Решение № 1201 от 12.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5264/2007 г.

Решение № 1201 от 12.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5264/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева Производство по чл. 218и ГПК вр. с чл. 218а, б. "б" ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 ГПК. С решение на Пловдивски окръжен съд от 9.07.2007 г. по гр. д. № 2783/2006 г. е оставено в сила решение на Асеновградски районен съд от 9.10.2006 г. по гр. д. № 216/2006 г., с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ вр. с чл. 97, ал. 1 ГПК, предявен от Ш. А. Р. от с. М., Пловдивска област за признаване на установено по отношение на К. А. М. от гр. Л., че към момента на образуване на ТКЗС, А. Х. Р., б. ж. На М., починал на 18.09.2005 г. е бил собственик на нива от 0,720 дка в м. "К", с. Б., община Л. Касационна жалба против решението на Пловдивски окръжен съд е постъпила от Ш. А. Р. с оплаквания за необоснованост на съдебния акт и постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК. Поддържа се, че в нарушение на чл. 101 ГПК (отм.) съдът е изключил от доказателствата по делото договор от 15.05.1958 г., който е представен по делото в оригинал и е формирал необосновани изводи относно срока на осъщественото от наследодателя на ищеца владение на процесния имот, прилагайки неправилно чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ и чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Ответницата по касационната К. А. М. не взема становище. Касационната жалба е постъпила своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. При проверка на обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира за установено следното: В обжалваното решение на Пловдивски окръжен съд е прието за установено, че ищецът Ш. А. Р. е наследник на починалия през 2005 г. А. Х. Р., комуто с решение № 148 от 16.12.1993 г. на Поземлена комисия гр. Л. е било възстановено в съществуващи стари реални граници правото на собственост върху нива от 7 дка в м. "К" в землището на с. Б. Прието е, че на ответницата по делото К. А. З., в качеството и на наследник на А. Г. З., е било възстановено правото на собственост в стари реални граници върху нива от 2 дка в същата местност, както и че така възстановените имоти се припокриват частично. Наследодателят на ищеца А. Р. е владял процесната нива от 7 дка от 1958 г. за периода до внасянето и в ТКЗС, образувано същата година. При така установените факти, въззивният съд е приел, че собствеността на наследодателя на ищеца върху процесния имот не е установена, поради което е отхвърлил предявеният установителен иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ като неоснователен. Приел е, че страната не може да се ползва от предвиденото в чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ изключение относно придобивната давност, тъй като не е доказала закупуването на имота чрез твърдения способ - с частен писмен договор от 15.05.1958 г., изключвайки при условията на чл. 101 ГПК (отм.) представеното по делото копие на договора, поради непредставянето на документа в оригинал или официално заверен препис. Решението е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В нарушение на чл. 101 ГПК (отм.) съдът е изключил от доказателствата по делото представеният частен писмен договор от 15.05.1958 г., с който наследодателят на ищеца е закупил нива от 7 дка в землището на с. Б. имот, идентичен с възстановения с решение № 148 от 16.12.1993 г. на Поземлена комисия гр. Л. Договорът е представен в копие като доказателство с исковата молба, а след оспорването му от насрещната страна, в съдебно заседание, проведено на 12.06.2006 г. е представен в оригинал и нотариално заверен препис, приет като доказателство с определение на съда и приложен на л. 99 от първоинстанционното производство по делото. С така извършените процесуални действия, изискванията на чл. 101 ГПК са надлежно изпълнени, поради което изключването на договора от 15.05.1958 г. от доказателствата по делото е незаконосъобразно. Допуснатото процесуално нарушение е съществено. Изключването на писмения договор от 15.05.1958 г. от доказателствата по делото е обусловило неправилния извод на въззивния съд по приложението на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ - изводът, че не е доказано владение, основавано на писмен договор, а показанията на свидетелите Ф, Х. С., Ш. З., установяващи началото на установената от наследодателя фактическа власт върху процесния имот са ценени при предпоставката, че ищецът не може да се ползва от предвиденото в чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ изключение по отношение на изтекла придобивна давност. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за постановяване на ново решение по съществото на гражданскоправния спор. При новото разглеждане на делото съдът следва да обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства в тяхната цялост и да извърши преценка относно наличие на предпоставките по чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ с оглед приетия като доказателство по делото писмен договор от 15.05.1958 г. Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение