Решение № 10851 от 22.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1019/2011 г.

Решение № 10851 от 22.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1019/2011 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Вторични суровини" ООД - гр. К., представлявано от управителя К. Ц., против решение № 3150 от 18.10.2010 г., постановено по адм. дело № 501 от 2010 г. по описа на Административния съд - С.-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 100900125 от 29.06.2009 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. К., и потвърден с решение № 1833 от 21.12.2009 г. на директора на ДОУИ - гр. С.. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че съдът неправилно е приел, че са налице излишъци, като не е съобразил в тази част заключението на вещото лице, според което липсват излишъци от стоки, т. е. че отчуждените и придобити вторични суровини съвпадат като количество и качество. Според касатора решението е неправилно и в частта по ЗКПО, като в тази част съдът неправилно не е кредитирал заключението на назначената техническа експертиза. По съображения в този смисъл, изложени в касационната жалба, моли решението да се отмени и да се постанови друго, с което да се уважи жалбата му. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. С., не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът правилно е отхвърлил жалбата против РА относно определените задължения по ЗДДС и ЗКПО. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея доводи и предвид доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административния съд - С.-град, е отхвърлена жалбата на "Вторични суровини" ООД против ревизионен акт № 100900125 от 29.06.2009 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. К., и потвърден с решение № 1833 от 21.12.2009 г. на директора на ДОУИ - гр. С.. С последния на дружеството са били определени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 2632,25 лв. и по ЗКПО в размер на 1660,26 лв. ведно с лихви за просрочие в размер на 52,06 лева. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на дирекция "ОУИ" юрисконсултско възнаграждение в размер на 467 лева. За да постанови това решение, съдът е приел, че оспореният пред него РА е издаден от компетентен орган и в съответната форма, мотивиран е от фактическа и правна страна и са спазени административнопроизводствените правила и материалният закон. Съдът е посочил, че при извършената ревизия на дружеството е установено за 2008 г., че са продавани отпадъци, за които лицето не притежава първичен счетоводен документ и които стоки не са намерили отражение по дебита на с/ка 304. С оспорения РА е доначислен от органа по приходите ДДС за разликата между придобитите без документ през 2008 г. и реализирани вторични суровини при съобразяване със самоначисления от жалбоподателя ДДС през м. януари 2009 г. в размер на 2167,48 лева. С РА е доначислен ДДС за м. май 2008 г. в размер на 2585,93 лв. и за м. август - 46,32 лева. Съдът в тази част е допуснал съдебно-счетоводна експертиза, но не е кредитирал заключението в частта, с която е отговорено на правен въпрос относно приложението на чл. 73а ЗДДС. В тази част съдът е посочил, че спорът не е за правото на ДК, а относно неправилно начисления ДДС поради липса на помесечно отразяване на отпадъците, придобити без документ. Предвид тези констатации на органа по приходите съдът е направил извода, че счетоводството на доставчика не дава възможност да се установят реалните данни за тези излишъци. Позовал се е и на разпоредбата на чл. 87, ал. 2 ЗДДС, според който данъчният период е календарният месец и съобразно чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗСч счетоводните регистри следва да дават възможност за обобщаване на счетоводната информация, като се откриват в началото на отчетния период и се приключват в неговия край. В частта по ЗКПО съдът е посочил, че спорът е относно оценката на излишъците, като няма спор по отношение на техния годишен размер, който е 118 778 килограма. Съдът е приел в тази част за правилен подхода на ревизиращите органи, които са определили средна изкупна цена на отпадъка към 31.12.2008 г. въз основа на изготвена от самия жалбоподател справка, формирана на базата на действителните стойности на изкупните цени на отпадъците. Този подход е съобразен с даденото в § 1, т. 3 от ДР на ЗСч определение относно "справедлива" цена. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства за наличие на реализирани сделки по цените, посочени във възражението му, по реда на чл. 117, ал. 5 ДОПК, като доводите му не се подкрепят и от заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице. По тези съображения съдът е приел, че РА е постановен при правилно прилагане на материалния закон, и е отхвърлил жалбата. Настоящият касационен състав на съда намира, че обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти, и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Въз основа на правилно тълкуване на относимите за конкретния случай правни норми решаващият съд е обосновал законосъобразен краен извод, а именно, че оспореният пред него РА е законосъобразен. Съдът е отговорил на всички доводи и възражения на страните (които са същите и в касационната жалба), правилно е определил спора по делото и изводите, които е направил, са в съответствие с доказателствата по делото и материалния закон. По делото не се спори, че от изготвената от самия жалбоподател справка се установява, че дружеството е реализирало вторични суровини, изписани по кредита на с/ка 304, без същите да са заведени и отразени счетоводно по дебита на сметката, като същевременно те са реализирани по средно притеглени цени и отчетени по кредита на с/ка 702 "Постъпления от продажби". Съдът правилно е приел, че при липсата на помесечно отразяване на отпадъците, придобити без документ, жалбоподателят сам се е поставил в положение данните от счетоводството му да не могат коректно да се използват за установяване на излишъците и при това положение правилно органът по приходите на основание чл. 86, ал. 2 вр. с чл. 163б ЗДДС е доначислил ДДС. Неоснователно е и възражението за неправилно определен корпоративен данък за 2008 г.. В случая финансовият резултат на дружеството е преобразуван на основание чл. 78 от ЗКПО със сумата 25 547,90 лв. във връзка с установеното при ревизията кредитно салдо на с/ка 304 "Стоки", тъй като е установено, че за този период дружеството е продавало стоки, които са придобити без документи и не са били заведени в дебита на с/ка 304. Установено е също така, че тези стоки са били изписани като разходи по кредита на с/ка 304 и следователно извършвайки тези счетоводни операции, дружеството неоснователно е намалило финансовия си резултат за 2008 г. - т. е. налице са обстоятелства по смисъла на чл. 26, ал. 1, т. 2 ЗКПО. При тези данни съдът правилно е заключил, че законосъобразно на основание чл. 78 ЗКПО е увеличен счетоводният резултат на дружеството, тъй като жалбоподателят е реализирал стоки, придобити без документ и незаведени по с/ка 304, а изписани като разход. Предвид изложеното и тъй като не се установиха твърдените касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение като правилно и обосновано да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд - I отделение,