Сочи се, че за съдебното заседание, провело се на 22.10.2013 г., страната е била редовно призована, но внезапното заболяване на детето й - на 21.10.2013 г. - е попречило тя да вземе лично участие в делото, а не е било възможно грижите за него да се поверят на друг човек. В тази връзка с молбата за отмяна са представени удостоверение за раждане на детето /тогава на възраст 1 г. и 2 месеца/, медицинска бележка от 21.10.2013 г. за констатираното заболяване и служебна бележка изх. № 1054/13.12.2013 г., последната установяваща, че съпругът на молителката е бил дежурен на 22.10.2013 г. от 09.00 ч. до 09.00 ч. на 23.10.2013 г. Моли се съдът да приеме, че са налице внезапно възникнали и непредвидими обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, попречили на страната да участва в делото и да се постанови отмяна на атакуваното решение. Ответникът по молбата А. В. А. от [населено място], представляван от адв. И. Д., в писмен отговор поддържа становище, че не са налице основания за допускане на отмяната на поддържаното основание. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа молбата за отмяна и изложените в нея доводи, приема следното: Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Отмяната по реда на чл. 303 и сл. ГПК на влезли в сила съдебни решения не е фаза, стадий от исковия процес, а самостоятелно, извънинстанционно производство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на изчерпателно изброените в чл. 303 ГПК причини. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато страната, вследствие нарушения на съответните процесуални правила, е била лишена от възможност да участва в делото, или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Общото между тези основания е, че страната не е могла да вземе участие лично, или чрез надлежен представител в разглеждането на делото. В случая молителката се позовава на третата хипотеза - сочи като непредвидено обстоятелство внезапното заболяване на малолетното си дете на 21.10.2013 г., невъзможността да го остави на грижите на друг, респ. ангажираността на бащата, което не й позволило да се яви в насроченото на 22.10.2013 г. съдебно заседание пред ВКС и да вземе участие в делото. Интересът от отмяна се обосновава и с настъпилата невъзможност да се представят нови доказателства пред касационната инстанция. При тези данни, настоящият състав на ВКС намира, че молбата е неоснователна. Причината за неявяването трябва да бъде внезапна и непреодолима, или преодоляването й да е свързано за страната с рискове, които е неоправдано да се иска тя да понесе. Вярно е, че заболяването на един човек / когато не е хронично/ винаги е внезапно, но с оглед характера и протичането му, е налице възможност или невъзможност на съответното лице да изпълнява определени свои задължения, а в конкретния случай да участва в съдебно производство лично, или да упълномощи пълномощник. Представената медицинска бележка установява, че малолетното дете на Д. внезапно е заболяло на 21.10 2013 г. от вирусна инфекция, но доколкото документът не установява болничен престой, наложен от заболяването, настоящият състав на ВКС не намира основание да приеме, че е налице непреодолима причина по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. 3-то ГПК. Служебната ангажираност на бащата на детето, също не е препятствие от такъв характер. Същевременно, по гражданските дела участието на страните не е задължително, но ако страната е искала да присъства в съдебното заседание на 22.10.2013 г., е могла да подаде молба за отлагане на делото, включително и по факс. Изтъкнатото обстоятелство, че вследствие неявяването на Д., делото е останало "непопълнено с факти и доказателства", е ирелевантно, тъй като пред касационната инстанция не се допуска извършването на нови съдопроизводствени действия, свързани със събирането на нови доказателства, освен по изключение, в производство по реда на чл. 295 ГПК, което не е налице в случая. Предвид изложеното, молбата за отмяна се преценя за неоснователна и следва да се остави без уважение. Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,