Решение № 5357 от 22.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10390/2024 г.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на образованието и науката, чрез адв. Исаев като процесуален представител, против решение 1071 от 08.08.2024 г., постановено по адм. дело 118/2024 г. по описа на Административен съд - Шумен. Касаторът излага доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се наличие на предпоставките по чл. 107, ал. 2 ЗДСл. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването срещу административния акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът С. С. М., чрез пълномощника си адв. Велева, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за правилност на обжалваното решение и моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените за настоящата инстанция разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: С решението на Административен съд - Шумен е отменена заповед РД 10-439/18.03.2024 г. на министъра на образованието и науката, с която на основание чл. 107, ал. 2 и чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на С. С. М. на длъжността началник на Регионално управление на образованието гр. Шумен с ранг III старши, поради получена възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността неприемливо изпълнение за 2023 година. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при оценяването на държавния служител и в несъответствие с материалния закон и неговата цел. След преценка на събраните по делото доказателства достига до извод, че атестирането е извършено в нарушение на чл. 76, ал. 7 ЗДСл, във вр. с чл. 14, ал. 1 и чл. 18, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА), което обосновава и противоречие на заповедта с материалния закон. По тези съображения отменя административният акт за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Направените фактически констатации се подкрепят от събраните доказателства и въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Наведените в касационната жалба оплаквания в обратен смисъл са неоснователни. Аргументирано и в съответствие със законовата уредба първоинстанционният съдебен състав стига до извода, че служебното правоотношение е прекратено при отсъствие на предпоставките на чл. 107, ал. 2 ЗДСл. Съдът е приел, че административният акт е издаден в нарушение на административнопроизводствените правила, а материалноправните основания за постановяването му са недоказани, като изложените мотиви в оспореното решение в този смисъл се споделят изцяло от настоящата инстанция, която на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към тях. Служебното правоотношение на С. С. М. е прекратено след като тя получава при атестиране най-ниската оценка за индивидуално изпълнение на длъжността с посочен в заповедта период от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г. и правно основание чл. 107, ал. 2 ЗДСл. Съдът е извършил коректен анализ на релевантните фактически обстоятелства и е достигнал до правилни правни изводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, издадена на основание чл. 107, ал. 2 ЗДСл. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за отмяна на заповедта, тъй като при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправни норми, които опорочават определената обща оценка, послужила като основание за прекратяване на служебното правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и 5 ЗДСл държавният служител се оценява ежегодно за изпълнението на длъжността въз основа на постигането на предварително съгласувани цели и показаните компетентности. Общата оценка следва да отразява изпълнението за целия период на атестиране, да е извършена от оценяващия ръководител безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, да е мотивирана и да намери отражение в съответния формуляр по образец (чл. 16, ал. 1, чл. 18, ал. 1 и чл. 19, ал. 1 НУРОИСДА). За установяване на равнището на професионална квалификация и изпълнение на служебните задължения на служителя е извършено оценяване за периода 01.01.2023 г. - 31.12.2023 г. В процесния случай от съдържанието на приетия по делото Формуляр за оценка на изпълнението на длъжността от висшите държавни служители, служители заемащи ръководни длъжности и експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции на служителя С. С. М. се установява противоречие между изложеното от оценяващия ръководител на поведената междинна среща. Налице е и противоречие с изложените мотиви за годишната оценка за изпълнение на длъжността, което води до необективно извършване на оценката. Съгласно чл. 18, ал. 1 НУРОИСДА оценяващият ръководител е длъжен да извърши оценката на изпълнението на длъжността безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, както и да мотивира писмено своята оценка. Нещо повече, дори и посочените във формуляра за корекция на годишна оценка съображения на контролиращия ръководител да са верни, то оценката трябва да е годишна, т. е. да отразява изпълнението на задълженията за целия оценяван период, включително и за периода до междинната среща, който в случая е оценен позитивно. При проведената междинна среща не са отправени никакви оплаквания към служителя по повод изпълнение на служебните й задължения или за конкретни нейни действия, които се нуждаят от корекция, съгласно изискването на чл. 12, ал. 3 НУРОИСДА. Напротив, посочено е, че показва добро изпълнение на планираните в