Решение № 6352 от 10.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7110/2012 г.
ВАСI отделение10.05.2013 г.докладчик Искра Александрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1553/22.03.2012 г., постановено по адм. д. № 4149/2010 г. от Административния съд София град. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 6352 от 10.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7110/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ" - София против решение № 1553/22.03.2012 г., постановено по адм. д. № 4149/2010 г. от Административния съд София град, в частта, в която е отменен РА № 140900247/11.01.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, офис Перник, с който са определени задължения на "Ятис Груп" ЕООД по ЗДДС в общ размер на 2506 лева за данъчните периоди м. 07.2007 г. и м. 06.2008 г. на осн. чл. 86 вр. с чл. 151, ал. 3 от ЗДДС, както и в частта за разноските, с която директорът на дирекция "ОУИ" - София е осъден да заплати на "Ятис Груп" ЕООД разноски в размер на 714 лева. Наведени са касационните основания, визирани в чл. 209, т. 3 от АПК, като се конкретизира, че се поддържа касационното основание- неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответникът в касационното производство - "Ятис Груп" ЕООД не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за основателност на жалбата само в частта относно присъдените разноски. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния законоустановен срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: Ревизионният акт, предмет на контрол пред административния съд е отменен в следните части: относно доначисления ДДС за м. 07.2007 г. в размер на 1646 лева по ф. № 48/17.07.2007 г. Констатациите на приходния орган в тази част са, че е извършена продажба на употребяван автомобил по фактура № 48/17.07.2007 г. на стойност 5000 лева и ДДС 1000 лева. Установено е, че автомобилът е придобит чрез внос преди 01.01.2007 г. и ревизираното дружество е упражнило правото си на данъчен кредит в периода на придобиване, чрез отразяване на фактурите/МД в дневника за покупки в съответния данъчен период. Направена е констатация от приходния орган, че при извършената продажба, начисленият ДДС е в по-малки стойности от ползвания данъчен кредит по документите за вноса, където декларираната данъчна основа е 1956 лв., а ДДС в размер на 2646 лева. Прието е, че в този случай лицето следва да приложи реда на чл. 151, ал. 3 от ЗДДС и да определи данъчната основа на извършената доставка по реда на чл. 26 и 27 от ЗДДС, като същите не могат да бъдат по-ниски от данъчните основи при придобиването на стоките или от данъчните основи при вноса. Административният съд е преценил като незаконосъобразен РА в тази част, приемайки, че за определянето на данъчната основа на доставката по спорната фактура са приложими правилата на чл. 26 от ЗДДС, доколкото в чл. 27, ал. 1 няма изрично посочване на процесните доставки. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд преценява решението на административния съд като правилно в тази част от спора. Необосновано приходният орган е приел, че данъчната основа при продажбата на автомобила в страната е по-малка от стойността по вноса му. От съпоставката на документите и стойностите на автомобила, описана в тях, направена в табличен вид на стр. 9 от РД се установява, че автомобилът е придобит чрез внос за сумата от 1956 лв., а впоследствие е продаден за 5000 лева. Очевидно е, че данъчната основа при последващата продажба е по-голяма от стойността на автомобила, декларирана при вноса му. Размерът (2646 лева) на начисления ДДС, респективно ползваният данъчен кредит при вноса на автомобила не съответства на декларираната данъчна основа на автомобила
лева, но този факт не води автоматично до извода, че данъчната основа на автомобила при вноса му е била по-голяма от декларираната в митническата декларация и в този смисъл размерът на начисления ДДС и ползвания ДК е правилно определен тогава. От друга страна, напълно се споделя съображението на съда, че новият режим на облагане на стоки втора употреба, регулиран в ЗДДС от 01.01.2007 г. е неприложим за вносове отпреди тази дата, тъй като на разпоредбите не е придадено от законодателя изрично обратно действие. Решението като правилно в тази част от спора следва да се остави в сила. Съдът е отменил РА и в частта, в която е определено, че за м. 06.2008 г. ревизираният субект е следвало да начисли ДДС в размер на 860,60 лева във връзка с осъществен от него ВОП автомобил по ф. № 128/31.10.2007 г. с издател "Алмауто" - Италия. Съдът е приел, че по този ВОП за втори път е начислен ДДС, тъй като данък за същия ВОП е начислен и през м. 11.2007 г. поради което РА, в частта, в която за втори път е определено задължение за една и съща доставка е отменен. Настоящата съдебна инстанция преценява като правилно решението на съда и в тази част от спора. Фактите са такива каквито са установени от съда. Недопустимо е за една и съща доставка да са начислява два пъти задължение за ДДС, поради което съдът правилно е отменил определеното ДДС през м. 06.2008 г. за ВОП по ф. № 128/31.10.2007 г. Неоснователна е касационната жалба и в частта й относно разноските, присъдени на страните от административния съд. Касаторът твърди, че е налице хипотезата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК, която предвижда, че в случаите, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото, независимо от неговия изход, освен в случаите по чл. 155, ал. 3 и 4. В конкретния случай, тази разпоредба не е приложима, тъй като в частта, в която РА е отменен, спорът между страните е бил по правото, а не по фактите, поради което дори тези писмени документи да са били представени в хода на ревизията, своевременното им представяне не би обусловило други изводи на приходния орган, различни от направените в РА за конкретните спорни обстоятелства, за които РА е отменен като незаконосъобразен от административния съд. По изложените съображения, настоящият съдебен състав преценява касационната жалба като неоснователна. Не са налице касационните основания, сочени в нея. Решението като обосновано и правилно следва да се потвърди.