индивидуалния работен план цели, както и постигане на определените в него критерии. Посочено е също, че С. С. М. прилага гъвкави подходи и решения при осъществяване на методическата дейност на РУО за повишаване ефективността на работата на образователните институции в областта; че полага усилия за намаляване процента на отпадналите деца и ученици и преждевременно напусналите образователната система, като дори е констатирано повишаване обхвата на децата и учениците с 3,25% в сравнение с предходната година; че е осъществена координация при организирането на ДЗИ и на НВО след IV, VII и X клас; че успешно провежда държавната политика в областта на професионалното образование и обучение в област Шумен; че полага усилия за развитие на професионалното образование и обучение; че са проведени обучения за повишаване компетентностите и квалификацията на педагогическите специалисти, насочени към прилагане на иновации, работа в екип, развиване на умения и компетентности. Изрично е уточнено, че служителя използва ефективни начини за справяне с възникнали проблеми и конфликтни ситуации, като успява професионално и законосъобразно да ги разреши; че е подобрена координацията с органите на местната власт в областта; че успява да приоритизира задачите и да осъществява контрол на напредъка и изпълнението им, като проявява решителност и настойчивост за справяне с възникнали проблеми и трудности и търси начини за постигане на по-високи резултати; че проявява инициативност. В обжалваното решение съдът е описал и коментирал подробно всяка една от целите, заложени в индивидуалния работен план, както и дадената оценка за изпълнението им и на степените на компетентност - знания, умения и поведение, показани от С. С. М., отразени във формуляра за годишна оценка на изпълнението на длъжността. Обосновано е заключението, че общата оценка на служителя, дадена от оценяващия ръководител, е изготвена в нарушение на чл. 76, ал. 7 ЗДСл, във вр. с чл. 14, ал. 1 и чл. 18, ал. 1 НУРОИСДА, доколкото не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността, за която последната е оценявана, с оглед изпълнението на целите и задачите, и демонстрираните професионални компетентности за целия период на оценяване. Правилни са изводите на съда, че нарушения са допуснати и в процедурата по извършване на корекция на поставената годишна оценка, доколкото изложените от контролиращия ръководител мотиви са твърде общи и по-скоро единствено потвърждават мотивите на оценяващия ръководител, без да е извършен задълбочен анализ на относимите факти и обстоятелства, като същите не обосновават налагането на най-ниската оценка на държавния служител. Изложените съображения по никакъв начин не се отнасят към преценка за постигането на предварително определени цели или изпълнението на преките задължения и поставените задачи и показани компетентности от служителя за оценявания период. Поради това съдът правилно е приел, че липсва аргументирана мотивировка на крайния му извод. Съгласно чл. 16, т. 5 НУРОИСДА годишна оценка "неприемливо изпълнение" се определя, когато оценяваният едновременно: а) не е изпълнил преобладаващата част от целите в индивидуалния си работен план на нивото на изискванията/критериите, определени в него, като неизпълнението е предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя; б) е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, неотговарящи на изискванията в приложение 1 и приложение 1а. Аргументиран е изводът на съда, че установените нарушения на процесуалните правила при определяне окончателната оценка на служителя са довели до изготвянето й в нарушение на материалния закон. В случая не може да се приеме за установено, че С. С. М. не е изпълнила преобладаващата част от целите на индивидуалния работен план, нито, че е проявила знания, умения и компетентност, неотговарящи на изискванията в приложение 1 и приложение 1а НУРОИСДА. Не е установено и това, че констатираното от органа неизпълнение се дължи на субективни причини, зависещи единствено от волята, желанието и възможностите на последната да ги изпълни. Констатираните нарушения на изискванията на чл. 14, ал. 1 и чл. 18, ал. 1 НУРОИСДА са съществени, тъй като опорочават изготвената обща оценка, която в нарушение на чл. 76, ал. 7 ЗДСл не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността. Същата не отразява изпълнението на целите и задачите, както и демонстрираните професионални компетентности за периода на оценяване, а съдържа общи изрази и констатации за неизпълнение, които са в противоречие с целите на атестирането, регламентирани в чл. 1, ал. 2 НУРОИСДА. Законосъобразно е заключението, че получената обща оценка е съставена в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон, което изключва приложението на разпоредбата на чл. 107, ал. 2 ЗДСл. Предвидените в нея предпоставки не са осъществени, поради което прекратяването на служебното правоотношение на това основание е незаконосъобразно. Предвид изложеното обжалваното решение е допустимо и правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което същото следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявената претенция от ответника за присъждане на разноски , на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК министерството на образованието и науката следва да заплати на С. С. М. сума в размер на 1000 (хиляда) лева, представляваща адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,